Алтруизъм, склонност към алтруизъм и патологичен алтруизъм

В религията, различни аспекти на културата и в съвременното общество често се говори, пише, възпитава да сме загрижени за благополучието на другия, с една дума да проявяваме алтруизъм. Характерно за него е, че ние мислим за другия, изпитваме чувства на дълг, отговорност, лоялност, без да очакваме полза и възвращаемост от нашите действия. Но като всичко в природата и алтруизмът си има своята тъмна страна, която, според мен, остава все още много непозната и затова си мисля, че, за да може написаното от мен да е по-цялостно, е нужно да се изследва и покаже поне част от нея – това е територията на патологичния алтруизъм, който е свързан с компромисите и със склонността към алтруизъм.

„Реалността трябва да има предимство пред връзките с обществото, защото природата не може да бъде заблудена“

Ричард Файнман

Чувствата ни на емпатия към другите, заедно с желанието да бъдем харесвани, пристрастия към потвърждение, склонност към преданост, емоционалната зараза и егоцентричното вярване, че знаем кое е най-добро за другите, могат да ни заблудят и доведат до силни и често ирационални илюзии за помощ, т.е. собствените добри намерения, заедно с различни когнитивни изкривявания, понякога могат да ни заслепят от вредните последици от своите действия. Тази динамика на патологичния алтруизъм включва субективни просоциални действия, които са обективно антисоциални.

В основата на патологичния алтруизъм са действията или реакциите, основаващи се на непълния достъп или невъзможността за обработка на широк спектър от информация, необходима за вземане на разумни решения, които се привеждат в съотвествие с културни ценности, свързани с алтруистичното поведение. То може да бъде подтикнато от случайни, несъзнавани или умишлени причини и може да доведе до вредни последствия както за другия, така и за самите нас.

Патологичният алтруист е човек, който притежава огромното желание да помогне на другия, но по този начин му наврежда и/или наврежда на себе си. Широко известни примери за такава личност е, например, свръхангажираността и свръхпротекцията на майката в живота на детето, което води до трудности на детето при изява на своите социални умения, тъй като така те не се развиват нормално; нереалистична самооценка; различни психични разстройства и други. В този случай думите, които често майката използва са: „Недей, мама, да не се нацапаш“, „Баща ти ще го оправи“, „Нека да ти помогна“, Не се напъвай толкова, злато мое“, „Чакай, аз ей сега ще се обадя“, „Ти трябва да станеш лекар, защото е престижно“ и т.н. Понякога това продължава и когато детето е вече възрастен човек.

Друг пример за патологичен алтруизъм са особени взаимоотношения между съпруг и съпруга, при които жената е подложена на тормоз /сексуален, психически, физически/ от страна на мъжа или обратно. Жертвата проявява патологичен алтруизъм. Тук често жертвите използват следната лексика: „Той не искаше толкова силно да ме удари“, „Той ме обича!“, „Аз си го заслужавам“, „Аз го предизвиках“, „Той каза, че това е за последен път“, „Не мога без него. Как ще се оправя?“ и прочие /в последния пример използвам жената за жертва, тъй като статистиката показва, че по-често жените са насилвани в домашна среда от мъжете, но има и мъже, които са жертва на подобни поведенчески реакции/.

В днешно време прави впечатление, че децата често са оправдавани и подкрепяни, а не санкционирани за своите девиантни и неправомерни действия. Такива са случаите, при които бащи отиват в училище да се разправят с учителите поради поведенческите проблеми на детето си, защитавайки го. Чрез своя патологичен алтруизъм  тези бащи изграждат у децата си образ за нарушаване на обществените норми и граници. Разбира се, това рефлектира върху цялото общество, част от което е и той.

Гореописаните поведения са облечени под формата на „За твое добро“, но в основата им стои патологичния алтруизъм.

Добрите намерения могат да доведат до алтруизъм и патологичен алтруизъм и затова е важно двете форми да се различиват. Наясно съм, че понякога границата между двете е трудно доловима и същевременно продиктувана от особеностите на психологията на човека, проявяващ патология.

Патологичният алтруизъм може да функционира не само на индивидуално ниво, но и в много различни аспекти и нива на обществото и между обществата.  Всички те са водени от свои комплекси.

От еволюционна гледна точка, патологичният алтруизъм може да се смята за модел на възпитание или благоприятно поведение с еволюционно неуспешни последици. Такива примери могат да се открият в животинския свят, където индивид от един вид се грижи за индивид от друг вид, отделяйки огромни ресурси за това.

Емпатията е част от алтруизма, но тя не е еднакво положителна характеристика. Тя е свързана с емоционална зараза, мотивирано разсъждение, склонност да се грижиш само за тези, които харесваш или са от твоята група /например на религиозна основа/. Прекалената емпатия води до емоционално прегаряне, дистрес, повишена тревожност…

За да се справим с патологичния алтруизъм е добре да се обърнем към себе си и се опитаме да видим разликата между алтруизъм и неговата патологична страна. На вътрепсихично ниво, патологичният алтруизъм е продиктуван от определени комплекси, които много трудно личността може да контролира или не може, защото те са придобили формата на автономни. Осъзнаването на тези комплекси ни води до премахване на патологичния алтруизъм.

Радослав Иванов