Полезно

1. Вървя по улицата.
На пътя има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм. Няма надежда.
Грешката не е моя.
Отнема ми цяла вечност да намеря изход.

Депресията е основна причина за страданието на много хора. Това е състояние, в което човек се изолира от другите и остава сам със себе си. Появяват се чувства на отчаяние, страх, раздразнителност…
Преживяването на депресия е липса, недостиг на живот, недостиг на връзка със света, недостиг на любов, недостиг на отношения. Това е преживяване на потапяне в тъмнината. Личността, преклещена „на тъмно“ трудно се справя с изолацията и могат да възникнат мисли за самоубийство.
Депресията е разстройство на настроението. Етимологията на думата „настроение“ идва от немската дума „Mut“, която означава дух или душа. Думата „разстройство“ произлиза от френски език и означава „извън линия и хаотично“. По този начин депресията отразява душа, която е объркана, в хаос, и живее в тъмнина.

Подходите при справяне с депресията са най-различни.
Например, психиатрията използва лекарства при лечение на депресията, за да може да се премахнат симптомите; когнитивно-поведенческото направление в психотерапията цели да се преструктурира мисленето и по този начин да се облекчи състоянието на пациента. Юнгианската (Аналитичната) психотерапия има съвсем различен подход.
Юнгианският психотерапевт също се бори с депресивните симптоми, но по-важното е да се разбере смисъла на тези симптоми от страна на пациента. Симптомите представляват мост между съзнанието и несъзнаваното. Те се опитват да кажат нещо на пациента. По време на психотерапията разкриването, осъзнаването на този смисъл и цел на симптома е стремеж на юнгианската психотерапия. Изграденото психотерапевтично пространство е мястото, където пациентът с помощта на психотерапевта би могъл да си отговори на въпроса: „Защо депресия? Какво ми казва тя? Защо съм депресиран точно сега?“.

Митът за Деметра много ясно демонстрира ДЕПРЕСИЯТА и най-важното – ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
Богинята Деметра е в пустошта и скърби за загубата на своята дъщеря Персефона, която е отвлечена в подземното царство на Хадес.
Начинът, по който Деметра преживява загубата на Персефона е това, което се случва в нашето съзнание по време на депресия. Деметра е богиня на зараждащия се живот и земеделието. Чрез осигуряването на продукция на човек, той се прехранва, но когато тя губи дъщеря си, започва да се скита по земята и да страда. Деметра не спи, не яде. Не е в състояние да се грижи за себе си. Продължавайки своята агония, човечеството е застрашено от глад и смърт, защото нищо не расте.
Деметра е един депресиран човек, на който му липсва енергия и желание за живот. Животът става сух, стерилен, нищо не може да покълне.
Персефона е млада и кипяща от енергия, но тя е в царството на Хадес – на тъмно в подземния свят.
Настроението на Деметра се вдига, когато тя осъзнава своите истински чувства, откривайки предателството за отвличането на дъщеря си. Хермес е богът, който осъществява връзка между горния и долния свят (съзнание и несъзнавано) и преговаря за освобождаването на Персефона от Хадес. Персефона може да бъде освободена, ако не яде нищо от подземния свят, но тя го прави и по този начин става жена на Хадес.
Чрез този мит може да се намери смисъл в депресивните симптоми. Ние можем да разберем психологическата реалност на депресията чрез отношението на Деметра към загубата на дъщеря си. Тя е без мисъл и посока, когато се приспособява към новата ситуация. Персефона се връща, но вече с променена личност. Персефона се превръща в кралица на мрака и човек, който знае как да оцелее в него. Тя става човек, който може да донесе на горния свят богатства от подземния.

От Izabeth

Обсесивно-компулсивното разстройство може да засегне всеки, но има определен тип личностна структура, която би била добра почва за развитие на подобно разстройство.
Интровертите имат по-развит вътрешен живот и в тази връзка една част от техните мисли обаче може да имат характер на бедствени, катастрофални такива. Тези хора прекарват повече време с натрапчивите си мисли, а не да мислят за външния свят и свързаните с него събития. По този начин тези мисли предизвикват безпокойство, тревога, страх или притеснение, че ще се случи нещо лошо. Но тези неприятни емоции са плод на натрапчивите мисли, а не на събития от реалността, ако няма такива.
Съдниците, т.е. тези, които в разговор обичат да съдят и оценяват другите са също по-склонни към натрапливо мислене и компулсии. Това е така, защото тези хора са плановици и прекарват по-голямата част от своето време в мисли за бъдещето, отколкото възприятието. Оттук идват и опасенията, свързани с това, което може да се обърка, ако не изпълняват своите натрапливи мисли, като по този начин се появява обсесивна принуда.
Интуитивният тип човек също е по-вероятно да развие обсесивно-компулсивно разстройство, защото неговите мисли са насочени напред в бъдещето. Чрез този „поглед“ в бъдещето понякога той става тревожен за това, което ще се случи. Така се появяват натрапливи мисли, които водят до затормозяване и влошават качеството на живот.
Преувеличаващият тип човек е този, който по-често си служи с натрапливи мисли, защото той е склонен да подсили прекалено много това, което би се случило. Например, ако не си измие ръцете.

Появили се симптоми на обсесивно-компулсивно разстройство могат да бъдат овладяни и премахнати чрез разбирането на техния смисъл посредством юнгианска психотерапия от дипломиран психотерапевт!

Радослав Иванов
(юнгиански психотерапевт под супервизия,
клиничен психолог)