Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Предизвикателство „Всяко ново начало…“

Скъпи приятели,

Предизвиквам ви да продължите изречението „Всяко ново начало…“ и напишете толкова дълъг текст, колкото ви идва наум. Моля ви, не се ограничавайте в броя на думите, а оставете творческия си потенциал да се развихри.

Поместете текста си като коментар на тази публикация в сайта ми и аз ще го направя видим за всички!

Нека заедно се обогатим и разширим собствения си вътрешен хоризонт за всяко ново начало, създавайки обща творба. Мисля, че така ще си помогнем един на друг, осъзнавайки, виждайки, разбирайки, усещайки, чувствайки, учейки се…

Радослав Иванов, юнгиански психотерапевт

„New beginings“ painting by Minika SK

4 Comments

  • Меглена Илиева

    Всяко ново Начало …е опит да избършеш и забравиш предишното си Аз .Да се опиташ да си припомниш кой си бил.Да яхнеш свободният си дух и да се опиташ да си по-добра версия от предишната. И ако имаш късмета да подплатиш чисто новото си Аз и със съдържание ..Успял си ! Намерил си се и бъди Щастлив ! ОТНОСИТЕЛНО !

  • Мира

    Клише – общоизвестна истина:
    Е краят на нечие друго начало

    Моята истина
    Отваря нови възможности, с което държи духа жив…. Очакването … за новото …

  • Христо Пацов

    Всяко ново начало е вълнуващо! Най-хубавата част!

  • А.М.

    Колко е ново Новото ми начало?
    Не веднъж ми се е случвало да започна От Начало. Нова Любов. Нова Работа. Нов Град. Нова Държава.
    Но ако обстоятелствата около мен се променят, това означава ли, че поставям Ново начало? Аз нова ли съм, когато живея на ново място? Отговорът е: НЕ. Все още нося разочарованията, болката, неудовлетвореността и ирационалните си вярвания. А с всяко едно Ново начало, като че ли Страховете ми стават още по-големи. Не е ли Ново начало само един Нов живот – новородено, което тепърва ще опознава света и ще търси мястото си в него. Но пък неговите Истини за живота зависят от хората до него, от мама и татко, и от обстоятелствата, което то НЕ Е избрало. А тези мисли ме навеждат към мнението, че дори и моето раждане не е било Ново начало за мен, защото не съм можела да повлияя на средата, в която съм се появила. Дали раждането на децата ми не е моето Ново Начало. Тогава, когато аз съм можела … до известна степен, да влияя на обстоятелствата, в които децата ми растат.
    А всъщност, нужно ли е да се случи едно такова голямо събитие, промяна, за да го нарека Ново Начало. Дали тайната не е в мъничките решения, които вземам всеки ден – да се усмихна и поздравя учтиво, въпреки, че човека отсреща ме гледа злобно, без да ме познава; да отида на интервю за работа и да звуча уверена, въпреки, че цялото ми същество трепери и крещи тихо в мен – не си достатъчно добра за тази работа; да си измисля „спасителен пояс“, който е само в моето въображение, за да мога да продължа да правя това, което трябва! Това като че ли звучи повече като вървене, дори тичане срещу себе си и своето благополучие.
    А психотерапията? Изправянето срещу личните страхове, оглеждането на белезите на душата, които болезнените събития са оставили през времето. Разбирането на самата мен. Да си простя, че не съм съвършена. Да се опитам да видя света цветен, изпълнен с радост и смисъл. Да поема глътка въздух с лекота.
    Да, това е Новото Начало за мен сега – Надеждата, че ще успея да променя начина, по който гледам на живота.

  • Напишете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Дали!

    Мила Ани, ние заминахме …

    Смачканият лист

    Навън времето беше дружелюбно …

    Здравец и синчец

    Те се носеха върху килима …