Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Емоционална и психологическа травма

В тази статия ще се отправим на пътешествие към тъмните кътчета на едно грозно, нелицеприятно и ужасно петно от нашата личност, което се създава и понякога вирее у нас в продължение на дълги години – нарича се емоционална и психологическа травма.

Ако някой от Вас е преживявал травма знае, че се бори с притеснителни емоции, плашещи спомени или усещане за постоянна опасност. Или пък може да чувства себе си като вцепенен, вкаменен, неизпитващ емоции и чувства. Често вследствие на травматични преживявание ние се дистанцираме от другите чрез липса на доверие към техните действия. Когато ни се случват лоши неща на нас ни е необходимо известно време, за да се съвземем от болката и се чувстваме отново в безопасност. Но с правилните стратегии за помощ и подкрепа, можем да ускорим възстановяването си независимо, че травмата се е случила преди години.

Какво е емоционална и психологическа травма?

Емоционалната и психологическа травма е резултат от изключително стресиращи събития, които разбиват чувството ни за сигурност и по този начин се чувстваме безпомощни в един опасен свят. Травматичните преживявания често включват заплаха за живота или безопасността, но и всяка ситуация, която ни кара да се чувстваме претоварени и сами може да бъде травмираща дори и ако това не е свързано с физическо увреждане.

Примери за събития, които могат да предизвикат травма: злополука, нараняване, природно бедствие, насилствена атака, постоянен силен стрес, живот в престъпността и други. Понякога се пренебрегват причини като хирургична интервенция /особено в първите три години от живота/, внезапна смърт на близък, разпадане на значима връзка, дълбоко унизително или разочароващо преживяване

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувствате, толкова е по-вероятно е да бъдете травмирани.

Рискови фактори

Вие сте по-склонни към травма ако:

  • сте подложени на силен и продължителен стрес;
  • наскоро сте претърпели серия от загуби;
  • сте претърпели травма по време на детството. Преживяването на травма в детството може да има тежък и дълготраен ефект. Когато тя не е „разрешена“, чувството на страх и безпомощност се пренасят и в зрелостта, подготвяйки почвата за бъдеща травма. Детската травма може да бъде предизвикана от:
  • нестабилна и не безопасна среда;
  • отделяне от родителя;
  • сериозно заболяване;
  • много и често на брой медицински процедури;
  • сексуална, физическа или вербална злоупотреба;
  • домашно насилие;
  • пренебрегване;
  • тормоз.

Симптоми

Следва да се знае, че хората реагират по различен начин на травмата, преживявайки широк спектър от емоционални и физически реакции. Няма правилен или погрешен начин да се мисли, чувства и реагира, така че не съдете собствените си реакции или тези на други хора. Вашите отговори са нормални реакции към анормални събития.

Емоционални и психологически симптоми:

  • шок;
  • отричане;
  • недоверие;
  • обърканост;
  • трудно концентриране;
  • гняв;
  • раздразнителност;
  • промени в настроението;
  • безпокойство;
  • страх;
  • вина;
  • срам;
  • самообвинение;
  • оттегляне от другите;
  • тъга;
  • обезвереност;
  • вцепененост.

Физически симптоми:

  • проблеми със съня, кошмари;
  • умора;
  • пребледняване;
  • лесно стряскане;
  • повишено сърцебиене;
  • повишена тревожност /панически атаки и др./;
  • възбуда;
  • мускулно напрежение.

Жертвата на травмата може да пренасочи преобладаващо емоциите си към други източници като например приятели или членове на семейството. По този начин така се получава, че е трудно да се помогне на някого, когото обичаме, защото той може да ни отблъсква.

Какво пише Карл Густав Юнг за травмата в своята книга „Практическа психотерапия“?

„Когато Макдъгъл подчертава, че не просто предизвиканото от афекти напрежение, а дисоциацията на психиката е главният фактор за една невроза, и че следователно терапевтичният проблем не се състои главно в отреагирането, а в отстраняването на дисоциацията, то той засяга същността на проблема. Този аргумент придвижва нашата дискусия нататък дотолкова, доколкото съвпада с практическия опит, че травматичният комплекс води до дисоциация на психиката. Комплексът не се подчинява на контрола на волята, а има психична автономност.

            …

Комплексът деспотично се налага на съзнанието.

            …

Често съм наблюдавал, че типичният травматичен ефект се представя като диво и опасно животно – добра илюстрация за неговата автономна природа, когато той се отдели от съзнанието.“ /стр. 186-187, Леге Артис, 2011/.

Как се лекува емоционалната и психологическа травма?

Травмата се лекува чрез психотерапия от обучен психотерапевт. Тя би помогнала на личността на травмирания да се преструктурира и доближи по-близо до хармоничното си състояние.

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия и клиничен психолог/

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Гоблен на депресия

  Да, искрице моя! Далече си от мен. И ти ми избяга, както го направи… …

Гласът на свободата

„Ейййййййй, извика той.“ Стоеше на ръба на една сиво-черна скала, наместила …

Митове и факти за психичното здраве

Някои хора: „Та той е луд, остави го.“ „Не. Не. Не се приближавай. Ще …