Тревожни разстройства и Щастие. Юнг и Спиноза. Аз и Ти

Дами и господа!

Под някаква форма в последните месеци в моето тяло и душа понякога се настанява нещо черно, което няма правилна форма, а прилича по-скоро на безплътна тъмна материя, която, като че ли попивам с всичките си сетива и ме превзема временно и започва да си играе с моите усещания, мисли и чувства, завихряйки ги и вкарвайки ме във вътрешни стенания, викове, роптаене и в тези моменти заприличвам на мушмул, който чака да бъде изяден, но Слава на Нещото успявам да отделя от себе си семката и раждам, за да се противопоставя на тази мътна сянка и я омаломощя. Това е моята иманентна трансформация и прочистване.

Споделям ви това лично преживяване, за да ви направя мои спътници!

Мисля, че през последните два месеца, откакто сме в пандемична обстановка, ние сме пасажери в един и същи влак, но с различни разбирания, отношения, вярвания…преживяванията ни са хем общи, хем чисто индивидуални. Ние по-осезаемо преминаваме границите между колективно и лично и все повече се намираме и присъстваме в едно преходно пространство, което ни кара да изпитваме много амбивалентности.

Всичко това ме мотивира да напиша тази статия, тъй като в тези времена тревожността ескалира и завладява все повече земя от нашата собствена територия и човек все повече се опитва да се домогне до онзи оазис наречен щастие.  

Ще вмъкна слова за тревожността, болката, промяната и щастието!

Ще отдам заслужена чест на едни колоси – Карл Юнг и Барух Спиноза!

Ще си позволя да построя мост между Мен и Теб!

Ще бъда Радослав!

„Изобщо не съм песимист по отношение на неврозата. В много случаи трябва да кажем: „Слава Богу, че Той би могъл да реши да е невротичен.“ Неврозата наистина е опит за самолечение … това е опит на саморегулиращата се психична система да възстанови баланса; по никакъв начин не се различава от функцията на сънищата – само доста по-силно и драстично. „

Карл Густав Юнг, Символичният живот

 

Юнг разглежда невротичното заболяване /тревожното разстройство/ като сигнал за страдащият, че е необходима промяна в неговия живот, а фармацевтичният модел се фокусира върху лечението на симптомите. Ако просто маскираме симптомите чрез лекарства, ние ще продължим живота си както обикновено, но по този начин ние „не искаме да чуем гласа на собствената си душа“ и така обедняваме себе си, губейки достъп до много ценна информация, която ни предоставя тревожното разстройство. Започваме да живеем „щастливо“ чрез химията, неглижирайки възможността за обновление.

Юнг вярва, че всеки от нас има поредица от житейски задачи, които не са по наш избор и затова могат да бъдат представени като наша съдба. Тези задачи са продукт на нашата еволюционна история, нашата смъртна природа и културата, в която живеем. Те са биологичният стремеж да предадем собствените гени; да постигнем психологическа независимост от своите родители; да култивираме социален живот; да допринесем за нашата общност; да намерим цел и в крайна сметка да се изправим пред смъртта. Според Юнг ние естествено сме подтикнати да изпълним тези задачи. Нашите инстинкти, нашата природа като социални животни, привличането от конформизъм и непрекъснато наближаващата ни смърт, ни тласкат в тази посока. Но докато ние сме естествено задвижвани да постигаме житейските задачи, ние също имаме склонност към инерция и самосаботаж или както Юнг казва:  

„[Ние] изпитваме силна неприязън към всички умишлени усилия и сме пристрастени към абсолютен мързел, докато обстоятелствата не ни приведат в действие.“

Карл Густав Юнг, Теория на психоанализата

 

Ако можем да преодолеем леността си, моралната си неспособност и проявим смелостта да се изправим пред житейските задачи, тогава тези задачи действат като водачи, които бележат пътя към здравословното развитие. Съдбата ни води напред. Но ако мързелът и страхът ни надмогнат и пренебрегнем задачите на живота, тогава те стават вериги около врата ни. Невротикът, според Юнг, е мъжът или жената, който има неправилно отношение към задачите на живота. Всеки от нас се сблъсква с моменти, в които тестваме нашата решителност, смелост и морал. Но това, което е характерно за невротичният човек е, че вместо да признае собствената неспособност, решава да се заблуждава и хвърля вината върху препятствията на пътя си. Или както казва Юнг:

„[Невротикът] се отдръпва [от житейските си задачи] не поради каквато и да било реална невъзможност, а поради изкуствена бариера, измислена от самия него … От този момент той страда от вътрешен конфликт. Сега реализацията на неговото малодушие придобива надмощие, предизвикателство и гордост. И в двата случая неговата [енергия] е замесена в безполезна гражданска война и човекът става неспособен за всяко ново начинание … Ефективността му е намалена, той не е напълно адаптиран, той е станал – с една дума – невротик. „

Карл Густав Юнг, Теория на психоанализата

В такова конфликтно състояние желанието ни да постигнем житейските задачи и енергията не изчезват. По-скоро се търси алтернативен изход. Или както Юнг обяснява:

„Енергията, натрупана за решението на задачата, потича обратно в старите речни корита, остарелите системи от миналото, отново се пълнят.“

Карл Густав Юнг, Теория на психоанализата

С други думи, ако престанем да вървим напред в живота, сме склонни да регресираме към по-незрели, или това, което Юнг нарича инфантилни, начини на адаптация. И този регрес  в отговора на конфликта е това, което поражда различните симптоми на неврозата – било то всепроникващото безпокойство, фобии, натрапчиво поведение, депресия, апатия или обсесивни и натрапчиви мисли. Но колкото и неудобни да са тези симптоми, те служат за важна цел, като ни предупреждават за факта, че се спускаме по опасен житейски път. Защото докато регресираме психологически, физическото ни съзряване не спира и един поглед в огледалото завинаги ни напомня, че не сме в крак със сезоните на живота и неумолимия марш на времето. Колкото по-дълго съществуваме в това конфликтно състояние, толкова по-малко адаптирани се чувстваме и ни превзема един порочен цикъл.

Юнг наблюдава, че има по-чувствителни хора, които са предразположени към невроза, но при други причината за тази дезадаптация е лошото възпитание. Но за повечето хора е виновно съчетанието от генетични и фактори на околната среда. Каквато и да е причината за нас е важно да прекъснем този цикъл на невротично страдание и бъдем щастливи.

Но нека сега хвърлим поглед и върху това тъй желано от всеки от нас щастие!

То вълнува всеки човек, но аз мисля, че е важно да отбележа гледната точка на Спиноза – нидерлански философ. За него щастието се постига чрез пълното развитие на разума, което включва „интелектуалната любов към Бога или Природата“ /за Барух Спиноза Бог това е Природата и затова „или“ трябва да се приема като знак за равенство/ и разбиране за човешката свобода. За него нищо в природата не е по-малко или повече перфектно. Идеите за съвършенство и несъвършенство идват от нашите човешки умове, а не от природата. Бог е идентичен с Природата като безкрайна продуктивна сила, която въвежда крайни неща в битието. Следователно, тъй като всички неща са извлечени от Бога и получават своята сила от Бога, значи всичко е съвършено само по себе си. Придобиването на разбиране за Природата е също като придобиване разбирането за Бога. Това от своя страна може да доведе до „интелектуална любов към Бога или Природата“. Култивирайки такова знание ние изпитваме непрекъснатост, върховна и вечна радост. Така нашата човешка любов открива безкрайното, единственото и вечното, което може да е способно да ни удовлетвори. Изграждайки такава връзка ние започваме да виждаме Природата като начало и край, такава, каквато е наистина.

Барух Спиноза ни учи, че усъвършенстването е щастието! Без да се опитаме да разберем Природата не можем да бъдем щастливи, защото така ние не можем да разберем законите, които управляват всички неща, включително и самите нас.

А самият аз?!

Опитвам се.

Трудя се да правя мостове, защото Пътят има нужда от тях.

С надежда за изграждане на мост между Мен и Теб!

Радослав Иванов

Картина: Broken Bridge – Paint Nite Painting