Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Предизвикателство „Всяко ново начало…“

Полезна информация By radoslav 5 Comments

Скъпи приятели,

Предизвиквам ви да продължите изречението „Всяко ново начало…“ и напишете толкова дълъг текст, колкото ви идва наум. Моля ви, не се ограничавайте в броя на думите, а оставете творческия си потенциал да се развихри.

Поместете текста си като коментар на тази публикация в сайта ми и аз ще го направя видим за всички!

Нека заедно се обогатим и разширим собствения си вътрешен хоризонт за всяко ново начало, създавайки обща творба. Мисля, че така ще си помогнем един на друг, осъзнавайки, виждайки, разбирайки, усещайки, чувствайки, учейки се…

Радослав Иванов, юнгиански психотерапевт

„New beginings“ painting by Minika SK

5 Comments

  • Меглена Илиева
    / Отговор

    Всяко ново Начало …е опит да избършеш и забравиш предишното си Аз .Да се опиташ да си припомниш кой си бил.Да яхнеш свободният си дух и да се опиташ да си по-добра версия от предишната. И ако имаш късмета да подплатиш чисто новото си Аз и със съдържание ..Успял си ! Намерил си се и бъди Щастлив ! ОТНОСИТЕЛНО !

  • Мира
    / Отговор

    Клише – общоизвестна истина:
    Е краят на нечие друго начало
    …
    Моята истина
    Отваря нови възможности, с което държи духа жив…. Очакването … за новото …

  • Христо Пацов
    / Отговор

    Всяко ново начало е вълнуващо! Най-хубавата част!

  • А.М.
    / Отговор

    Колко е ново Новото ми начало?
    Не веднъж ми се е случвало да започна От Начало. Нова Любов. Нова Работа. Нов Град. Нова Държава.
    Но ако обстоятелствата около мен се променят, това означава ли, че поставям Ново начало? Аз нова ли съм, когато живея на ново място? Отговорът е: НЕ. Все още нося разочарованията, болката, неудовлетвореността и ирационалните си вярвания. А с всяко едно Ново начало, като че ли Страховете ми стават още по-големи. Не е ли Ново начало само един Нов живот – новородено, което тепърва ще опознава света и ще търси мястото си в него. Но пък неговите Истини за живота зависят от хората до него, от мама и татко, и от обстоятелствата, което то НЕ Е избрало. А тези мисли ме навеждат към мнението, че дори и моето раждане не е било Ново начало за мен, защото не съм можела да повлияя на средата, в която съм се появила. Дали раждането на децата ми не е моето Ново Начало. Тогава, когато аз съм можела … до известна степен, да влияя на обстоятелствата, в които децата ми растат.
    А всъщност, нужно ли е да се случи едно такова голямо събитие, промяна, за да го нарека Ново Начало. Дали тайната не е в мъничките решения, които вземам всеки ден – да се усмихна и поздравя учтиво, въпреки, че човека отсреща ме гледа злобно, без да ме познава; да отида на интервю за работа и да звуча уверена, въпреки, че цялото ми същество трепери и крещи тихо в мен – не си достатъчно добра за тази работа; да си измисля „спасителен пояс“, който е само в моето въображение, за да мога да продължа да правя това, което трябва! Това като че ли звучи повече като вървене, дори тичане срещу себе си и своето благополучие.
    А психотерапията? Изправянето срещу личните страхове, оглеждането на белезите на душата, които болезнените събития са оставили през времето. Разбирането на самата мен. Да си простя, че не съм съвършена. Да се опитам да видя света цветен, изпълнен с радост и смисъл. Да поема глътка въздух с лекота.
    Да, това е Новото Начало за мен сега – Надеждата, че ще успея да променя начина, по който гледам на живота.

  • Величка Алексиева
    / Отговор

    ТАНЦ В БЕЗВРЕМИЕ…
    Всяко ново начало…се зачева в тъмнината, там…където се чува ехото на собственото мълчание! Там, където всяка стъпка се губи в безкрайността на миговете, настъпи момента, в който цветето разтвори сърцето си, за да се разлисти. Това става постепенно и поетапно, като една тиха лечебна церемония на живота- красива, нежна, сияйна и благоуханна. В зародиша си е просто малка пъпчица, затворена и стегната в себе си смирена тайна…гладка и дишаща през своята обвивка, ранима и крехка. В нея се крие грация, затворено обещание…надежди, обвити в много пластове…наподобяващо писмо непрочетено.
    Утринната роса я погалва със загриженост и я прави да изглежда като изящна перла, скътала се, милата, в покоя на листата…там, където диша началото-крехко, чисто и смело. Стои си…ей така-неподвижно, сякаш се вслушва в света. Дъха на утрото шепне, топлината на слънцето успокоява. Тихо е. Семенцето, което е било заровено дълбоко в земята, сега намира смелост да покълне.
    И… ето…чудото се случва….в един незабележим миг, започва промяната, която се посреща с отворено сърце, проправяйки си път към необятни светове. Пъпчицата леко набъбва, сърцето тупти все по-силно, пластовете се разхлабват, но не от слабост, а от смелост. Пропуква се неусетно, като леда в първия пролетен ден, когато под него водата не може да бъде задържана по никакъв начин вече. Появява се фина цепнатина, сякаш изгрева прокарва пръсти между облачетата. Листенцата се размърдват бавно със свой собствен ритъм и се протягат към небето, жадни за светлина и топлина. Започва плавен валс, потънал в тишина, където денят се ражда…сякаш бърза бавно да разкрие тайната си. Всяко листенце носи свой персонален отенък. Всяко иска да усети своя собствен миг, да усети разнасящата се миризма от полъха на вятъра, да се протегне към лъчите на слънцето и да се слее с тихия шум на света наоколо.
    Цветето се отвори напълно, съпроводено от шепота на тишината…то вече не е сгънато в себе си, не е същото затворено обещание – изречено е! Стои разтворено без страх, без никакви задръжки, разголено, освободено, дишащо…наслаждавайки се на победата, но не, за да впечатли, а защото такава е неговата природа.
    Всяко ново начало…не идва с шум…а със смирено търпение. Разлистването изглежда, като незабележима победа пред величествените мащаби на света, но е огромно за самото цвете.
    Разцъфването е ново начало, дар, красота, чистота…заченато в тъмнина….и породено от светлина…
    Цветето не просто цъфти – то танцува в безвремие…

    В.А.

    • Напишете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Семинар „Архетипове на времето“

    Уважаеми колеги,   на 11 октомври – 12 октомври 2025 г. (събота и неделя) …

    Дали!

    Мила Ани, ние заминахме на почивка. Двамата сме… Морето се е разстлало …

    Смачканият лист

    Навън времето беше дружелюбно и меко, въпреки че господарка сега беше …