Люляк мой!

Music by Whitewildbear – Pacific като фон на четене!
Тя: Ти ли беше онзи херувим в съня ми, слънце мое?
Той: Мила моя, сладост на живота ми, бродих за теб безспирно и накрая червеният бриз ме отведе до твоя пристан. Олюлях се изнурен от дългия път и поседнах на брега, за да чувам сърцето ти по-добре и тогава се настаних в твоите обятия. Ти ме гушна и потънах в онзи никога не свършващ хоризонт, където мога само да се изгубя и намирам същевременно.
Тя: Ох, мой пастире. Ветрилото на любовта ме пари със своите червени струи, ела, измъкни ме от този огън.
Той: Моя кладо, недей да потъваш сама в безкрая. Аз ще съм опора на твоите стремления и бяг от реалността, където се срещнахме за първи път, помниш ли?!
Тя: Само херувимите знаят това. Ти нали си херувим?
Той: Може и блян да съм, но за мен си истинска, принцесо моя. Напълно загубил ума си, аз прелетях половин свят, за да се слея с теб. Искам те, люляк мой!
В съня ти се явих аз, за да не спира потокът на онова, за което другите копнеят, но често ги е страх. Виждам те как понякога бягаш навън сама в полето от лалета, но сядаш да почиваш под люляка и накрая окичена с него на главата се връщаш в дома си, укротила страстта си и пак ме чакаш, миришейки на най-сладката омая. Знаеш ли, че любовта ни е наистина само моя и твоя?! Нашият Господар веднъж ми сподели, че всяка любов имала определен аромат и той подреждал на рафта шишенцата с нея на всяка двойка и ги надписвал. Така нямало никога да се объркат, но понякога игривият вятър, лигавейки се, бута по някое шишенце и ароматите се смесват и тогава ела да видиш какво се случва: животи се преплитат, изменят и унищожават, но такъв е божественият закон и ние се учим от него. Но аз превързах нашето шишенце здраво и то не може да падне и се смеси с друго, сърце мое. Тъжи, но не за нас. Бъди милостива към раздраните от съмнение и корист души, които не се осмеляват да изпълнят живота си с онази най-сладка наслада.
Тя: Мили мой, ти букет от рози да ми беше поднесъл, пак нямаше така да те обичам. Ти, върховно мое щастие, тръпко и безграничност жива, думите ти парят и галят. Искам да те прегърна отново и положа глава върху гръдта ти и светът да спре да съществува, за да може двамата да се устремим в луд бяг към онзи край, където в неговия наистина край ни чака онова начало и така завинаги да сме заедно, пазителю мой силен.
Той: Вечност моя, сън мой, бленувам те, искам те, държа те….
Тя: Не, не, аз те прегръщам и целувам тъй страстно…
Автор на текста Радослав Иванов
Напишете коментар