Влюбване
Ние се влюбваме в онези, които ни допълват по определен начин. Това е така, защото тези други запълват празнини в нашата собствена личност.
Ние се влюбваме в онези, които ни допълват по определен начин. Това е така, защото тези други запълват празнини в нашата собствена личност.
Здравейте, интересуващи се от психичното здраве!
В цикъл от статии ще се опитам сбито да ви запозная с особеностите, характеристиките, закономерностите … на един много важен феномен в човешкия живот – съня. Ще го разгледам от различни ъгли, за да може всеки един от вас да се запознае с него по-отблизо и му отдаде необходимата чест и заслужено внимание, защото по-голямата част от нашия живот преминава в сън.
Приятно четене.
ПЪРВА СТАТИЯ
Накратко, но важно за съня!
За пръв път Гален /129 – 199 г. сл. Хр./ обяснява съня като процес управляван от човешкия мозък.
Днес науката казва, че сънят представлява физиологичното състояние на относителен покой на организма, периодично сменящо се от бодърстване и характеризиращо се при човека с отсъствие на съзнателна психична дейност, понижаване на различните физиологични функции на организма и значително намаляване на реакциите на външните дразнения.
Сънят е жизнено необходим и предпазва организма и особено нервната система от изтощение, прекомерно напрежение и разрушение и спомага за възстановяване на изразходваните по време на будността енергетични вещества на клетките на организма и главно на клетките на мозъка.
Сънят и сънуването произтичат от мозъка. Познавателната дейност на човек намалява, когато не спим достатъчно.
Стадиите на съня са пет. Първите четири са NREM (non-rapid eye movements), а последният REM (rapid eye movements) стадий.
– Първи стадий: това е началото на съня, създаването на преход от бодърстване към сън. По време на този стадий човек е леко заспал и се наблюдава леко спадане на мускулния тонус. Времетраенето му е около 5-10 минути. Събуждайки се, в този отрязък от време, човек има чувството, че не е спал.
– Втори стадий: Това е началото на същинския сън. Телесната температура започва да спада и сърдечната честота да се забавя.
– Трети стадий: това е началото на дълбокия сън – прехода между лек и дълбок сън.
– Четвърти стадий: Ако човек е събуден по време на този стадий той често е дезориентиран и може да не си спомня събития, които са настъпили непосредствено след събуждането.
– Пети стадий: това е стадия на бързи очни движения /REM/. Повечето сънища настъпват по това време. Когато човек се събуди по това време си спомня сънищата и е ориентиран.
REM стадий продължава около 20-25 % от цялото времетраене на съня, а NREM – около 75-80 %. Стадиите се повтарят циклично на всеки около 90 минути, като всеки следващ цикъл има по дълъг REM /след стадий 1 бързо настъпва стадий 2, след което 3 и 4. Впоследствие, след повторна поява на стадий 2, настъпва за първи път стадий 5/.
Следва ВТОРА СТАТИЯ!
Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/
Добър вечер, свят!
Да!
Не се чудете. Към вас се обръщам, хора разнолики.
Тези дни чета една книга и от нея ми попадна мисъл на датския философ екзистенциалист Сьорен Киркегор, която сега ще ви поднеса, а размислите оставям на вас. Е, ако се осмелите можете да споделите.
С вас съм!
„Да се осмелиш – значи за момент да загубиш опора. Не се ли осмелиш – значи завинаги губиш себе си. … Да се осмелиш в най-висшия смисъл на думата означава да осъзнаеш себе си“.
Докосвайки се о плътта на живота ви махам с ръка.
Наистина сте прави.
Гледайки картината одеяло от мрак се спуска над вас.
Боде. Мушка. Стърже.
Вероятно я избягвате с поглед.
Може би си казвате: „Не искам да я усещам, чувствам и съпреживявам. Трови ме. Гнилото попива в мен. Хапит ме. Кара ме да потъвам в чернотата. Потиска ме. Депресира ме. И аз се чувствам по сходен начин“.
Депресията влошава драстично качеството на живот на човек – оказва влияние върху целия му организъм като допълнително го разболява.
Депресията се лекува!
Радослав Иванов
/юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог/
С нетърпение чакаме почивните дни през годината. Едни от най-желаните и жадувани празници са тези през месец декември. С тях не само приключва годината, но и ние се настройваме вътрешно за ново начало. Имаме чувството, че свършва един период от нашия живот и започва нов. Всичко това е свързано със задаването на нови очаквания, планиране, поставяне на нови цели, мисли за бъдещето от типа на: „Какво ме чака? Какво ще се случи с мен и моите близки през новата година? Ще се сбъдне ли …? Ще се случи ли …?“. Тези въпроси могат да ни направят малко по-тревожни, по-бдителни, по-мислещи за напред във времето. По този начин ние започваме да живеем не тук и сега, като градим живота си постепенно, а осланяйки се предимно на свръхестествени сили, късмет, съдба, но не и на нас самите. От друга страна, в подобни периоди от време ние сме склонни да правим преоценка на изминалото време, което ни потапя в миналото и пак изпускаме настоящето. Ето как декемврийските празници могат да ни отделят мисловно от настоящето, което може да се превърне в пречка за формиране на желаното бъдеще, защото настоящето го оформя и не би трябвало да го изживяваме само чрез мисловна дейност, а и чрез действия.
Многото почивни дни разстройват и ритъма, в който сме свикнали да живеем, а това води до адаптиране към новите условия на нашия организъм. Понякога се оказва трудно – появяват се проблеми със съня, депресия, тревожност… Понякога ние не знаем какво да правим със свободното си време, особено ако нямаме хоби или се чувстваме самотни. Вместо да почиваме ние често се натоварваме с много домашни задължения и отговорности – миене, чистене, приготовление за празниците, ремонти – прекомерно седене пред телевизора или компютъра, което е твърде уморително, изтощително и изхабяващо. Сигурен съм, че имаме оправдания за тях, но имайте предвид, че така почивката може да се превърне в един тежък камък, който носим на гърба си, защото не я използваме по предназначение.
Ние сме създали почивните дни, за да можем да дадем възможност на тялото и психиката ни да се оттърси и отдели от всичко онова, което ни тормози и претоварва по някакъв начин.
В заключение бих искал да ви препоръчам да слушате вашето тяло, защото то ви „говори“.
Чуйте го!
Чуйте себе си!
Радослав Иванов
(юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог)
Уважаеми колеги, на 11 октомври – 12 октомври 2025 г. (събота и неделя) …