Категория: <span>Полезна информация</span>

Пептична язва

            Пептичната язва е често заболяване, за чиято поява и протичане нерядко допринася психосоматиката. Язвите се образуват, когато големи количества от киселинните сокове, участващи в храносмилането, разрушават защитната мукозна лигавица на дванадесетопръстника  или (по-рядко) на стомаха, а още по-рядко на хранопровода.

            Язвите се срещат по-често у хора на средна или по-напреднала възраст и са по-чести при мъжете, отколкото при жените в западното общество.

            Предразположение към язвена болест се свързва с наличие на заболяване в семейството и със стресиращ жизнен стил. Стресовите периоди водят до прекомерна активност на симпатиковата нервна система /води до прекомерно изразходване на натрупаните резерви и бързото увеличение на метаболизма/, а парасимпатиковата система /доминира в периодите на почивка/ е свръхактивна в периодите на покой като компесаторна реакция.

            Лечението на язвата включва медикаменотозна терапия, назначена от лекар специалист, а в случаите, когато нивата на стрес /дистрес/ са по-високи и човек живее в такава среда, се препоръчва и провеждането на психотерапия.

Радослав Иванов

Из „Рапорт пред Ел Греко“ на Никос Казандзакис

„Ще ти разкажа борбата си, за да ми олекне; ще смъкна от себе си добродетелта, срама, истината, за да ми олекне. Ти как създаде „Толедо през време на буря“? Също такава, с тежки облаци, прорязана от жълти мълнии, отчаяно и непреклонно бореща се със светлината и тъмата, е и душата ми. Ще я видиш, ще я претеглиш изпод витите си вежди и ще я оцениш. Помниш ли онази тежка дума, която казваме ние критяните? „Където не сполучиш – върни се; където сполучиш – върви си!“ Ако не съм сполучил, дори само час живот да ми остава, ще се върна, за нова атака; ако съм сполучил, ще отворя земята, за да дойда да легна до теб.“

 

Вътрешна тишина

 

Хареса ви, нали?

Заповядайте, седнете. Отпуснете се и се насладете на допира с природата. Слейте се и преживейте себе си първично.

Желая ви приказна вечер!

 

ПСИХОСОМАТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

Психосоматиката разглежда човека като цялост между тяло и психика. Тя се занимава с изследване и лечение на такива болести, които са предизвикани от психични фактори:

  • язва на стомаха и дванадесетопръстника;
  • някои видове колити;
  • някои форми на бронхиална астма;
  • артрит;
  • диабет;
  • повишено кръвно налягане;
  • мигрена;
  • екземи;
  • други.

Според психосоматичната медицина, телесните болести се предизвикват най-вече чрез психични травми.

Общото за всички соматози е острото или постепенно начало, нерядко като невротична депресия. Психичните нарушения при психосоматозите в острия период по-често се ограничават с тревога, реакции на паника, с депресия.

Тясната връзка между емоции и функциите на стомашно-чревния тракт отдавна е доказана. Неслучайно първите емоции на човека са свързани с удоволствието от приемането на храна.

Защо страдаме точно от тези болести? Връзката тяло – психика изглежда в тези случаи е нарушена и болестта се проявява, за да ни каже, че нещо не е наред.

Как се лекуват психосоматичните заболявания? Главно чрез психотерапия, провеждана от психотерапевт, като може да се приемат и лекарства, изписани от психиатър. При тези заболявания особено полезна е дълбинната психотерапия на Юнг или Фройд, тъй като тук имаме дълбоко вкоренени травми и преживявания, които не могат да излезнат на светло и се проявават чрез симптоми. По време на психотерапия, заедно с вас можем да се опитаме да чуем гласа на тези симптоми, за да ги осмислите и разберете тяхното послание и го приемете. По този начин симптомите ще изчезнат и болките ще спрат.

Радослав Иванов

/юнгиански психотерапевт под супервизия, клиничен психолог/

Хипохондрия – болестен страх от болести

Какво представлява хипохондрията?

Хипохондрията е вид разстройство и представлява постоянен неоправдан страх за собственото здраве.

Когато човек страда от хипохондрия е убеден в наличие на несъществуваща тежка или нелечима болест в собствения организъм. В някои случаи опасенията се отнасят до въображаеми усложнения на действително заболяване или до бъдеща болест.

В условия на хипохондрия страдащият оглежда тялото си; постоянно или много често се самонаблюдава за симптоми на определена болест; склонен е да си приписва симптоми, които даже не проявява;  споделя за болки в определени части и органи на тялото, които след лекарски преглед се оказват напълно нормално функциониращи; изпитва постоянен страх и притеснение за своето здравословно състояние и по този начин започва да търси консултация с лекар специалист, който да открие болестта. Ако последният не е открил подозираното заболяване, тревожността на страдащия ескалира и той се втурва да прави следваща консултация при друг лекар специалист. Така се заформя един кръг от страх – лекар – страх, което оказва негативно влияние върху качеството на живот на индивида.

Хипохондрикът в повечето случаи полага усилия да води преувеличено „здравословен“ начин на живот и с това в някои случаи може значително да навреди на нормалния ход на живота и дееспособността си.

Какво причинява хипохондрията?

Точната причина не е ясна, но следните фактори способстват за появата на хипохондрията:

  • Силен стрес /дистрес/„
  • Когато болният или някой от близкия му кръг е прекарал телесно заболяване;
  • Смърт на близък човек;
  • Обитание в място, където се говори за епидемия и разпространение на болест;
  • Невротичност;
  • Интровертност /затвореност/;
  • Завишена самокритичност;
  • Психологична незрялост.

Кога се появява най-често хипохондрията?

По-често се появява през втората половина на живота или след двадесетгодишна възраст.

Какво ви препоръчвам?

Когато се чувствате силно тревожни и изпитвате телесни симптоми, които не се дължат на заболявания на органи и части на тялото, защото същите не са идентифицирани като такива от лекари специалисти, се консултирайте със специалисти по психично здраве.

Как се лекува хипохондрията?

Чрез психотерапия, провеждана само от ДИПЛОМИРАН ПСИХОТЕРАПЕВТ и/ или медикаментозна терапия, назначена от лекар ПСИХИАТЪР.

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия, клиничен психолог/

Бухали

…

За кои бухали става въпрос? На Бодлер или онези в гората?! Неееее!

А какво са бухалите?

Смисъл, тъга, капки роса… Те са вървеж по дълъг стръмен и криволичещ път. Представляват почти един цял човешки живот.

Бухалите са част от мен.

Те са в мен.

Те са във вас.

 

Радослав Иванов

/ЮНГИАНСКИ ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия, КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

Трите врати на мъдростта

Един цар имал един син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която било написано: „Промени света„

– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея било написано: „Промени другите„

– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

– Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: „Промени себе си„

– Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

– Добре – казал старият мъдрец.

– Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

– Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: „Приеми себе си„

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

– Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: „Приеми другите„.

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там било написано: „Приеми света„

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.

– Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.

Какво е анализата?

Психоаналитикът е преди всичко „хирург на душата“. Той ежедневно констатира дълбинните механизми, които управляват човека. Той живее, ако мога така да се изразя, в почти непрекъснат досег с несъзнаваното на другите… и със своето собствено несъзнавано. Както вече казах, анализата е упорит труд и сътрудничество между аналитика и анализирания. Това означава, че аналитикът не може нищо без пациента, също както пациентът не може нищо без аналитика. Анализата е съвместна дейност, която цели възможно най-добра сполука. Това е работа „на двама души“, в която две личности влагат всичко от себе си.

Откъс от „Триумфът на психоанализата“ на Пиер Дако – юнгиански аналитик

Цветница

Растителният свят е символ на фундаменталното единство на живота.

Растението е концентрирана проява на слънчевата енергия. Растенията всмукват огнените сили на земята и приемат слънчевата енергия. Те натрупват цялата тази мощ; оттук идват и лечебните им или отровни свойства, както и приложението им в магията.

Във връзка с мъжкото животворно начало те обозначават растежа.

Растението, първо стъпало на живота, е най-вече символ на постоянно раждане, на непрестанния прилив на жизнена енергия.

Във Ведите растенията имат лечебни свойства понеже самите те са небесни дарове и корените на живота. Към тях се обръщат като към божества.

Растителният свят е още символ на цикличния характер на всяко съществуване, раждане, видоизменение, смърт и преобразявано. Празниците на растителността, чиито обреди се различават във всяка култура и достигат връхна точка по време на лятното слънцестоене, възвеличават космичните сили, които се проявяват в годишните цикли, самите те образи на по-тесни и по-широкообхватни цикли, представляващи широките рамки, в които се вписва развитието на сътворения свят. Почти всички женски божества в Гърция са покровителки на растителността: Хера, Деметра, Афродита, Артемида; както и някои богове, като този на войната Арес (Марс), на любовта (Дионис).

Растителността е съвсем естествено символ на развитието, на възможностите, които ще се осъществят от зърното, от кълна. Въздушната част от растението е Дървото на Живота, от което се извлича мъзгата, която е питието на безсмъртието.

При все че всяко цвете притежава поне вторично собствен символ, цветето като цяло остава символ на пасивния принцип. Чашката на цветето като потира събира Небесната активност, измежду чиито символи трябва да се споменат дъждът и росата. Още повече, че развитието на цветето посредством земята и водата символизира развитието на проявлението посредством същата пасивна субстанция.

Тантрико-даоистката символика на Златното Цвете се свежда и до постигането на някакво духовно състояние: цъфтенето е резултатът на вътрешна алхимия, от съюза между субстанцията (цип) и дъха (ки), между водата и огъня. Цветето е идентично с Еликсира на живота; цъфтенето е връщането в центъра, в единството, в първичното състояние.

Освен метода и духовната позиция, които са му присъщи, японското изкуство за подреждане на цветя (икебана) съдържа много особен символизъм. В него цветето действително се схваща като модел на развитието, на проявлението, на спонтанното изкуство, без фалш и в същото време съвършено, какго и изображение на растителния цикъл, който е обобщение на жизнения цикъл и на временния му характер. Самото подреждане следва третична схема: горната клонка е на Небето, средната – на Човека и долната – на Земята; по този начин се изразява ритъмът на универсалната триада, в която Човекът е посредникът между Небето и Земята. Няма живо подреждане вън от този ритъм. Тъй като тези три естествени сили трябва да са хармонични помежду си, за да образуват вселена, стъблата трябва да се уравновесят в пространството без видимо усилие. Това е истинският вид на Икебаната от XIV век насам; но редом с него съществува и един комплексен или стичащ се вид със слизащи надолу стъбла. Тази подредба на цветята се стреми да изрази снижаващия се склон на живота, стичането на всички неща към бездната. Ето защо извивката на стъблата трябва да се огъне все повече към краищата. Икебаната може да изразява и космическия ред, и традициите на предшествениците, и чувствата на радост или тъга.

За маите цветът е символ на разврат. Той може да представя слънцето във взаимодействие с вярването във фундаменталната йерогамия слънце – луна. Също така той може да означава „знак“. Състои се от пет листчета (лунно число), по често представя само четири в йероглифа си, тъй като четири е соларно число.

Често цветето се явява архетипен образ на Цялостната личност, Себето, онзи духовен център, който направлява живота ни.

Честит имен ден на всички цветя и растения. Бъдете здрави и изпълнени със сила и енергия!

Радослав Иванов

Златният храм

„Единствено съзнанието може да преобрази този свят. Само то и нищо друго. Да го преобрази, без да го променя, схващаш ли? Ако погледнеш на света през очите на съзнанието, ще разбереш, че той е неизменим и в същото време постоянно се преобразява. Ще попиташ каква ни е ползата от това? Човек, драги, е въоръжен със съзнание, тъкмо за да направи живота поносим. Животните нямат нужда от такова оръжие, на тях не им трябва съзнание. Но хората наистина се нуждаят от нещо и с помощта на съзнанието са в състояние да превърнат самата непоносимост на живота в оръжие, макар от това тя изобщо да не намалява“.
 
Откъс от „Златният храм“ на Юкио Мишима

Семинар „Архетипове на времето“

Уважаеми колеги,   на 11 октомври – 12 октомври 2025 г. (събота и неделя) …

Дали!

Мила Ани, ние заминахме на почивка. Двамата сме… Морето се е разстлало …

Смачканият лист

Навън времето беше дружелюбно и меко, въпреки че господарка сега беше …