Категория: <span>Полезна информация</span>

„Сърцето не може да умре. То е вечно“

„Аз бушувам. То е в мен … напира и ме кара на летя. После се гмуркам, изкачам от водата … суша, жега, топло е. Живот! Какъв? А може да бъде …“

„Нищо не виждам пред себе си. Защо? Очите са ми отворени, но пак е тъмно. Тъмнина, разстилаща се бясно в мен самия. Искам да я спра. Чакам светлина“

„Червено, червено. Целия горя. Отвътре съм факел и не мога да … ужасявам се. Спри! Тази стихия, този ад, аз самия – какво да правя?“

„Хазарт. Пари. Хазарт. Дом. Любов. Хазарт. Пуста улица. Без дрехи. Срам. Хазарт. Няма любов. Самоконтрол – къде е той? Хазарт. Сам и неразбран. Хазарт“

„Образите се вият о мен самия. Потъркват се в нежната ми и разкъсана изпосталяла душа. Превръща ме в парчета без кройка“

„Студено ми е. Тялото е ледено. Нямам енергия. Не ми се яде. Нищо не ме радва“

„Ям и повръщам“

„Храна – колко жалко“

„И пак да повторя на себе си – едно, две, три и тогава ще се получи. Едно, две, три – да го направя това действие, защото ме очаква беда. Едно, две, три … загубих се. Мъка. Трудно ми е. Как да се отърва от повтарянето?“

„Сънят беше мой гост, сега го няма. Изгоних го! Какво се случи?“

„Ето, поредният полов акт, при който аз ще се представя лошо … Пак не се получи!“

„Вие ми се свят. Ръцете ми треперят. Потя се. Имам чувството, че животът преминава през мен, а аз не го и задържам“

„Всичко ме дразни“

„Грозната самота навлезе в къщата от картон и се настани царски“

„Пътят се изгуби“

„Бъдещето съществува ли?“

…

Подавам ви ръка!

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

1. Вървя по улицата.
На пътя има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм. Няма надежда.
Грешката не е моя.
Отнема ми цяла вечност да намеря изход.

Депресията е основна причина за страданието на много хора. Това е състояние, в което човек се изолира от другите и остава сам със себе си. Появяват се чувства на отчаяние, страх, раздразнителност…
Преживяването на депресия е липса, недостиг на живот, недостиг на връзка със света, недостиг на любов, недостиг на отношения. Това е преживяване на потапяне в тъмнината. Личността, преклещена „на тъмно“ трудно се справя с изолацията и могат да възникнат мисли за самоубийство.
Депресията е разстройство на настроението. Етимологията на думата „настроение“ идва от немската дума „Mut“, която означава дух или душа. Думата „разстройство“ произлиза от френски език и означава „извън линия и хаотично“. По този начин депресията отразява душа, която е объркана, в хаос, и живее в тъмнина.

Подходите при справяне с депресията са най-различни.
Например, психиатрията използва лекарства при лечение на депресията, за да може да се премахнат симптомите; когнитивно-поведенческото направление в психотерапията цели да се преструктурира мисленето и по този начин да се облекчи състоянието на пациента. Юнгианската (Аналитичната) психотерапия има съвсем различен подход.
Юнгианският психотерапевт също се бори с депресивните симптоми, но по-важното е да се разбере смисъла на тези симптоми от страна на пациента. Симптомите представляват мост между съзнанието и несъзнаваното. Те се опитват да кажат нещо на пациента. По време на психотерапията разкриването, осъзнаването на този смисъл и цел на симптома е стремеж на юнгианската психотерапия. Изграденото психотерапевтично пространство е мястото, където пациентът с помощта на психотерапевта би могъл да си отговори на въпроса: „Защо депресия? Какво ми казва тя? Защо съм депресиран точно сега?“.

Митът за Деметра много ясно демонстрира ДЕПРЕСИЯТА и най-важното – ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
Богинята Деметра е в пустошта и скърби за загубата на своята дъщеря Персефона, която е отвлечена в подземното царство на Хадес.
Начинът, по който Деметра преживява загубата на Персефона е това, което се случва в нашето съзнание по време на депресия. Деметра е богиня на зараждащия се живот и земеделието. Чрез осигуряването на продукция на човек, той се прехранва, но когато тя губи дъщеря си, започва да се скита по земята и да страда. Деметра не спи, не яде. Не е в състояние да се грижи за себе си. Продължавайки своята агония, човечеството е застрашено от глад и смърт, защото нищо не расте.
Деметра е един депресиран човек, на който му липсва енергия и желание за живот. Животът става сух, стерилен, нищо не може да покълне.
Персефона е млада и кипяща от енергия, но тя е в царството на Хадес – на тъмно в подземния свят.
Настроението на Деметра се вдига, когато тя осъзнава своите истински чувства, откривайки предателството за отвличането на дъщеря си. Хермес е богът, който осъществява връзка между горния и долния свят (съзнание и несъзнавано) и преговаря за освобождаването на Персефона от Хадес. Персефона може да бъде освободена, ако не яде нищо от подземния свят, но тя го прави и по този начин става жена на Хадес.
Чрез този мит може да се намери смисъл в депресивните симптоми. Ние можем да разберем психологическата реалност на депресията чрез отношението на Деметра към загубата на дъщеря си. Тя е без мисъл и посока, когато се приспособява към новата ситуация. Персефона се връща, но вече с променена личност. Персефона се превръща в кралица на мрака и човек, който знае как да оцелее в него. Тя става човек, който може да донесе на горния свят богатства от подземния.

От Izabeth

Обсесивно-компулсивното разстройство може да засегне всеки, но има определен тип личностна структура, която би била добра почва за развитие на подобно разстройство.
Интровертите имат по-развит вътрешен живот и в тази връзка една част от техните мисли обаче може да имат характер на бедствени, катастрофални такива. Тези хора прекарват повече време с натрапчивите си мисли, а не да мислят за външния свят и свързаните с него събития. По този начин тези мисли предизвикват безпокойство, тревога, страх или притеснение, че ще се случи нещо лошо. Но тези неприятни емоции са плод на натрапчивите мисли, а не на събития от реалността, ако няма такива.
Съдниците, т.е. тези, които в разговор обичат да съдят и оценяват другите са също по-склонни към натрапливо мислене и компулсии. Това е така, защото тези хора са плановици и прекарват по-голямата част от своето време в мисли за бъдещето, отколкото възприятието. Оттук идват и опасенията, свързани с това, което може да се обърка, ако не изпълняват своите натрапливи мисли, като по този начин се появява обсесивна принуда.
Интуитивният тип човек също е по-вероятно да развие обсесивно-компулсивно разстройство, защото неговите мисли са насочени напред в бъдещето. Чрез този „поглед“ в бъдещето понякога той става тревожен за това, което ще се случи. Така се появяват натрапливи мисли, които водят до затормозяване и влошават качеството на живот.
Преувеличаващият тип човек е този, който по-често си служи с натрапливи мисли, защото той е склонен да подсили прекалено много това, което би се случило. Например, ако не си измие ръцете.

Появили се симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство могат да бъдат овладяни и премахнати чрез разбирането на техния смисъл посредством юнгианска психотерапия от дипломиран психотерапевт!

Радослав Иванов
(юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог)