Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Обсесивно-компулсивно разстройство – предразположеност

OCD_by_izabeth-d54z76t
От Izabeth

Обсесивно-компулсивното разстройство може да засегне всеки, но има определен тип личностна структура, която би била добра почва за развитие на подобно разстройство.
Интровертите имат по-развит вътрешен живот и в тази връзка една част от техните мисли обаче може да имат характер на бедствени, катастрофални такива. Тези хора прекарват повече време с натрапчивите си мисли, а не да мислят за външния свят и свързаните с него събития. По този начин тези мисли предизвикват безпокойство, тревога, страх или притеснение, че ще се случи нещо лошо. Но тези неприятни емоции са плод на натрапчивите мисли, а не на събития от реалността, ако няма такива.
Съдниците, т.е. тези, които в разговор обичат да съдят и оценяват другите са също по-склонни към натрапливо мислене и компулсии. Това е така, защото тези хора са плановици и прекарват по-голямата част от своето време в мисли за бъдещето, отколкото възприятието. Оттук идват и опасенията, свързани с това, което може да се обърка, ако не изпълняват своите натрапливи мисли, като по този начин се появява обсесивна принуда.
Интуитивният тип човек също е по-вероятно да развие обсесивно-компулсивно разстройство, защото неговите мисли са насочени напред в бъдещето. Чрез този „поглед“ в бъдещето понякога той става тревожен за това, което ще се случи. Така се появяват натрапливи мисли, които водят до затормозяване и влошават качеството на живот.
Преувеличаващият тип човек е този, който по-често си служи с натрапливи мисли, защото той е склонен да подсили прекалено много това, което би се случило. Например, ако не си измие ръцете.

Появили се симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство могат да бъдат овладяни и премахнати чрез разбирането на техния смисъл посредством юнгианска психотерапия от дипломиран психотерапевт!

Радослав Иванов
(юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог)

 

Любов

Джон Лий разграничава шест типа любов.

  • Ерос е романтичната и сексуална любов.
  • Мания е натраплива и изискваща любов.
  • Лудис е себецентрираната, игрива любов.
  • Сторге е приятелска любов.
  • Агапе е святата, центрирана към другия любов.
  • Прагма е практичната и логическа любов.

Имайте любов!

Влюбване

Ние се влюбваме в онези, които ни допълват по определен начин. Това е така, защото тези други запълват празнини в нашата собствена личност.

Цикъл от статии за съня. НАКРАТКО, НО ВАЖНО ЗА СЪНЯ!

Здравейте, интересуващи се от психичното здраве!

В цикъл от статии ще се опитам сбито да ви запозная с особеностите, характеристиките, закономерностите … на един много важен феномен в човешкия живот – съня. Ще го разгледам от различни ъгли, за да може всеки един от вас да се запознае с него по-отблизо и му отдаде необходимата чест и заслужено внимание, защото по-голямата част от нашия живот преминава в сън.

Приятно четене.

ПЪРВА СТАТИЯ

Накратко, но важно за съня!

За пръв път Гален /129 – 199 г. сл. Хр./ обяснява съня като процес управляван от човешкия мозък.

Днес науката казва, че сънят представлява физиологичното състояние на относителен покой на организма, периодично сменящо се от бодърстване и характеризиращо се при човека с отсъствие на съзнателна психична дейност, понижаване на различните физиологични функции на организма и значително намаляване на реакциите на външните дразнения.

Сънят е жизнено необходим и предпазва организма и особено нервната система от изтощение, прекомерно напрежение и разрушение и спомага за възстановяване на изразходваните по време на будността енергетични вещества на клетките на организма и главно на клетките на мозъка.
Сънят и сънуването произтичат от мозъка. Познавателната дейност на човек намалява, когато не спим достатъчно.

Стадиите на съня са пет. Първите четири са NREM (non-rapid eye movements), а последният REM (rapid eye movements) стадий.

– Първи стадий: това е началото на съня, създаването на преход от бодърстване към сън. По време на този стадий човек е леко заспал и се наблюдава леко спадане на мускулния тонус. Времетраенето му е около 5-10 минути. Събуждайки се, в този отрязък от време, човек има чувството, че не е спал.
– Втори стадий: Това е началото на същинския сън. Телесната температура започва да спада и сърдечната честота да се забавя.
– Трети стадий: това е началото на дълбокия сън – прехода между лек и дълбок сън.
– Четвърти стадий: Ако човек е събуден по време на този стадий той често е дезориентиран и може да не си спомня събития, които са настъпили непосредствено след събуждането.
– Пети стадий: това е стадия на бързи очни движения /REM/. Повечето сънища настъпват по това време. Когато човек се събуди по това време си спомня сънищата и е ориентиран.

REM стадий продължава около 20-25 % от цялото времетраене на съня, а NREM – около 75-80 %. Стадиите се повтарят циклично на всеки около 90 минути, като всеки следващ цикъл има по дълъг REM /след стадий 1 бързо настъпва стадий 2, след което 3 и 4. Впоследствие, след повторна поява на стадий 2, настъпва за първи път стадий 5/.

Следва ВТОРА СТАТИЯ!

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/

https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

Осъзнаване на себе си

Добър вечер, свят!

Да!
Не се чудете. Към вас се обръщам, хора разнолики.

Тези дни чета една книга и от нея ми попадна мисъл на датския философ екзистенциалист Сьорен Киркегор, която сега ще ви поднеса, а размислите оставям на вас. Е, ако се осмелите можете да споделите.
С вас съм!

„Да се осмелиш – значи за момент да загубиш опора. Не се ли осмелиш – значи завинаги губиш себе си. … Да се осмелиш в най-висшия смисъл на думата означава да осъзнаеш себе си“.

Докосвайки се о плътта на живота ви махам с ръка.

Черните пипала на депресията

Наистина сте прави.
Гледайки картината одеяло от мрак се спуска над вас.
Боде. Мушка. Стърже.
Вероятно я избягвате с поглед.
Може би си казвате: „Не искам да я усещам, чувствам и съпреживявам. Трови ме. Гнилото попива в мен. Хапит ме. Кара ме да потъвам в чернотата. Потиска ме. Депресира ме. И аз се чувствам по сходен начин“.

Депресията влошава драстично качеството на живот на човек – оказва влияние върху целия му организъм като допълнително го разболява.

Депресията се лекува!

Радослав Иванов
/юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог/

Как се отразяват празниците на психиката?

С нетърпение чакаме почивните дни през годината. Едни от най-желаните и жадувани празници са тези през месец декември. С тях не само приключва годината, но и ние се настройваме вътрешно за ново начало. Имаме чувството, че свършва един период от нашия живот и започва нов. Всичко това е свързано със задаването на нови очаквания, планиране, поставяне на нови цели, мисли за бъдещето от типа на: „Какво ме чака? Какво ще се случи с мен и моите близки през новата година? Ще се сбъдне ли …? Ще се случи ли …?“. Тези въпроси могат да ни направят малко по-тревожни, по-бдителни, по-мислещи за напред във времето. По този начин ние започваме да живеем не тук и сега, като градим живота си постепенно, а осланяйки се предимно на свръхестествени сили, късмет, съдба, но не и на нас самите. От друга страна, в подобни периоди от време ние сме склонни да правим преоценка на изминалото време, което ни потапя в миналото и пак изпускаме настоящето. Ето как декемврийските празници могат да ни отделят мисловно от настоящето, което може да се превърне в пречка за формиране на желаното бъдеще, защото настоящето го оформя и не би трябвало да го изживяваме само чрез мисловна дейност, а и чрез действия.
Многото почивни дни разстройват и ритъма, в който сме свикнали да живеем, а това води до адаптиране към новите условия на нашия организъм. Понякога се оказва трудно – появяват се проблеми със съня, депресия, тревожност… Понякога ние не знаем какво да правим със свободното си време, особено ако нямаме хоби или се чувстваме самотни. Вместо да почиваме ние често се натоварваме с много домашни задължения и отговорности – миене, чистене, приготовление за празниците, ремонти – прекомерно седене пред телевизора или компютъра, което е твърде уморително, изтощително и изхабяващо. Сигурен съм, че имаме оправдания за тях, но имайте предвид, че така почивката може да се превърне в един тежък камък, който носим на гърба си, защото не я използваме по предназначение.
Ние сме създали почивните дни, за да можем да дадем възможност на тялото и психиката ни да се оттърси и отдели от всичко онова, което ни тормози и претоварва по някакъв начин.
В заключение бих искал да ви препоръчам да слушате вашето тяло, защото то ви „говори“.
Чуйте го!
Чуйте себе си!

Радослав Иванов
(юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог)

 

 

 

Терапевтичен уъркшоп на тема „Приказният свят на сънищата“

Здравей, спътнико!

Каня те на пъстро пътешествие.
Заповядай!
Ела с мен в света на вълшебствата и приказните царства.

Настани се удобно, отпусни се, заслушай се в гонга на живота. Поеми моята ръка, за да тръгнем към земи, невиждани от теб досега. Ще ти покажа вечнозелени гори, пътища без посоки, образи многолики, летящи коли, стръмни кули, замъци причудливи, гърла виещи, деца пеещи … Там си и ти!
В трудно достъпните кътчета и непознати пространства от теб самия ще надникнеш любопитно, за да се дооопознаеш, имайки чувството, че си все едно зад огледало, плуващ във вечната вода. Ще успееш да разбереш, че можеш да бъдеш и друг и да се докоснеш до тези свои части на личността; да попиеш от силата на Героя в теб самия (той е там и те чака!); да дегустираш собствената си амброзия, дело на твоя вътрешенЛечител; да се погушкаш в най-меките и топли ласки на Майката на майките; да потънеш в хлада на планината и подишаш чистия въздух на небето; да почувстваш себе си различен и нетипичен; да се доближиш до къщата на Стария Мъдрец; да усетиш и почувстваш бурните води на морето; да се доближиш до вътрешната си хармония и станеш по-цялостен.

ВОДЕЩ: Радослав Иванов
(Аналитичен психотерапевт под супервизия,
Клиничен психолог)

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ:
18 акад. часа, структурирани в два
последователни календарни дни.
– 23.01.2016 г. (събота) – от 09,30 ч. До 18,00 ч.
– 24.01.2016 г. (неделя) – от 09,30 ч. До 18,00 ч.

МЯСТО:
Пловдивски културен институт, ул. „Иван Перпелиев“ № 5

УЧАСТНИЦИ:
Авантюристи, скитници, търсачи и творци на собствения си живот, притежаващи желание за списване на нови страници от книгата „Вечност“.
Брой участници – от 8 до 12.

УСЛОВИЕ ЗА УЧАСТИЕ:
Носете със себе си важен за вас сън!

ИНВЕСТИЦИЯ:
– за студенти и потребители на услуги на
Пловдивски културен институт 65 лв.;
– за всички останали 75 лв.
– Плащане на място в Пловдивски културен институт.

ИНФОРМАЦИЯ:

Радослав Иванов, 0878 66 15 36
rado.psychotherapist@yahoo.com
https://therapybg.com/
Пловдивски културен институт, 032/ 66 44 33; 0884 777 050

Пет сигурни ПРИЗНАКА, че е време да посетите ПСИХОТЕРАПЕВТ

1. Когато животът ви е изпълнен с много ДИСТРЕС.

Ако вашата тревожност, депресия, мания или каквато и да е друга причина ви пречат да функционирате задоволително във всекидневния живот, на работа, у дома, в училище или на друго място в продължение на седмици наред, това е сигурен знак, че е време да потърсите помощ от психотерапевт.

2. Нищо, което правите не помага.

Някои хора се чувстват тревожни за седмици наред и не правят нищо, за да облекчат това неприятно състояние. Други страдат от симптоми на депресия, без да се опитат да преобърнат чувствата на летаргия, безнадеждност и тъга.
Понякога нашите собствени умения за справяне се провалят. Ако сте опитали половин дузина неща – да говорите с приятел, да спортувате, да използвате различни начини за самопомощ – и не сте се почувствали добре, е знак, че е време на посетите психотерапевт.

3. Вашите приятели (или семейство) са уморени да ви слушат.

Понякога нашите близки също могат да бъдат претоварени, защото и те имат своите собствени проблеми. Ако често им се оплаквате, това може да доведе до отдръпване и избягване на вас самия/ ата. Това е знак, че е време да се обърнете към човек, който умее да изслушва и може да ви предложи техники и инструменти за подобряване на качеството на живот.

4. Може да започнете прекомерна употреба или злоупотреба с нещо (или някой), за да облекчите собствените симптоми.

Когато нещата се усложнят, някои хора се обръщат към алкохол, наркотици. И не само. Обръщането към хазарт, прекарването на часове пред компютъра (порнография) и други са начини, чрез които ние самите се опитваме да избягаме, блокираме настоящите си проблеми.
Още по-лошо е, когато ние насочваме собствения си гняв или тревога към друг човек в живота ни.

5. Хората забелязват и казват нещо за вас.

Може би това е един ваш приятел, който един ден ви казва: „Хей, всичко наред ли е? Прави ми впечатление, че напоследък се бориш с нещо ... може би трябва да говориш с някого?” Или ваш партньор, който казва: „Виж, имаш нужда от помощ. Не си сам в продължение на седмици. Нищо, което правя не помага. Положението се влошава.”