Категория: <span>Полезна информация</span>

Човекът е като река

„Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.”

Лев Толстой

Из романа „Възкресение“, I част, 59 глава, откъдето тръгва определението, че „човекът на Толстой е като река“

Панически атаки

Дефиниция

Паник атаката е внезапно интензивно преживяване на страх, свързано с огромно чувство на опасност, придружено от физически симптоми на тревожност, като сърцебиене, изпотяване, и учестено дишане. Човек с паническо разстройство може да има неколкократни панически атаки (поне няколко на месец) и да чувства огромна тревожност относно появяването на нова.

Описание

Въпреки че много хора преживяват моменти на тревожност, панически атаки са внезапни и непровокирани, имайки малко общо с реална опасност.
Паническо разстройство е хронично, омаломощаващо състояние, което може да има вредно въздействие върху семейството, работата и социалния живот на страдащия. Обикновено първата атака се случва без предупреждение. Човек може да върви по улицата, да шофира кола или се вози на ескалатор, когато изведнъж се паническата атака се появява. Сърцебиене, изпотяване и огромно чувство за надвиснала заплаха са общи характеристики. Докато атаката може да продължи само няколко секунди или минути, преживяването може да бъде силно обезпокоително. Човек, който е имал един пристъп на паника обикновено се тревожи, че може отново да преживее същото.

Когато страха от бъдещи панически атаки се задълбочи, човек започва да избягва ситуации, при които в миналото ги е получавал. При тежки случаи на паническо разстройство, жертвата отказва да напусне къщата от страх да не се появи нова паническа атака. Този страх от открити пространство се нарича агорафобия.

Хората с нелекувано паническо разстройство може да имат проблеми с получаването или функциоинрането по време на работа. По този начин светът на човека се стеснява и нелекуваното паническо разстройство може да доведе до депресия, злоупотреба с вещества и в редки случаи самоубийство.

Причини и симптоми

Учените не са сигурни какво причинява паническо разстройство, но те подозират, че тенденцията за развитие на състоянието може да се наследява. Някои експерти смятат, че хората с паническо разстройство може да има свръхчувствителна нервна система, която ненужно реагира на несъществуващи заплахи. Изследванията показват, че хората с паническо разстройство може да не са в състояние да използват правилно нормалния телесен стрес.

Хората с паническо разстройство обикновено имат първия пристъп на паника през 20-те си години.

Четири или повече от следните симптоми по време на панически атаки би означавало паническо разстройство, ако не са диагностицирани други медицински, свързани с наркотици, неврологични или психиатрични разстройства:

– силно, прескачащо или пулсиращо сърцебиене;
– недостиг на въздух или усещането за задушаване;
– виене на свят или замаяност;
– гадене или стомашни проблеми;
– болки в гърдите или тежест;
– усещане за задавяне или „бучка в гърлото“;
– втрисане или горещи вълни;
– изпотяване;
– страх от умиране;
– чувство на нереалност или отдръпване;
– мравучкане или изтръпване;
– разклащане и треперене;
– страх от загуба на контрол или полудяване.

Пристъпът на паника често е придружен от желанието да се избяга, заедно с чувство на сигурност, че смъртта е неизбежна. Други са убедени, че са на път да получат инфаркт, да се задушат, изгубят контрол или „да се побъркат“. Хората веднъж преживели паническа атака, са склонни да се тревожат, че в бъдеще ще я преживеят отново.

Паническа атака мъж

Диагноза

Защото неговите физически симптоми лесно се бъркат с други състояния, паническо разстройство често остава недиагностицирано. Необходим е телесен медицински преглед, за да се изключи друго болестно състояние. Тъй като физическите симптоми са толкова ясно изразени и плашещи, паническите атаки могат да бъдат сбъркани с проблеми със сърцето.

Превенция

Няма начин да се предотврати първоначалната поява на пристъп на паника.

Лечение

Пациентите с паническо разстройство се лекуват психотерапевтично и/ или медикаментозно.

Юнгианската психотерапия дава много добри резултати при лечение на паническо разстройство. Провежда се обикновено поне веднъж седмично и то само от дипломиран психотерапевт.

Препоръчвам на пациентите с паническо разстройство да направят някои промени в начина си на живот – отказ от употреба на кофеин, амфетамини и марихуана; намаляване до минимум или отказ от употреба на алкохол и никотин /особено на гладно/ – за да не провокират появата на нови панически атаки.

При лечение само с психотерапия благотворно въздействие върху страдащите оказва пиенето на чай от маточина и подходящо балнеолечение /бани с топла английска сол или вани с етерично масло от лавандула/, които водят до отпускане.

Прогноза

Въпреки че може да има случайни периоди на подобрение, епизодите на паника рядко изчезват сами по себе си. За щастие, паническо разстройство реагира много добре на лечение.

За съжаление, много хора с паническо разстройство никога не получават помощта, от която се нуждаят.

Ако не се лекува, паническо разстройство може да продължи с години и може да стане толкова тежко, че един нормален живот би бил невъзможен.

Много хора, които се борят с нелекувано паническо разстройство и се опитват да скрият симптомите си в крайна сметка могат да загубят своите приятели, семейство и работни места.

Радослав Иванов
/ЮНГИАНСКИ ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

Цикъл от статии за съня. ДРОГА И СЪН!

ТРЕТА СТАТИЯ

Дрога и сън!

В тази статия ще ви запозная накратко с нарушения на съня, вследствие на употреба на алкохол, наркотици и медикаменти.

Алкохол – консумацията на алкохол има потискащ ефект. При употреба на алкохол се увеличава дълбокият сън за сметка на REM-съня през първата половина на нощта. Този начален ефект е последван от един прекъсван от будни фази неспокоен сън с бурни и наситени със страх сънища. През втората половина на нощта се увеличава дяла на будните и REM-фазите, а дълбокият сън е намален. Общата продължителност на съня е намалена. Под въздействието на алкохола може да се влоши съществуващо вече нарушение на дишането, което е свързано със съня. При отказ от алкохол настъпват нарушения на съня, които биват с различна продължителност /тук става въпрос за патологична употреба на алкохол/.

Амфетамини – водят до нарушения на съня с удължена латенция на заспиване и редуцирана обща продължителност на съня. В началото се потиска и REM-съня. При отказ от амфетамини се появяват хиперсомния /прекомерна сънливост/ и нарастване на REM-съня.

Кокаин – употребата на кокаин води след себе си болестни промени в съня /инсомния/, които имат негативен ефект върху здравословното състояние на употребяващия. Отказът от употреба на кокаин води до хиперсомния /прекомерна сънливост/.

Опиати – характерно за опиатите е, че имат успокояващ ефект, но след продължителен прием може да се развие инсомния /болестно нарушение на съня/. При отказ от опиати, обикновено се стига до хиперсомния /прекомерна сънливост/.

Сънотворни средства – водят до нарастване на общата продължителност на съня с потискане на REM-съня, но при хронична употреба успокояващият ефект намалява. Внезапното спиране приема на сънотворните може да доведе до инсомния със скъсена продължителност и многократни прекъсвания на съня, както и временно нарастване на REM-съня.

Следва ЧЕТВЪРТА СТАТИЯ!

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

Честита първа пролет!

Пролетта е сезонът на началото, възраждането на живота, покълването на посятото и растежа.

Когато сме в нейните прегръдки се извършва трансформация в нас – от едно малко семенце се ражда нещо голямо, което може да се превърне в стабилна опора в бъдеще. Тя предизвиква у нас предприемането на нови стъпки, които биха ни отредили друго място в живота. Започваме да обновяваме своята къща, да планираме, да търсим нови запознанства, да създаваме стремежи, очаквания, да се изпълваме с живинка. Усещаме как природата се събужда, което води до премахване на задрямалостта и вътре в нас. Пролетта е надежда. 

Бъдете усмихнати, пъстри и изпълнени с енергия.

Психологическо измерване на тревожността за 5 лв.

Тревожността е основна характеристика /признак, показател/ на емоционалната устойчивост /уравновесеност/.

Измерването на тревожността, като свойство на личността е особено важно, тъй като обуславя поведението на субекта. Равнището на тревожност е естествена особеност на личността. У всеки човек съществува оптимално или желателно равнище на тревожност, това е т.нар. полезна тревожност. Оценката на човека със своето състояние е съществен компонент за самоконтрол и самовъзпитание.

Под личностна тревожност се разбира устойчива индивидуална характеристика, отразяваща предразположението на субекта към тревога и предразполагаща наличието у него на тенденцията да възприема достатъчно широк спектър от тревожни ситуации, отговаряйки на всяка от тях с определена реакция. Като предразположеност личностната тревожност се активизира за въэприемане на определени стимули, оценявани от човека като опасни, свърэани със специфични ситуации на заплаха за неговия престиж, самооценка, самоуважение.

Ситуативната, или реактивна тревожност, като състояние, характеризира субективното преживяване на емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. Това състояние възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и може да бъде различно по интензивност и динамичност във времето.

Предложението е част от поетата от мен инициатива

„АЗ СЕ ГРИЖА ЗА ПСИХИЧНОТО СИ ЗДРАВЕ“,

  Спокойствие мъж

Гр. Пловдив,
кв. Капана, ул. „Атанас Самоковеца“ 9
0878 66 15 36
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

Змията Кундалини

„Да се активира несъзнаваното,

значи да се събуди божественото, Кундалини – да се започне с развитие на надперсоналното в индивида,

за да се запази божествената светлина.“

К. Г. Юнг,„Психологията на Кундалини-йога“

ЩРАУСЪТ В МЕН

Аз съм жираф.
Не.
Аз съм щраус.
Днес съм такъв. Може би и утре. Не знам. Бъдещето не е ясно. То е мъгла и догадки. Иска ми се да отворя неговата врата и да подам своята глава и надзърна в него, но какво ме очаква? А трябва ли да бъда толкова любопитен?! Къде отивам? Незнание. Бездънна дупка. Мъгла. Това е то.
Важно е сега, но днес аз съм щраус, който е заровил своята глава в земята от чувство на безпомощност и алиеанация. Казвам си: „Не искам да виждам образите от този свят. Не искам да чувам гласовете на хората от този свят. Не искам да усещам студените им тела. Не искам …“.
Живот!
Не е ли това вопъл за помощ и желание за чуваемост от другите? Къде са те? Няма ги. И те са си заровили главите, но не в пръстта, а в мръсното си пране, свикнали със собствената си воня и разкапваща се плът. Колко жалко!
Знаете ли, че щраусът е ужасно животно: глупаво при това; да си мисли, че се е скрило от другите и не се вижда, защото си е поставило главата в майката земя? Е, има и такива моменти. Да си фатазирам, че ще се скрия и остана незабележим. Та нали и аз съм щраус?!
Задавали ли сте си въпроса какво подитква един човек да се трансформира в щраус? Ако, не, сега ще ви споделя.
Отчаянието, покрусата, която пълзи по мазните коси на нечистите хора. В облаците около тях се вижда само разреден въздух, омая, от дихание на пресипнали от болка гърла. Посредствеността се настанява в техния разум и поглед върху живота. Заразява аналитичността и благоразумието със своя катран и ги превръща в едни хриптящи и нищо непомнещи умове, които не знаят колко е две и две, защото няма и нужда да знаят. На тях не им е необходимо това. Те си имат слугинаж, който може да смята наум до трета степен. Нали, живот? Че кой се интересува?!
Хората от новата раса, така ги наричам аз, са тези, които нямат най-вече морал и живеят в собствената сянка. Въпреки че знаят какво се е случило с Фауст, продължават да гребат и гълтат ненаситно от канала на обратната вода. Нямат спирачки, защото лакомията им е непресъхваща, поне засега. Е, и тя ще се възпре един ден, когато тленното се превърне в нетленно, но каква полза от това, че са били сред нас.
Брей, че то това си било чисто наказание да си щраус. Другите да ти гледат задните части и се смеят безнаказано, а ти да си мислиш, че си станал невидим.
Предтавяте ли си колко хора щрауси има точно в този момент в нашия свят?
Представяте ли си колко мъже убийци на щрауси бродят весело и издуват кореми сега, а жените им отварят крака и поглъщат жадно всеки сантиметър от тяхната псевдомъжественост?
Ха, мълчите. Защо?
Обзема ви отчаяние и тъга. Нека. Радвам се затова. Значи сте разбрали какво искам да ви кажа. Връхлита ви вихрушка от изсъхнали листа от къщата на бездуховността. Нека. Заляти сте от материалността и пошлостта.
Мен питате ли ме?
Това беше целта. Да ви превърна в щраус, за да го съпреживеете най-накрая.

Няма само щрауси.

Автор:
Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

Да познаваш себе си

Добър вечер, приятели на психологията!

В тази неделна вечер ви поднасям откъс от притча, който ми се струва изключително полезен за тези, които по някакъв начин са се отправили на пътешествие вътре в себе си.

 

Да познаваш себе си

Една малка мишка хвана оглавника на една камила, възгордя се и каза:
– Не стой,върви!
Поради благия си нрав камилата тръгна с нея. Без да забелязва своята нищожност, мишката се изпъчи и каза:
– Какъв атлет и какъв храбрец съм била аз.
Камилата разбра какво си мисли мишката. Каза си наум: „Само потърпи, аз ще ти покажа какво си.“
Най-накрая достигнаха до брега на една голяма река, която само слон можеше да премине. Там мишката се спря и се вцепени.
Камилата каза:
– Ах ти, която ми беше приятелка в планината и долината, защо сега се спря, защо се сепна? Стъпи храбро с крак в реката и влез във водата! Ти ме направляваш и си мой водач. Не се сепвай така и не спирай по средата на пътя, хайде бързо върви.
Мишката отвърна:
– Спътнико мой, а ако тази вода е дълбока? Страх ме е да не потъна и да не се удавя.
Камилата каза:
– Стой тук, нека аз проверя колко дълбока е тази вода? – и веднага отиде и нагази в реката.
После рече:
– Водата е до коляно, сляпа мишко! Защо се притесни и си загуби ума?
Мишката отвърна:
– За теб реката е мравка, но за нас е змей! Разликата между коленете ни е очевидна. Ако на тебе водата ти е до коляното, на мене ще ми бъде със сто аршина* над главата.
Камилата рече:
– Щом е така, повече не бъди така нахална и не се възгордявай, иначе ще теглиш голямо тегло. Ти се мери на ръст с мишки като себе си. Мишката няма какво да каже на камилата.
– Разкайвам се. За Бога, покажи ми път през тази вода! – примоли се мишката и камилата я съжали.
– Хайде, скочи върху гърбицата ми и седни. Този преход е моя работа, ще прекарам и теб, и стотици като теб – каза камилата.

* Мярка за дължина, равна на 68 см.

Автор: Мевляна

 

С най добри чувства,

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

Цикъл от статии за съня. КОШМАРИ!

ВТОРА СТАТИЯ

Кошмари!

Кошмарите са вид нарушение на съня. При него настъпват сънища, които предизвикват страх и водят до събуждане. След събуждане, засегнатият може да опише подробно своя сън, тъй като има ясен спомен за съдържанието на съня. Често кошмарите се съпровождат от интензивен страх, тревожност, тъга, отчаяние.
Кошмарите понякога започват още през детството между третата и шеста година, но диагноза за разстройство на съня с кошмари може да бъде поставена само когато те причиняват субективни страдания.
Хората сънуващи често кошмари могат да влошат своето ежедневно функциониране, тъй като тяхното въздействие е силно и продължително. Понякога сънуващият кошмари помни един или няколко от тях с години и когато се подсеща го прави с нежелание, тъй като усещанията и чувствата имат неприятен оттенък.
Кошмарите са силен „повик“ на несъзнаваната част от психиката на човек, защото в основата им стои конфликт, който може да бъде свързан с нещо, което сме преживели наяве /напр. травматична ситуация/, с мощно въздействие от страна на архетипите /колективното несъзнавано/. Чрез тях, несъзнаваното се опитва да ни „каже нещо“ важно. „Чуем“ ли го, кошмарите ще изчезнат, а това става посредством юнгианска/ аналитична психотерапия.

Следва ТРЕТА СТАТИЯ!

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

Смачканият лист

Навън времето беше дружелюбно …

Здравец и синчец

Те се носеха върху килима …