ЩРАУСЪТ В МЕН

Аз съм жираф.
Не.
Аз съм щраус.
Днес съм такъв. Може би и утре. Не знам. Бъдещето не е ясно. То е мъгла и догадки. Иска ми се да отворя неговата врата и да подам своята глава и надзърна в него, но какво ме очаква? А трябва ли да бъда толкова любопитен?! Къде отивам? Незнание. Бездънна дупка. Мъгла. Това е то.
Важно е сега, но днес аз съм щраус, който е заровил своята глава в земята от чувство на безпомощност и алиеанация. Казвам си: „Не искам да виждам образите от този свят. Не искам да чувам гласовете на хората от този свят. Не искам да усещам студените им тела. Не искам …“.
Живот!
Не е ли това вопъл за помощ и желание за чуваемост от другите? Къде са те? Няма ги. И те са си заровили главите, но не в пръстта, а в мръсното си пране, свикнали със собствената си воня и разкапваща се плът. Колко жалко!
Знаете ли, че щраусът е ужасно животно: глупаво при това; да си мисли, че се е скрило от другите и не се вижда, защото си е поставило главата в майката земя? Е, има и такива моменти. Да си фатазирам, че ще се скрия и остана незабележим. Та нали и аз съм щраус?!
Задавали ли сте си въпроса какво подитква един човек да се трансформира в щраус? Ако, не, сега ще ви споделя.
Отчаянието, покрусата, която пълзи по мазните коси на нечистите хора. В облаците около тях се вижда само разреден въздух, омая, от дихание на пресипнали от болка гърла. Посредствеността се настанява в техния разум и поглед върху живота. Заразява аналитичността и благоразумието със своя катран и ги превръща в едни хриптящи и нищо непомнещи умове, които не знаят колко е две и две, защото няма и нужда да знаят. На тях не им е необходимо това. Те си имат слугинаж, който може да смята наум до трета степен. Нали, живот? Че кой се интересува?!
Хората от новата раса, така ги наричам аз, са тези, които нямат най-вече морал и живеят в собствената сянка. Въпреки че знаят какво се е случило с Фауст, продължават да гребат и гълтат ненаситно от канала на обратната вода. Нямат спирачки, защото лакомията им е непресъхваща, поне засега. Е, и тя ще се възпре един ден, когато тленното се превърне в нетленно, но каква полза от това, че са били сред нас.
Брей, че то това си било чисто наказание да си щраус. Другите да ти гледат задните части и се смеят безнаказано, а ти да си мислиш, че си станал невидим.
Предтавяте ли си колко хора щрауси има точно в този момент в нашия свят?
Представяте ли си колко мъже убийци на щрауси бродят весело и издуват кореми сега, а жените им отварят крака и поглъщат жадно всеки сантиметър от тяхната псевдомъжественост?
Ха, мълчите. Защо?
Обзема ви отчаяние и тъга. Нека. Радвам се затова. Значи сте разбрали какво искам да ви кажа. Връхлита ви вихрушка от изсъхнали листа от къщата на бездуховността. Нека. Заляти сте от материалността и пошлостта.
Мен питате ли ме?
Това беше целта. Да ви превърна в щраус, за да го съпреживеете най-накрая.
…
Няма само щрауси.

Автор:
Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/