Етикет: <span>психика</span>

С нетърпение чакаме почивните дни през годината. Едни от най-желаните и жадувани празници са тези през месец декември. С тях не само приключва годината, но и ние се настройваме вътрешно за ново начало. Имаме чувството, че свършва един период от нашия живот и започва нов. Всичко това е свързано със задаването на нови очаквания, планиране, поставяне на нови цели, мисли за бъдещето от типа на: „Какво ме чака? Какво ще се случи с мен и моите близки през новата година? Ще се сбъдне ли …? Ще се случи ли …?“. Тези въпроси могат да ни направят малко по-тревожни, по-бдителни, по-мислещи за напред във времето. По този начин ние започваме да живеем не тук и сега, като градим живота си постепенно, а осланяйки се предимно на свръхестествени сили, късмет, съдба, но не и на нас самите. От друга страна, в подобни периоди от време ние сме склонни да правим преоценка на изминалото време, което ни потапя в миналото и пак изпускаме настоящето. Ето как декемврийските празници могат да ни отделят мисловно от настоящето, което може да се превърне в пречка за формиране на желаното бъдеще, защото настоящето го оформя и не би трябвало да го изживяваме само чрез мисловна дейност, а и чрез действия.
Многото почивни дни разстройват и ритъма, в който сме свикнали да живеем, а това води до адаптиране към новите условия на нашия организъм. Понякога се оказва трудно – появяват се проблеми със съня, депресия, тревожност… Понякога ние не знаем какво да правим със свободното си време, особено ако нямаме хоби или се чувстваме самотни. Вместо да почиваме ние често се натоварваме с много домашни задължения и отговорности – миене, чистене, приготовление за празниците, ремонти – прекомерно седене пред телевизора или компютъра, което е твърде уморително, изтощително и изхабяващо. Сигурен съм, че имаме оправдания за тях, но имайте предвид, че така почивката може да се превърне в един тежък камък, който носим на гърба си, защото не я използваме по предназначение.
Ние сме създали почивните дни, за да можем да дадем възможност на тялото и психиката ни да се оттърси и отдели от всичко онова, което ни тормози и претоварва по някакъв начин.
В заключение бих искал да ви препоръчам да слушате вашето тяло, защото то ви „говори“.
Чуйте го!
Чуйте себе си!

Радослав Иванов
(юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог)