Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

За Пътя

Тръгнал съм, ей там, по асфалтирания път, вляво на който се простира гъста широколистна гора, на чиято хладна премяна се дивя, а вдясно, и долу от мен, морето ревниво надига вой, за да ме привика при себе си и ме облее със своя сок. Чудя се и не спирам, защото това е все Път и то моят Път.

Чувам как птичките се надпяват една друга и се озъртам, за да видя по-добре своето място сред първичното. Поглъщам от зеленината и се разтапям и като че ли усещам как кожата ми се гали о мекотата на листата, все едно е майчината ръка. А морето не може да надскочи себе си и крещи, гледайки нашият съюз с леса; опитва да се промъкне колкото се може повече на сушата, но краката му не са толкова дълги и се уморява от реване. Стана ми мъчно за него и отивам да го утеша. То пусна към мен своите многобройни ръце, които ме заобградиха и понесоха навътре към палата от седеф. Носейки ме като цар, аз се отдадох на необятното, потъвайки в себе си.

            ***

Разсъждавайки върху Пътя ми хрумва, че той е символ и алюзия за времето и събитията през целия ни живот. Той, обаче, е и действие, но и неподвижност, защото в него може и да няма време, когато става въпрос за пътуване в себе си, където почваме да живеем във вечност и хаотичност, но там сме напълно автентични и там е скрита истината, към която се стремим.

Затова работата на психотерапевта е да бъде с другия по време на неговия Път.

И докато пиша тези редове в съзнанието ми нахлуват спомени от „Червената книга“ на Карл Густав Юнг, където той пише за Пътя[1]:

„Вярвайте ми: Няма учение, няма и поука, които да ви давам. Откъде-накъде ще взема да ви поучавам? Давам ви да разберет пътя на този човек, неговият път, не вашия. Моят път не е вашият път, така че / не мога да ви уча. Пътят е в нас, не в богове, нито в учения, нито в закони. В нас е пътят, истината и животът.

Горко на онези, които желаят примери. Животът не е с тях. Ако живеете според някакъв пример, то вие живеете живота на примера, ала кой ще живее вашия живот, ако не вие самите? Тъй че живейте се сами.

….Вие търсите пътя отвън, четете книги и слушате мнения: кому е нужно това?

Има само един път и това е вашият път.

Вие търсите пътя? Предупреждавам ви за моя път. Той може да се окаже за вас погрешен.

Всеки да върви по своя път.“

В глава „Възвръщането на душата“[2] Юнг се обръща към душата си и пише: „Но едно е нужно да узнаеш – едното, що научих, че човек трябва да живее тъкмо този живот. Този живот е пътят, отдавна търсеният път към неведомото, което наричаме божествено. Няма друг път. Всички други пътища подвеждат. Аз намерих верния път и той водеше към теб, към моят душа.“

Цитирайки Юнг на мен ми е трудно да добавя нещо във връзка с Пътя и затова ще спра дотук, защото такъв е моят Път.

[1] К. Г. Юнг Червената книга, стр. 124, изд. Изток-Запад, София, 2019
[2] Пак там, стр. 126.
Autumn road, painting by Olha

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Смачканият лист

Навън времето беше дружелюбно …

Здравец и синчец

Те се носеха върху килима …