Категория: <span>Полезна информация</span>

На път съм към теб, мое творение!

Па…

Озовах се на сцената на живота и започвам да танцувам. Не, не, не просто танц, а сливане с онази енергия, която остава невидима за окото, но усещаща се от дълбините на вътрешната ми сърцевина.

Балет, изкуство, психотерапия…

Вие сте пред мен, а аз в центъра на вниманието Ви. Какво очаквате от мен?! Аз съм ювелир на безплътното и демиург на съзвучното трептене на моята душа, докосваща се о плътта чрез духа, който извира на моменти и прави грациозни пируети, напомнящи необуздан ураган, засмукващ и въвличащ Ви във формиралия се вихър от емоции. Елате при мен. Моля Ви! Не ме оставяйте сам, гледайки ме сякаш съм поредният материал на показ в някой запуснат паноптикум; станете приятели на вятъра мой; оставете се на усещането си и се потопете във водата от мед.

Чухте ли музиката? Тя пулсира в мен, защото аз я композирам и свиря, най-вече чрез ударите на моето сърце. Бум, бум…

Тялото ми се извива и прелива от енергия, която се стича и отлива, но не и губи. Потокът е постоянен. Вътре действа перпетуум мобиле, докато съм жив и мога да танцувам. За мен танцът е сътворение и докосване до Бога. Един вид посредник между осъзнатото и неосъзнатото; приказен мост, обкичен с диадеми от рози, които ухаят ароматно и страстно, но и бодят жестоко.

Танцът е психотерапия за душата и духа!

Движението задава посока към хармония и е усилие да вървя напред, макар понякога да не ми се иска и се чувствам отровен от поредната доза отпадна храна и поел пръските на хорска помия.

Ето, аз съм на сцената. Вие сте до мен. Танцувам. Боже, колко ми е леко на душата. Че тя отлетя! Къде отиде? Изпари ли се. Ха!… Даааа, сега разбирам, виждайки се отстрани. Аз летя, макар да нямам крила. Времето е утопия. Там, където съм сега няма време. Виждам, че ме гледате и отразявам това, но то все едно не е реално. Не мога да се докосна до Вас, все едно ни дели стена от вода и мъгла, в която плувам и се нося в безтегловност. И музиката спря. И тя си отиде от мен. Остана само сакралната тишина, в която наистина не съществува друго освен липса на звук и всякакъв тон. Дори моето „па“. Може би там живее само Божественото дихание!

Па…

Още съм вътре, а Вие отвън. Но не. Вие сте вече в мен. Слях се и се преродих. За мен светът се обедини, благодарение на танца.

Да, сега отново „стъпвам“, но не на почва. Там съм, където няма долу и горе. Всичко е в едно. Всяка част е от мен и не. Аз съм в утробата ти, мое творение.

Па…

Нашият съвместен живот отново запя, за да мога пак някога да се преродя.

* Па – балетна стъпка. На френски език „па“ означава стъпвам.

Автор на текста: Радослав Иванов

*Живопис „Танцьорка с букет цветя (звезда на балета)“, 1878, Едгар Дега

Полско цвете

 

 

Васил Попович

Не е чак толкова трудно да имаш приятели!

Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбраха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.

Йордан Радичков

Замисляли ли сте се, че животът е едно кълбо, в което е втъкано и събрано на едно място всичко съществуващо. Понякога на нас ни се пада нишка, за която се захващаме, за да можем да живеем. Друг път – даже не ни пита, Той, животът, а сме заставени да приемем поредната бодяща нишка; да се хванем за нейния изгорял и изтънял край само за да съществуваме биологично. Има и друго – някои нишки се късат и колкото са по-близо до нас, толкова повече ни боли, виждайки как се прекършва нечий живот. Кръговрат!

А редовете по-долу са писмо за една определена нишка от кълбото – архетипа на Бащата.

„Липсва ми“

„Тежко ми е без него“

„Защо ме изостави?“

„Той е най-великият човек!“

„Нямаше го в моя живот и затова станах толкова женствен“

„Научи ме да се боря и оцелявам“

„Трудно ми е да се оправям в живота. Плашлив съм“

„Когато бях малък, татко идваше при големите ученици и ме защитаваше от тях. Чувствах се сигурен и същевременно горд“

„Крещях му: „Спри! Не бий майка, не я удряй повече.“ После дълго плачех“

„Спомням си как с него правехме хвърчило. Знаех, че има златни ръце“

Все гласове на души, преживели архетипа на Бащата.

Питам се в какво се изразява неговото влияние? Започвам да ровя…

Най-първичната функция на архетипа на бащата е да насърчава процеса на разграничаване на противоположностите и следователно диференциация на различни несъзнавани съдържания. Юнг казва, че не може да съществува съзнание, без разграничаване на противоположностите. Тази функция се осъществява чрез бащиния принцип, Логос, който вечно се бори да се измъкне от първичната топлина и тъмнина на утробата на майката; с една дума от несъзнаваното.

Едингер казва: „Тъй като Великата Майка се отнася до природата, материята и земята, архетипът на Великия Баща се отнася до сферата на светлина и дух“.

В митология и културата на човека можем да наблюдаваме мъжки фигури, които изпълняват ролята на освобождаване на духа от материята. Това е движение нагоре и неговата психологическа проява е развитие на интелекта и рационалността, но също и разширение на съзнанието като цяло. Вятърът, въздухът, ума са символи на духа, обратно на материята. Образи на пиърсинг и проникване като фалос, нож, копие, стрела, лъч се отнасят до духовния баща. Пера, птици, самолети и всичко, което се отнася до летене или височина са част от този комплекс от символи, подчертавайки небесната сфера. В допълнение, всички изображения, включващи светлина или осветление се отнасят до мъжкото начало, за разлика от тъмното притегляне на Великата Майка.

Архетипът на Бащата служи като регулатор на граници, рестрикции и социални ценности, които са наложени като правила и закони. Свързвайки се с архетипа на Бащата, ние сме повлияни от него и това се отразява на нашето поведение и взаимоотношения. Понякога нашето съзнание е замъглено от образа на бащата, който сме си създали и по този начин  нашите взаимоотношения с него могат да имат неочакван и разочароващ ефект. Може би в такъв момент е добре да умре част от нашия образ на бащата, за да се получат нови взаимоотношения /например идеализиран образ на баща или образ на баща насилник/.

Психологически е важно да разберем себе си по-добре, за да се промени и външната ни реалност, а това можем да постигнем чрез аналитична психотерапия.

Автори: Радослав Иванов и Vlado Šolc

В тази статия ще се отправим на пътешествие към тъмните кътчета на едно грозно, нелицеприятно и ужасно петно от нашата личност, което се създава и понякога вирее у нас в продължение на дълги години – нарича се емоционална и психологическа травма.

Ако някой от Вас е преживявал травма знае, че се бори с притеснителни емоции, плашещи спомени или усещане за постоянна опасност. Или пък може да чувства себе си като вцепенен, вкаменен, неизпитващ емоции и чувства. Често вследствие на травматични преживявание ние се дистанцираме от другите чрез липса на доверие към техните действия. Когато ни се случват лоши неща на нас ни е необходимо известно време, за да се съвземем от болката и се чувстваме отново в безопасност. Но с правилните стратегии за помощ и подкрепа, можем да ускорим възстановяването си независимо, че травмата се е случила преди години.

Какво е емоционална и психологическа травма?

Емоционалната и психологическа травма е резултат от изключително стресиращи събития, които разбиват чувството ни за сигурност и по този начин се чувстваме безпомощни в един опасен свят. Травматичните преживявания често включват заплаха за живота или безопасността, но и всяка ситуация, която ни кара да се чувстваме претоварени и сами може да бъде травмираща дори и ако това не е свързано с физическо увреждане.

Примери за събития, които могат да предизвикат травма: злополука, нараняване, природно бедствие, насилствена атака, постоянен силен стрес, живот в престъпността и други. Понякога се пренебрегват причини като хирургична интервенция /особено в първите три години от живота/, внезапна смърт на близък, разпадане на значима връзка, дълбоко унизително или разочароващо преживяване

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувствате, толкова е по-вероятно е да бъдете травмирани.

Рискови фактори

Вие сте по-склонни към травма ако:

• сте подложени на силен и продължителен стрес;
• наскоро сте претърпели серия от загуби;
• сте претърпели травма по време на детството. Преживяването на травма в детството може да има тежък и дълготраен ефект. Когато тя не е „разрешена“, чувството на страх и безпомощност се пренасят и в зрелостта, подготвяйки почвата за бъдеща травма. Детската травма може да бъде предизвикана от:
• нестабилна и не безопасна среда;
• отделяне от родителя;
• сериозно заболяване;
• много и често на брой медицински процедури;
• сексуална, физическа или вербална злоупотреба;
• домашно насилие;
• пренебрегване;
• тормоз.

Симптоми

Следва да се знае, че хората реагират по различен начин на травмата, преживявайки широк спектър от емоционални и физически реакции. Няма правилен или погрешен начин да се мисли, чувства и реагира, така че не съдете собствените си реакции или тези на други хора. Вашите отговори са нормални реакции към анормални събития.

Емоционални и психологически симптоми:

• шок;
• отричане;
• недоверие;
• обърканост;
• трудно концентриране;
• гняв;
• раздразнителност;
• промени в настроението;
• безпокойство;
• страх;
• вина;
• срам;
• самообвинение;
• оттегляне от другите;
• тъга;
• обезвереност;
• вцепененост.

Физически симптоми:

• проблеми със съня, кошмари;
• умора;
• пребледняване;
• лесно стряскане;
• повишено сърцебиене;
• повишена тревожност /панически атаки и др./;
• възбуда;
• мускулно напрежение.

Жертвата на травмата може да пренасочи преобладаващо емоциите си към други източници като например приятели или членове на семейството. По този начин така се получава, че е трудно да се помогне на някого, когото обичаме, защото той може да ни отблъсква.

Какво пише Карл Густав Юнг за травмата в своята книга „Практическа психотерапия“?

„Когато Макдъгъл подчертава, че не просто предизвиканото от афекти напрежение, а дисоциацията на психиката е главният фактор за една невроза, и че следователно терапевтичният проблем не се състои главно в отреагирането, а в отстраняването на дисоциацията, то той засяга същността на проблема. Този аргумент придвижва нашата дискусия нататък дотолкова, доколкото съвпада с практическия опит, че травматичният комплекс води до дисоциация на психиката. Комплексът не се подчинява на контрола на волята, а има психична автономност.

            …

Комплексът деспотично се налага на съзнанието.

            …

Често съм наблюдавал, че типичният травматичен ефект се представя като диво и опасно животно – добра илюстрация за неговата автономна природа, когато той се отдели от съзнанието.“ /стр. 186-187, Леге Артис, 2011/.

Как се лекува емоционалната и психологическа травма?

Травмата се лекува чрез психотерапия от обучен психотерапевт. Тя би помогнала на личността на травмирания да се преструктурира и доближи по-близо до хармоничното си състояние.

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия и клиничен психолог/

Откъси от „Сънят и подземният свят“ на Джеймс Хилман, изд. Леге Артис, 2016

„Онова, което човек знае за живота, може да не е свързано с това, което е под живота. Това, което човек знае и е направил в живота може да е също така несвързано с подземния свят, както дрехите, които ни адаптират към живота, с плътта и костите, които дрехите покриват. Защото в подземният свят всичко това е оголено, а животът е с краката нагоре. Ние сме нещо повече от очакванията, основани на житейския опит, както и мъдростта, произтичаща от тях“. – стр. 73

„Подземният свят не познава времето“ – стр. 250

За първи път Световният ден на психичното здраве се отбелязва на 10 октомври 1992 г.

През 2016 г. неговата тема е „Достойнството в психичното здраве – психологична и психична здравна първа помощ за всички“.

 

С пожелания за по-голяма съзидателност от страна на държавата, защото тя се гради и управлява от хората. Не забравяйте, че сте хора и бъдете човеци.

С пожелания за по-голяма достъпност на хора с проблеми до качествени услуги в областта на психичното здраве. 

С пожелания за разбиране на страдащите от психични разстройства. 

С пожелания за по-голяма грижа за вътрешното ни пространство, онова невидимо място, което понякога си мислим, че е от желязо. То реагира на всичко случващо се в света ни. Обичайте го – то ще Ви се отплати.

С пожелания за стремеж към вътрешна хармония, която е предпоставка за външно равновесие.

С пожелания за здраве!

 

Радослав Иванов

 

Изкупление… Начало или край на процес!

Имам чувството, че някаква част се откъсва от мен…

Себе си… Какво се случва вътре в мен?!

Грях… Какъв? Към кого? По какво причина?

Пропадане в света на мъртвите. Оглеждам се и около мен в абсолютния мрак плуват раздрани и окървавени лица, носещи се върху ешафода на несвършеното.

Плуване в световния океан… Вълни, вълни, големи колкото устите на много от нашите чада. Докосването о водата ми дава разбиране за тяхната гнусна осверепяла паст. Ще страдам, знам!

Все още мокър се нося немощен нагоре към точицата светлина.

Поемам дълбоко въздух.

Оттърсване.

Придобивам…

Трансформация.

***

Да, това е пътят на изкуплението през моите очи. Труден е, но е път, по който понякога се случва да минем. Замисляли ли сте се, че тръгвайки по тази, може би, нова за Вас пътека, ще можете да срещнете непознати за Вас хора, да посетите чудновати места, които ще Ви накарат да променяте настроението си като буря в средата на море, да смените старите и прашни одежди, да повръщате от погнуса и болка, да изстрадате себе си по първичен начин, но и да се преродите, сякаш сте феникс.

Боже, колко удивителна птица е това!

В моя живот съм имал моменти, през които ми се е случвало да бъда феникс. Знаете ли какво е усещането? Ха-ха-ха. Да, смея се, но сега. Преди не ми беше весело. Попаднах в лапите на огъня и първоначално ме обзе такъв ужас и неистов страх от смъртта, че се сковах и не можех да си отворя устата, камо ли да изрека нещо. Почувствах се парче лед в сърцето на слънцето. Ох! Вътре в жаравата пипалата на огъня започнаха да ме сграбчват и прегръщат мощно. Съпротивлявах се, но не устоявах на тяхната притегателна сила и магнетизъм. Те си мислеха, че ме галят, а аз се пържех. Кладата беше част от моя собствен съд, но тогава не го подозирах. Прибегнах до крещене, удряне и замеряне с думи, които отекваха в тялото на огъня, без да го преобразяват. Той си оставаше същият – мощен, развеселен и вътрешно студен. Нямаше жал към мен. Печах се и започнах да се обезобразявам. Мислех си, че ще загубя всичко, което съм изградил досега, но се лъжех. Накрая на мъките реших да му се отдам и видя неговото лице отблизо. Това беше и повратната точка на моите мъки. Отпуснат и вгледан в неговата жестокост, аз се носех почти аморфен във въздуха. Нямаше вече нито болка, нито живот. Бях между тъмното и светлото, но все пак аз. Огънят прозря настъпващите у мен промени. Видя как от плешките ми поникнаха крила и цялото ми тяло се сдоби с пера – превърнах се във Феникс. Представяте ли си – Аз бях Него. Какво чудо беше за мен това! Дотогава не знаех, че Фениксът това съм аз. Не усещах огнените ръце, макар да ме допираха. На мястото на страха се появи възторгът от постигнатото. Изпълних се с енергията на бебето за живот. Една по една вълните на промяната влизаха вътре в мен и ми казваха: „Огънят изпепелява всичко, но ти ще оцелееш, защото си борец“. Постепенно набрах сили и разперих крила, които ме отнесоха в ефира. Останах известно време там, за да се адаптирам към промяната. Кацнах на земята и отново поех, но не като Феникс, а човек, който може да бъде и Феникс.

И сега продължавам да вървя. Част от силата ми дойде впоследствие от изкуплението, което представлява архетипна идея. Архетипът е унаследена част от психиката, която може да манифестира себе си спонтанно и където и да е. Той е инстинктивен начин на преживяване на емоции, идеи и представи със символи.

Разкаянието е първата необходима стъпка в процеса на изкупление и изграждане на покаяние. Само когато това се случи можем да изпитаме помирение. Изкуплението е съзнателно смирение, а не морално самобичуване на суперегото от възвишеността. То е автентична, проницателна експресия и чувство на тъга, които изискват дълбинно изследване на себе си и рефлексия. В него неминуемо влиза акта на жертвоприношението, с изключение може би на самоунижението. Обикновено е свързано и с очистването от определена травма или травми.

В аналитичната психология често се говори за индивидуацията /да станеш такъв, какъвто си/, а тя не може да се случи без изкупление на някои съставни части на зрелостта, повличайки след себе си нараняването и възстановяване на вредите.  

Изкуплението е част от процеса на израстване и разширяване на съзнанието, което ни води и приближава към хармоничността.

С кураж в душата,

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия, клиничен психолог/

Картината е дело на Jacob Kramer (1892-1962) – The Day of atonement

Музика: Aaron Goodwyn – Atonement