Да си жертва

Самата дума „жертва“ извиква в мен чувства на мъка, тъга, липса на упование в себе си, дистанциране и желание за бягство. И веднага се питам дали мога да избягам дори когато го искам? Въпрос, който изисква сериозен размисъл!

Да продължим по-нататък.

Много от нас са чували или познават жертва на нечия жестокост и веднага биха я посъветвали: „Махни се от него“, „Как го търпиш?“, „Не виждаш ли какво ти причинява?!“, „Защо си го причиняваш?“, Ти не заслужаваш това отношение“… Да, добри съвети, но доколко те са изпълними от жертвата? Отново стигнахме до психологията на жертвата, за да си отговорим на множеството въпроси, които изплуват в съзнанието ни във връзка със сложните взаимоотношения жертва – насилник. Нека да разберем.

Учението за жертвите се нарича виктимология и произлиза от думите victim – жертва и λογος (логос) – слово, наука. Пръв Бенджамин Менделсон използва понятието „виктимология“. Ханс фон Хентинг твърди, че често съществува „престъпна симбиоза“ между жертвите и правонарушителите, като жертвата стимулира правонарушителя към криминална реакция, насочена към нея. Той нарича тези жертви „активиращи страдалци“ и смята, че са четири типа:

1. Такива, които желаят нараняване /подчиняващи се/;
2. Такива, които правят това, за да получат по-голяма печалба /затварящи си очите/;
3. Група, която си сътрудничи /допринасящи/;
4. Тези, които провокират или подбуждат /търсещи си го/.

Жертвите на агресия могат да се разделят на две отчетливи категории:

1. Тези, които са виктимизирани /не играят никаква роля в ставането жертва/;
2. И онези, които са виктимиращи /подпомагат ставането жертва/.

Въпреки класификациите на жертвата, съществената част е нейната менталност, а това е психологически термин, който отразява определен дисфункционален начин на мислене, при който човек се стреми несъзнателно да бъде тормозен, преследван, за да привлича внимание или да избегне самостоятелна отговорност. Казано по друг начин, да имаш мисленето на жертва, означава, че обвиняваш други хора и обстоятелства за нещастието, което чувстваш. Никой не се ражда с мислене на жертва, както и клинично депресиран или тревожен. Това е придобита черта на личността, което означава, че е резултат от условията на живота в ранните години /детство/ и механизми за справяне. Повечето жертви като малки са били насилвани и подлагани на психически, физически или сексуален тормоз. Себевиктимизацията може да се развие и чрез взаимозависимите отношения, които сме имали с нашите родители или чрез наблюдение на жертвено поведение. Въпреки че не можем да променим своето детство и тогавашните ни взаимоотношения, сега като възрастни сме способни да трансформираме отношението към него и така да се избавим от клопката наречена „жертва“.

Ето списък на двадесет и три белега на жертвеното мислене:

1. Постоянно обвинявате други хора или ситуации за своето нещастие;
2. Вие притежавате философията „животът е против мен“;
3. Вие сте цинични или песимистични;
4. Виждате проблемите си катастрофално и ги решавате не на части;
5. Мислите, че другите целенасочено се опитват да ви наранят;
6. Смятате, че сте единствения човек, който е бил малтретиран;
7. Продължавате да преживявате болезнени спомени от миналото, които ви карат да се чувствата като жертва;
8. Дори когато нещата вървят добре, ще намерите начин да се оплачете за нещо;
9. Отказвате да обмисляте други перспективи, когато говорите за проблемите си;
10. Чувствате се безсилни или неспособни да се справите с ефективно с проблема или живота като цяло;
11. Чувствате се атакувани, когато ви се предостави конструктивна критика;
12. Вярвате, че не сте отговорни за това, което ви се случва в живота;
13. Вярвате, че другите са по-добре от вас;
14. Наслаждаваш се на самосъжаление;
15. Привличаш хора като теб, които се оплакват и се чувстват жертви;
16. Вярвате, че светът е лошо място;
17. Харесвате да споделяте трагичните си истории с други хора;
18. Имате навика да обвинявате или атакувате тези, които обичате за това как се чувствате;
19. Чувствате се безсилни да промените обстоятелствата си;
20. Очаквате да получит съчувствие от другите и когато не го получите се разстройвате;
21. Отказвате да анализирате себе си, потърсите помощ от психотерапевт или подобрите живота си;
22. Склонни сте към еднократно споделяне на свои травматични преживявания, макар да знаете, че така няма да се справяти с проблема;
23. Непрекъснато се унижавате.

Продължението оставям на вас!

Картина: Parandis Araei

https://lonerwolf.com/victim-mentality/