Размисли на Радослав Иванов

„Сърцето не може да умре. То е вечно“

„Аз бушувам. То е в мен … напира и ме кара на летя. После се гмуркам, изкачам от водата … суша, жега, топло е. Живот! Какъв? А може да бъде …“

„Нищо не виждам пред себе си. Защо? Очите са ми отворени, но пак е тъмно. Тъмнина, разстилаща се бясно в мен самия. Искам да я спра. Чакам светлина“

„Червено, червено. Целия горя. Отвътре съм факел и не мога да … ужасявам се. Спри! Тази стихия, този ад, аз самия – какво да правя?“

„Хазарт. Пари. Хазарт. Дом. Любов. Хазарт. Пуста улица. Без дрехи. Срам. Хазарт. Няма любов. Самоконтрол – къде е той? Хазарт. Сам и неразбран. Хазарт“

„Образите се вият о мен самия. Потъркват се в нежната ми и разкъсана изпосталяла душа. Превръща ме в парчета без кройка“

„Студено ми е. Тялото е ледено. Нямам енергия. Не ми се яде. Нищо не ме радва“

„Ям и повръщам“

„Храна – колко жалко“

„И пак да повторя на себе си – едно, две, три и тогава ще се получи. Едно, две, три – да го направя това действие, защото ме очаква беда. Едно, две, три … загубих се. Мъка. Трудно ми е. Как да се отърва от повтарянето?“

„Сънят беше мой гост, сега го няма. Изгоних го! Какво се случи?“

„Ето, поредният полов акт, при който аз ще се представя лошо … Пак не се получи!“

„Вие ми се свят. Ръцете ми треперят. Потя се. Имам чувството, че животът преминава през мен, а аз не го и задържам“

„Всичко ме дразни“

„Грозната самота навлезе в къщата от картон и се настани царски“

„Пътят се изгуби“

„Бъдещето съществува ли?“

…

Подавам ви ръка!

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/