Панически атаки

Дефиниция

Паник атаката е внезапно интензивно преживяване на страх, свързано с огромно чувство на опасност, придружено от физически симптоми на тревожност, като сърцебиене, изпотяване, и учестено дишане. Човек с паническо разстройство може да има неколкократни панически атаки (поне няколко на месец) и да чувства огромна тревожност относно появяването на нова.

Описание

Въпреки че много хора преживяват моменти на тревожност, панически атаки са внезапни и непровокирани, имайки малко общо с реална опасност.
Паническо разстройство е хронично, омаломощаващо състояние, което може да има вредно въздействие върху семейството, работата и социалния живот на страдащия. Обикновено първата атака се случва без предупреждение. Човек може да върви по улицата, да шофира кола или се вози на ескалатор, когато изведнъж се паническата атака се появява. Сърцебиене, изпотяване и огромно чувство за надвиснала заплаха са общи характеристики. Докато атаката може да продължи само няколко секунди или минути, преживяването може да бъде силно обезпокоително. Човек, който е имал един пристъп на паника обикновено се тревожи, че може отново да преживее същото.

Когато страха от бъдещи панически атаки се задълбочи, човек започва да избягва ситуации, при които в миналото ги е получавал. При тежки случаи на паническо разстройство, жертвата отказва да напусне къщата от страх да не се появи нова паническа атака. Този страх от открити пространство се нарича агорафобия.

Хората с нелекувано паническо разстройство може да имат проблеми с получаването или функциоинрането по време на работа. По този начин светът на човека се стеснява и нелекуваното паническо разстройство може да доведе до депресия, злоупотреба с вещества и в редки случаи самоубийство.

Причини и симптоми

Учените не са сигурни какво причинява паническо разстройство, но те подозират, че тенденцията за развитие на състоянието може да се наследява. Някои експерти смятат, че хората с паническо разстройство може да има свръхчувствителна нервна система, която ненужно реагира на несъществуващи заплахи. Изследванията показват, че хората с паническо разстройство може да не са в състояние да използват правилно нормалния телесен стрес.

Хората с паническо разстройство обикновено имат първия пристъп на паника през 20-те си години.

Четири или повече от следните симптоми по време на панически атаки би означавало паническо разстройство, ако не са диагностицирани други медицински, свързани с наркотици, неврологични или психиатрични разстройства:

– силно, прескачащо или пулсиращо сърцебиене;
– недостиг на въздух или усещането за задушаване;
– виене на свят или замаяност;
– гадене или стомашни проблеми;
– болки в гърдите или тежест;
– усещане за задавяне или „бучка в гърлото“;
– втрисане или горещи вълни;
– изпотяване;
– страх от умиране;
– чувство на нереалност или отдръпване;
– мравучкане или изтръпване;
– разклащане и треперене;
– страх от загуба на контрол или полудяване.

Пристъпът на паника често е придружен от желанието да се избяга, заедно с чувство на сигурност, че смъртта е неизбежна. Други са убедени, че са на път да получат инфаркт, да се задушат, изгубят контрол или „да се побъркат“. Хората веднъж преживели паническа атака, са склонни да се тревожат, че в бъдеще ще я преживеят отново.

Диагноза

Защото неговите физически симптоми лесно се бъркат с други състояния, паническо разстройство често остава недиагностицирано. Необходим е телесен медицински преглед, за да се изключи друго болестно състояние. Тъй като физическите симптоми са толкова ясно изразени и плашещи, паническите атаки могат да бъдат сбъркани с проблеми със сърцето.

Превенция

Няма начин да се предотврати първоначалната поява на пристъп на паника.

Лечение

Пациентите с паническо разстройство се лекуват психотерапевтично и/ или медикаментозно.

Юнгианската психотерапия дава много добри резултати при лечение на паническо разстройство. Провежда се обикновено поне веднъж седмично и то само от дипломиран психотерапевт.

Препоръчвам на пациентите с паническо разстройство да направят някои промени в начина си на живот – отказ от употреба на кофеин, амфетамини и марихуана; намаляване до минимум или отказ от употреба на алкохол и никотин /особено на гладно/ – за да не провокират появата на нови панически атаки.

При лечение само с психотерапия благотворно въздействие върху страдащите оказва пиенето на чай от маточина и подходящо балнеолечение /бани с топла английска сол или вани с етерично масло от лавандула/, които водят до отпускане.

Прогноза

Въпреки че може да има случайни периоди на подобрение, епизодите на паника рядко изчезват сами по себе си. За щастие, паническо разстройство реагира много добре на лечение.

За съжаление, много хора с паническо разстройство никога не получават помощта, от която се нуждаят.

Ако не се лекува, паническо разстройство може да продължи с години и може да стане толкова тежко, че един нормален живот би бил невъзможен.

Много хора, които се борят с нелекувано паническо разстройство и се опитват да скрият симптомите си в крайна сметка могат да загубят своите приятели, семейство и работни места.

Радослав Иванов
/ЮНГИАНСКИ ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/