Затлъстяване

Затлъстяването е много бързо растящ и тревожен здравословен проблем на нацията. То представлява хронично патологично състояние, което се характеризира с натрупване на ексцесивно (прекомерно) количество мастна тъкан в организма на човека, дължащо се на увеличение на броя и/или размерите на мастните клетки. Затлъстяването е резултат от нарушен енергиен баланс – висок енергиен внос и/или намален енергиен разход. В зависимост от степента на натрупване на мастна тъкан, състоянието се определя като наднормено тегло или като затлъстяване.

Според Световната здравна организация, затлъстяването е състояние, което има опасни за човешкото здраве последици: потенциално увеличение на риска от хипертония, сърдечни заболявания и инсулт, диабет тип 2, заболявания на жлъчния мехур, хронична умора, астма, сънна апнея, злокачествени образувания, ставни проблеми и дихателни заболявания и други. При жените затлъстяването може да доведе до проблеми в репродуктивната система. Проучвания показват, че някои случаи на затлъстяване могат да доведат до смърт.

Причините за наднорменото тегло и затлъстяването рядко се ограничават до генетични, физиологични фактори, различни заболявания и на фактори на средата, защото това, което правим или не правим често е резултат от нашите мисли и чувства. Например, чувства на тъга, депресия, тревожност, стрес, често карат хората да ядат повече, отколкото обикновено, затова е необходимо да преработим тези неприятни емоции, чувства, мисли, преживявания, за да не доведат до дългосрочни проблеми. В такива случаи храната се използва като механизъм за справяне с тези неприятни състояния. Хората с наднормено тегло често имат промени в настроението. Когато те се чувстват в затрудненото положение се обръщат към храната, която само временно подобрява тяхното настроение, но това от своя страна води до нарастването на дисфорията, поради неспособността им да контролират стреса, на който са подложени. Възникналата вина може да активира цикъл, който води до непрекъснат модел на използване на храна, с цел справяне с емоции. Този модел е особено приложим ако има генетична предразположеност към напълняване или вредна среда, която предполага лесен достъп до висококалорични храни и слаба физическа активност.

Затлъстяването може да се предизвика поради пренебрегване от страна на родителите, които са твърде заети със своята работа. Тези родители не разбират емоционалните нужди на своите деца, които остават в един емоционален глад за внимание. Тяхната празнота за любов, признание и приемане е запълнена с храната. Тази болка и отхвърляне често е защита срещу необходимостта да се угоди на другите и да бъдем перфектни. Затлъстелият човек поставя нуждите на другите пред своите. Неговите нужди не са изпълнени и храната продължава да запълва празнината.

Когато в детството над детето е упражняван прекомерен контрол, в един момент то може да се адаптира, но в крайна сметка започва да се бунтува срещу фигурата на власт. А детето се научава да се бунтува в ранна детска възраст чрез храната и това е част от нормалното развитие. Нервното хранене и отказа от храна са начини за разиграване и връзка с фрустрацията. Когато имаме твърде много правила и липса на забавление, детето се обръща към храната, за да си достави емоционално удоволствие. То си казва: „Вие не можете да контролирате начина по който аз ям“ и тогава започва да яде сладко и нездравословна храна. Този оформил се със затлъстяване човек ще интернализира критичната нагласа на фигурата на майката и строгите правила за неговото възпитание. Това води до безплодни опити за диети. Във вътрешния си диалог тези хора възприемат себе си като безполезни и жалки, защото не могат да се справят и използват храната като средство за успокоени, нещо което са усвоили още в детството си.

Дете, което е неглижирано и изпитва потребност от внимание и контакт, е изправено пред непосилни емоции, с които не може да се справи. За да поддържа контакт със своите родители, детето ще приеме вината за случилото се и ще обърнат гнева на вътре в себе си. Ще изпитват вина и ще започне да вярва, че е лошо. Чувствата на тъга, гняв, срам, създават чувство на безполезност. Вярването, че е лошо и безполезно ще доведе до ситуации в живота, които да проверят и докажат техните решения по време на детството. Като възрастни тези хора във взаимоотношенията си ще изпитват отново срам. Техния страх от конфликт и вяра, че са виновни води до настоящото им положение. Срамът и ниското самочуствие продължават, а храната отново се използва за успокоение. Затлъстяването може да се използва като апел към света, да кажеш, че аз не струвам нищо, стойте далеч, аз съм лош.

Най-ранните ни преживявяния на тялото

остават с нас и се превръщат в основния градеж на това

как ние виждаме света!

Наднорменото тегло и особено затлъстяването често се придружава от депресия, като те взаимно си влияят и оказват влияние. Жените са около два пъти по-склонни към влизане в депресивни състояния и депресия. Това се дължи на по-честите хормонални промени в техния организъм и по-голямата чувствителност към стрес. Според позоваване на резултати от проучване, споменато от Американската психологическа асоциация, затлъстяването при жените се свързва с 37 % повишение на депресивния фон на настроението. Има силна корелация между висок ИТМ /индекс на телесна маса/ и суицидните мисли. Депресията може да причини и да е резултат от стрес, който от своя страна може да доведе до промени в хранителните навици. Много хора трудно се възстановяват след преживяването на инциденти, катастрофални събития, загуба на работа или близки хора, трудности във взаимоотношенията или когато са изправени пред сериозен медицински проблем. Тогава те несъзнателно започват да се хранят твърде често и/или в големи количества и намаляват своята физическа активност. След време този начин на хранене става навик и тогава е трудно да го променим, а така той започва да влияе негативно върху нас самите.

Психологическите последици от прекомерното хранене са много. Хората с наднормено тегло и най-вече страдащите от затлъстяване се характеризират със слаба воля и мотивация. Те често са наясно с тези свои личностни черти и/или негативни мнения, които вероятно биха могли да доведат до промени в тяхното настроение, тревожност и злоупотреба с психоактивни вещества. Често са подложени на дискриминация в междуличностните си взаимоотношения – работни и в близък кръг от хора; често страдат от ниско самочувствие и се чувстват неудобно заради своето тяло. Тези чувства могат да доведат до напрежение в интимните и романтически взаимоотношения. Голям процент от затлъстелите хора мислят за бариатрична хирургия. Обикновено тези хора имат зад гърба си голям брой опити за отслабване, с малък или никакъв успех. Провалилите се опити действат обезкуражаващо, създават чувство на безнадеждност, безпомощност, обезсърчаване.

В заключение мога да кажа, че психологичните и поведенчески проблеми играят огромна роля в развитието и последиците от наднормено тегло и затлъстяването.

 

 Всякакъв вид помощ и интервенция при затлъстяване

е непълна без психотерапия!

 

Ако просто атакувате проблема с теглото, можете да загубите няколко килограма, което може да бъде много окуражаващо. Това ще ви даде сила и подобри самочувствието,  но няма да засегне корена на проблема, а до него може да се стигне само чрез дълбинна терапия, каквато е аналитичната /юнгианска/ терапия.

 

Лечението трябва да отчита и емоционалната роля на храната в живота на пациента и неговите нездравословни навици!

 

При лечение на наднорменото тегло е необходим мултидисциплинарен подход, който се справя с психологически, социални, физически и фактори на околната среда, защото по този начин се гарантира цялостна грижа, както и най-добрите практики и резултати.

 

Радослав Иванов