Предизвикателство „Всяко ново начало…“

Клише – общоизвестна истина:
Е краят на нечие друго начало
…
Моята истина
Отваря нови възможности, с което държи духа жив…. Очакването … за новото …

Колко е ново Новото ми начало?
Не веднъж ми се е случвало да започна От Начало. Нова Любов. Нова Работа. Нов Град. Нова Държава.
Но ако обстоятелствата около мен се променят, това означава ли, че поставям Ново начало? Аз нова ли съм, когато живея на ново място? Отговорът е: НЕ. Все още нося разочарованията, болката, неудовлетвореността и ирационалните си вярвания. А с всяко едно Ново начало, като че ли Страховете ми стават още по-големи. Не е ли Ново начало само един Нов живот – новородено, което тепърва ще опознава света и ще търси мястото си в него. Но пък неговите Истини за живота зависят от хората до него, от мама и татко, и от обстоятелствата, което то НЕ Е избрало. А тези мисли ме навеждат към мнението, че дори и моето раждане не е било Ново начало за мен, защото не съм можела да повлияя на средата, в която съм се появила. Дали раждането на децата ми не е моето Ново Начало. Тогава, когато аз съм можела … до известна степен, да влияя на обстоятелствата, в които децата ми растат.
А всъщност, нужно ли е да се случи едно такова голямо събитие, промяна, за да го нарека Ново Начало. Дали тайната не е в мъничките решения, които вземам всеки ден – да се усмихна и поздравя учтиво, въпреки, че човека отсреща ме гледа злобно, без да ме познава; да отида на интервю за работа и да звуча уверена, въпреки, че цялото ми същество трепери и крещи тихо в мен – не си достатъчно добра за тази работа; да си измисля „спасителен пояс“, който е само в моето въображение, за да мога да продължа да правя това, което трябва! Това като че ли звучи повече като вървене, дори тичане срещу себе си и своето благополучие.
А психотерапията? Изправянето срещу личните страхове, оглеждането на белезите на душата, които болезнените събития са оставили през времето. Разбирането на самата мен. Да си простя, че не съм съвършена. Да се опитам да видя света цветен, изпълнен с радост и смисъл. Да поема глътка въздух с лекота.
Да, това е Новото Начало за мен сега – Надеждата, че ще успея да променя начина, по който гледам на живота.