Влюбване

Това допълване…ми е носело до сега… вкус на неудовлетвореност и вътрешна съпротива /душевна, телесна…всякаква/….и може би…затова любовите в живота ми не са много, но вярвам…все пак…достатъчни, след като съм преминала през размисли по темата, уповавайки се на лични преживявания… Отказвам да превръщам другия в кръпка за собствените си празноти. Вярвам, че моята задача е сама да стигна до тези липси, да се науча да задоволявам собствения си глад и да се почувствам цяла. Едва тогава…в хармония със себе си, без да очаквам някой да върши моята работа…бих си позволила да се влюбя, без да бягам…,но не от нужда, а от излишък. И докато пиша това …в мен се прокарват… силна надежда за себе си…да имам капацитета да постигна тази цялост…. ииии лекият скептицизъм, че трудно се открива човек за такова споделено пътуване и откриване на нови светове…