Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

За психиката от Джеймс Хилман

Откъси от „Сънят и подземният свят“ на Джеймс Хилман, изд. Леге Артис, 2016

„Онова, което човек знае за живота, може да не е свързано с това, което е под живота. Това, което човек знае и е направил в живота може да е също така несвързано с подземния свят, както дрехите, които ни адаптират към живота, с плътта и костите, които дрехите покриват. Защото в подземният свят всичко това е оголено, а животът е с краката нагоре. Ние сме нещо повече от очакванията, основани на житейския опит, както и мъдростта, произтичаща от тях“. – стр. 73

„Подземният свят не познава времето“ – стр. 250

10-ти октомври – Световен ден на психичното здраве

За първи път Световният ден на психичното здраве се отбелязва на 10 октомври 1992 г.

През 2016 г. неговата тема е „Достойнството в психичното здраве – психологична и психична здравна първа помощ за всички“.

 

С пожелания за по-голяма съзидателност от страна на държавата, защото тя се гради и управлява от хората. Не забравяйте, че сте хора и бъдете човеци.

С пожелания за по-голяма достъпност на хора с проблеми до качествени услуги в областта на психичното здраве. 

С пожелания за разбиране на страдащите от психични разстройства. 

С пожелания за по-голяма грижа за вътрешното ни пространство, онова невидимо място, което понякога си мислим, че е от желязо. То реагира на всичко случващо се в света ни. Обичайте го – то ще Ви се отплати.

С пожелания за стремеж към вътрешна хармония, която е предпоставка за външно равновесие.

С пожелания за здраве!

 

Радослав Иванов

 

Терапевтичен уъркшоп на тема „Приказният свят на сънищата“

Здравей, спътнико!

Каня те на пъстро пътешествие.

Заповядай!

Ела с мен в света на вълшебствата и приказните царства.

Настани се удобно, отпусни се, заслушай се в гонга на живота. Поеми моята ръка, за да тръгнем към земи, невиждани от теб досега. Ще ти покажа вечнозелени гори, пътища без посоки, образи многолики, летящи коли, стръмни кули, замъци причудливи, гърла виещи, деца пеещи … Там си и ти!

В трудно достъпните кътчета и непознати пространства от теб самия ще надникнеш любопитно, за да се дооопознаеш, имайки чувството, че си все едно зад огледало, плуващ във вечната вода. Ще успееш да разбереш, че можеш да бъдеш и друг и да се докоснеш до тези свои части на личността; да попиеш от силата на Героя в теб самия (той е там и те чака!); да дегустираш собствената си амброзия, дело на твоя вътрешенЛечител; да се погушкаш в най-меките и топли ласки на Майката на майките; да потънеш в хлада на планината и подишаш чистия въздух на небето; да почувстваш себе си различен и нетипичен; да се доближиш до къщата на Стария Мъдрец; да усетиш и почувстваш бурните води на морето; да се доближиш до вътрешната си хармония и станеш по-цялостен.

ВОДЕЩ: Радослав Иванов (Аналитичен психотерапевт под супервизия, Клиничен психолог)

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ: 8 акад. часа на 02.10.2016 г. от 10.00 до 17.00 ч.

МЯСТО: Гр. Пловдив, кв. Капана, ул. „Атанас Самоковеца“ № 9

УЧАСТНИЦИ: Авантюристи, скитници, търсачи и творци на собствения си живот, притежаващи желание за списване на нови страници от книгата „Вечност“.

Брой участници – 5.

УСЛОВИЕ ЗА УЧАСТИЕ: Носете със себе си важен за вас сън!

ИНВЕСТИЦИЯ: –   за студенти 30 лв.;

                                   – за всички останали 35 лв.

Плащане на място в кабинета.

Плащане по банков път: Банкова сметка: BG13 UBBS 8002 1045 8470 40

Банков код: UBBS BGSF Обединена българска банка

Радослав Любенов Иванов

Основание за плащане: Семинар 02.10.2016 г.

Краен срок за плащане: 30.09.2016 г.

ИНФОРМАЦИЯ: Радослав Иванов, 0878 66 15 36

rado.psychotherapist@yahoo.com

http://www.therapybg.com

За изкуплението

Изкупление… Начало или край на процес!

Имам чувството, че някаква част се откъсва от мен…

Себе си… Какво се случва вътре в мен?!

Грях… Какъв? Към кого? По какво причина?

Пропадане в света на мъртвите. Оглеждам се и около мен в абсолютния мрак плуват раздрани и окървавени лица, носещи се върху ешафода на несвършеното.

Плуване в световния океан… Вълни, вълни, големи колкото устите на много от нашите чада. Докосването о водата ми дава разбиране за тяхната гнусна осверепяла паст. Ще страдам, знам!

Все още мокър се нося немощен нагоре към точицата светлина.

Поемам дълбоко въздух.

Оттърсване.

Придобивам…

Трансформация.

***

Да, това е пътят на изкуплението през моите очи. Труден е, но е път, по който понякога се случва да минем. Замисляли ли сте се, че тръгвайки по тази, може би, нова за Вас пътека, ще можете да срещнете непознати за Вас хора, да посетите чудновати места, които ще Ви накарат да променяте настроението си като буря в средата на море, да смените старите и прашни одежди, да повръщате от погнуса и болка, да изстрадате себе си по първичен начин, но и да се преродите, сякаш сте феникс.

Боже, колко удивителна птица е това!

В моя живот съм имал моменти, през които ми се е случвало да бъда феникс. Знаете ли какво е усещането? Ха-ха-ха. Да, смея се, но сега. Преди не ми беше весело. Попаднах в лапите на огъня и първоначално ме обзе такъв ужас и неистов страх от смъртта, че се сковах и не можех да си отворя устата, камо ли да изрека нещо. Почувствах се парче лед в сърцето на слънцето. Ох! Вътре в жаравата пипалата на огъня започнаха да ме сграбчват и прегръщат мощно. Съпротивлявах се, но не устоявах на тяхната притегателна сила и магнетизъм. Те си мислеха, че ме галят, а аз се пържех. Кладата беше част от моя собствен съд, но тогава не го подозирах. Прибегнах до крещене, удряне и замеряне с думи, които отекваха в тялото на огъня, без да го преобразяват. Той си оставаше същият – мощен, развеселен и вътрешно студен. Нямаше жал към мен. Печах се и започнах да се обезобразявам. Мислех си, че ще загубя всичко, което съм изградил досега, но се лъжех. Накрая на мъките реших да му се отдам и видя неговото лице отблизо. Това беше и повратната точка на моите мъки. Отпуснат и вгледан в неговата жестокост, аз се носех почти аморфен във въздуха. Нямаше вече нито болка, нито живот. Бях между тъмното и светлото, но все пак аз. Огънят прозря настъпващите у мен промени. Видя как от плешките ми поникнаха крила и цялото ми тяло се сдоби с пера – превърнах се във Феникс. Представяте ли си – Аз бях Него. Какво чудо беше за мен това! Дотогава не знаех, че Фениксът това съм аз. Не усещах огнените ръце, макар да ме допираха. На мястото на страха се появи възторгът от постигнатото. Изпълних се с енергията на бебето за живот. Една по една вълните на промяната влизаха вътре в мен и ми казваха: „Огънят изпепелява всичко, но ти ще оцелееш, защото си борец“. Постепенно набрах сили и разперих крила, които ме отнесоха в ефира. Останах известно време там, за да се адаптирам към промяната. Кацнах на земята и отново поех, но не като Феникс, а човек, който може да бъде и Феникс.

И сега продължавам да вървя. Част от силата ми дойде впоследствие от изкуплението, което представлява архетипна идея. Архетипът е унаследена част от психиката, която може да манифестира себе си спонтанно и където и да е. Той е инстинктивен начин на преживяване на емоции, идеи и представи със символи.

Разкаянието е първата необходима стъпка в процеса на изкупление и изграждане на покаяние. Само когато това се случи можем да изпитаме помирение. Изкуплението е съзнателно смирение, а не морално самобичуване на суперегото от възвишеността. То е автентична, проницателна експресия и чувство на тъга, които изискват дълбинно изследване на себе си и рефлексия. В него неминуемо влиза акта на жертвоприношението, с изключение може би на самоунижението. Обикновено е свързано и с очистването от определена травма или травми.

В аналитичната психология често се говори за индивидуацията /да станеш такъв, какъвто си/, а тя не може да се случи без изкупление на някои съставни части на зрелостта, повличайки след себе си нараняването и възстановяване на вредите.  

Изкуплението е част от процеса на израстване и разширяване на съзнанието, което ни води и приближава към хармоничността.

С кураж в душата,

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия, клиничен психолог/

Картината е дело на Jacob Kramer (1892-1962) – The Day of atonement
Музика: Aaron Goodwyn – Atonement

 

Пясъчна игрова терапия /Sandplay Therapy/

„Често е необходимо да се изясни едно неясно съдържание,

като му се придаде видима форма …

Често ръцете знаят как да се намери обяснение на загадка,

с която интелектът се е борил“

Карл Густав Юнг

Пясъчната терапия е признат вид психотерапия за деца и възрастни. Принципите й на работа са на основата на аналитичната психология на Карл Г. Юнг и е разработена от швейцарския психотерапевт Dora Kalff.

Тя създава безопасно и защитено място, където объркаността на вътрешния свят се изследва и интегрира в психиката с цел емоционално изцеление.

В пясъчната терапия се използват два сандъка с пясък – един с мокър и един със сух пясък – и набор от фигурки. Тя представлява невербален експресивен и проективен метод на психотерапия, където сандъците с пясък и фигурките са средата на комуникация. Клиентът поставя фигурки в сандък с пясък, за да изрази объркващи чувства и вътрешни преживявания. Това създава визуална представа за съдържания на психиката и разкрива несъзнавани тенденции, които са недостъпни по друг начин. По този начин материали от несъзнаваната част на психиката се появяват визуално и символично. Така те се интегрират и могат да се активират, за да предизвикат промяна в поведението.

Пясъчната терапия е изключително полезна:

  • За идентифициране и помиряване с вътрешни конфликти, които се появяват като тревожност и депресия;
  • При справяне с травматични преживявания;
  • Защото, намалява необходимостта от вербална самозащита;
  • И подходяща за клиенти, които имат проблеми с вербализирането;
  • И удачна за интровертни личности;
  • И може да се използва като инструмен за оценка;
  • Чрез нея се трупа сетивен опит;
  • Защото притежава потенциал за импровизиране;
  • За проникване в дълбинните слоеве на личността;
  • За да може човек да живее по осъзнато и в хармония със събе си;

За да се работи с пясъчната терапия е необходимо психотерапевтът да е запознат в дълбочина с аналитичната психология на Карл Г. Юнг.

Радослав Иванов

/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия, КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

Влияние на лишаването от сън върху паметта

Изследователи от университетите в Грьонинген (Холандия) и Пенсилвания са открили парче в пъзела как лишаването от сън влияе негативно върху паметта.

За първи път, едно изследване при мишки, показва, че пет часа лишаване от сън води до загуба на връзката между невроните в хипокампуса, област от мозъка свързана с ученето и паметта.

Предполага се, че промените в свързването между синапсите – структури, които позволяват да преминават сигнали между невроните – може да повлияе на паметта. С цел да продължат проучването, изследователите изпитват влиянието на кратки периоди на лишаване от сън върху структурата на дендритите, разширения на нервните клетки, по които импулсите се получават от други синаптични клетки в мозъка на мишката. Техните анализи показват, че лишаването от сън значително намалява дължината и гъстотата на бодлите на дендритите, принадлежащи към невроните в областта СА1 на хипокампуса.

Те повторят експеримента с лишаване от сън, но оставят мишките да спят необезпокоявани в продължение на три часа след това. Този период е избран на базата на предишната работа на учените, която показва, че три часа са достатъчни, за да се възстанови дефицита, причинен от липсата на сън. Ефектите от пет часа лишаване от сън при мишките са обратими, така че техните дендритни структури са подобни на тези, наблюдавани при мишките, които са спали.

Изводът от изследването е, че след няколко часа сън, невронните връзки се възстановяват, когато се компенсира тази сънна депривация. Това става благодарение на функциите на мозъка.

Статията е по материал от eLife

Откъс от „Сидхарта“ на Херман Хесе

Сидхарта се приведе, взе от земята един камък и го положи в дланта си.      

— Това тук е камък — игриво каза той, — който след много време може би ще се превърне в пръст, от пръстта може би ще се роди растение, животно или пък човек. По-рано щях да кажа: Този камък не е нищо друго освен камък, той не струва нищо, а принадлежи на света на Майя; но тъй като в кръговрата на превъплъщенията би могъл да стане човек и дух, затова и на него отдавам значение. Така може би щях да мисля по-рано. Днес обаче мисля по друг начин: този камък е камък, но той е и животно, и бог, и Буда, аз почитам и обичам не защото някой ден може да се превърне в това или онова, а защото той отдавна и винаги е бил всичко — и тъкмо затова, че е камък, че сега и днес ми изглежда камък, тъкмо затова го обичам и съзирам ценност и смисъл във всяка от жилките и грапавините му, в жълтия цвят и в сивия, в твърдостта, в звука, който издава, когато го почукна, в това дали неговата повърхност е влажна или суха. Има камъни, които приличат на масло или сапун, други са като листа, трети като пясък, и всеки е с нещо по-различен, всеки шепти молитвената дума Ом по свой начин, всеки е Брахман, но също толкова и в същото време той е камък, грапав или гладък. Тъкмо това ми харесва и ми се струва достойно за преклонение. Но нека не ти говоря повече за това. Думите не са добри за тайния смисъл, всяко нещо се променя, щом го изречеш, става малко по-различно, малко изопачено, малко смешно — да, това е много хубаво и много ми харесва, напълно съм съгласен, че това, което за един е съкровище и мъдрост, за друг често пъти е лудост.           

Говинда слушаше мълчаливо.

Какво означава да си щастлив?

Щастието в живота не е просто дума, която можем да придобием, когато поискаме. То не се случва изведнъж, ей така, от благодарността на майката природа.

Щастието е вътре в нас и не е универсално, а уникално.

То не е цел, а градеж, Път.

Даоизмът казва мъдро: „Целта не е цел, пътят е целта“.

Вървете…

 

Най-щастливи са тези хора, които са БЛАГОДАРНИ и са ФОКУСИРАНИ ВЪРХУ ОБИЧАНЕТО НА ЖИВОТА.

Не позволявайте на щастието в живота Ви да зависи от това, КОГАТО ИМАТЕ _____ И АКО НАПРАВИТЕ _____ ИЛИ ПОЛУЧИТЕ _____ И СЕ ЧУВСТВАТЕ _____.

„Да бъдеш щастлив не означава, че всичко е перфектно. Това означава, че си решил да погледнеш отвъд несъвършенствата“.

                 Неизвестен автор.

 

Бъдете щастливи!

Шизофренията – съвременно разстройство

Шизофренията представлява еволюционна загадка. Разстройството е съществувало през цялата писана човешка история и продължава въпреки своите тежки последици върху мисленето и поведението.

Ново проучване в Biological Psychiatry може да помогне да се обясни, връзката между генетичния риск за шизофрения и маркери на човешката еволюция. Изследователите са сравнявали генетичната информация на неандерталците до съвременните хора и са открили доказателства за тази връзка.

„Това изследване показва, че шизофренията е съвременно разстройство, което се появява след като хората се отделят от неандерталците“, заявява John Krystal, редактор на Biological Psychiatry.

„Това показва, че ранните хоминиди не са имали това заболяване.“

Причината за шизофрения остава неизвестна, но учените знаят, че генетиката играе значителна роля в развитието. Според Ole Andreassen от Университета в Осло в Норвегия и в Университета на Калифорния, Сан Диего, някои смятат, че шизофренията може да бъде „страничен ефект“ на благоприятни генни варианти, свързани с придобиването на човешки черти, като език и сложни когнитивни умения, които биха могли да са увеличили нашата склонност към развитие на психози.

Заедно с Andreassen, авторите Saurabh Srinivasan и Франческо Bettella, и двамата от Университета в Осло, и колеги се интересуват от генома на неандерталците, най-близкият роднина на древните човеци, за да се установят специфични региони на генома, които биха могли да предоставят поглед върху произхода на шизофрения в еволюционната история.

Те анализират генетична информация от настоящи генетични изследвания на хора с шизофрения за припокриване с неандерталска геномна информация. Анализът показва на изследователите, че определени страни на генома претърпяват положителна селекция някъде след отделянето на хората и неандерталците.

Пластове на човешкия геном, свързани с шизофрения, е по-вероятно да бъдат намерени в райони, които се различават от генома на неандерталеца.

„Нашите резултати показват, че уязвимостта от шизофрения нараства след отделянето на съвременните хора от неандерталците“, казва Andreassen „, и по този начин подкрепя хипотезата, че шизофренията е страничен продукт на сложна еволюция на човешкия мозък.

Радослав Иванов – аналитичен психотерапет под супервизия, клиничен психолог, 0878 66 15 36

Източник:  http://www.biologicalpsychiatryjournal.com/article/S0006-3223(15)00855-0/abstract

ЕФЕКТИВНОСТ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПСИХОТЕРАПИЯТА

Психотерпията е ефективна, но не се използва достатъчно – извод от проучвания, проведени от Американската психологическа асоциация.

Какво се има предвид?

Психотерапията е ефективна и помага за намаляване на цялостната необходимост от здравни услуги и допринася за дългосрочни подобрения в здравеопазването.

„Всеки ден, потребителите са бомбардирани с реклами, които показват лекарства като отговор на техните проблеми. Нашата цел е да помогнем на потребителите с изследвания на базата на информация за това, как психотерапията може да им осигури безопасни, ефективни и трайни подобрения в тяхното психическо и физическо здраве“, казва Melba J. T. Vazquez, PhD, бивш президент на Американската психологическа асоциация.

В резолюция, приета от Съвета на представителите на Асоциацията, се посочват повече от 50 изследвания, които са свързани с ефективността на психотерапията при лечение на цял спектър от здравословни проблеми и с различни групи от населението, включително деца, членове на малцинствени групи и възрастни хора. Основните заключения на резолюцията са:

  • Психотерапията е ефективна при разнообразни здравни психични и поведенчески въпроси при целия спектър от групи на населението;
  • Средните ефекти от психотерапия са по-големи от ефектите от много медицински процедури;
  • Психотерапията намалява уврежданията, заболеваемостта и смъртността;
  • Подобрява работното функциониране  и води до намаляване на психиатрична хоспитализация;
  • Психотерапия обучава пациентите на житейски умения, които да продължат да използват и след курса на лечение;
  • Резултатите от психотерапията са склонни да продължат по-дълго, отколкото психофармакологични лечения и рядко води до вредни странични ефекти;
  • Докато лекарствата са подходящи в някои случаи, изследванията показват, че комбинацията от лекарства и психотерапия често е най-ефективно при лечение на депресия и тревожност;
  • Трябва също да се отбележи, че ефектите от психотерапия, включително тези при различни възрастови групи и психични и физически разстройства, често са сравними или по-добри от ефектите от лекарствени лечения за същите заболявания, без да водят до вредни странични ефекти, които лекарствата често носят.
Материалът е по статия на Американската психологическа асоциация от 2012 г.

Гоблен на депресия

  Да, искрице моя! Далече си от мен. И ти ми избяга, както го направи… …

Гласът на свободата

„Ейййййййй, извика той.“ Стоеше на ръба на една сиво-черна скала, наместила …

Митове и факти за психичното здраве

Някои хора: „Та той е луд, остави го.“ „Не. Не. Не се приближавай. Ще …