Категория: Полезна информация

Изгубваш себе си – намираш себе си

Човекът крещеше побесняло, подивяло, но и изморено, изцъкляше очи, опъваше своите жили, които приличаха на филизи от асми, пъплейки бавно, но сигурно по нечия снага; гърлото се извиваше, опитвайки се да прилича на движеща се змия, бълваше огън и водни слузести пръски,  изливайки вътрешностите му върху голия сив камък, отразяващ неговата дълбоко загнездена болка. Разля се сиво-черна магма върху сивото палто на камъка. От допира във въздуха се разнесе слабо видима пара, сякаш киселина се разля върху нещо живо. Чу се съскане и болката се прероди в нова болка!

Петното с времето започна да попива и поема навътре, за да провери докъде може да стигне. Дълбаеше и оформяше бразди върху каменното тяло, деформирайки го, предавайки му вид на опечалена вдовица. Камъкът вибрираше от невидимата сила и се опитваше да се противопостави на свредела, макар да знаеше, че на гърба му е гравиран стонът на хиляди животи и че това е поредния човешки прорез върху него.

Мълчеше и стискаше зъби. Проклинаше своята съдба. Молеше се на Господ, но и той не го чуваше. Правеше опити да мръдне, но не успяваше, защото беше просто поредният камък, а това го правеше зависим от другите – понякога водата го къпеше и събуждаше в него желание за живот, тикайки го на различно място; слънцето му даваше топлина и закрила от студената нощ; зората му се усмихваше сутрин, а луната го галеше майчински; снегът го стискаше за врата, а ледът – трошеше ребрата му.  

С възрастта зависимостта прерасна в рак.

Ракът – в отрова за душата.

Тишина.

Тишината дойде от замлъкналия вой на човека  и уплаха на птиците. Нямаше животни. Бяха само те – човекът и камъкът един срещу друг, замлъкнали – единият априори, другият – от живота.

Човекът застана на колене с протегната и впита лява ръка в оформената от него дупка в душата на камъка. Стоейки неподвижно, времето вътре в него се беше превърнало в безвремие. Намираше се в онази част от съществуването си, в която нямаше посоки, а само пусти улици, трасиращи гънките на Вселенския мозък. Външното за него нямаше значение. Празнината се впи като оса и смучеше жадно медовината му.

Една сълза от човека се отдели и започна своя бяг към Гея. Превърна се в поток от мръсна енергия, жадуваща за изцеление. Допря се до майката земя и се претопи в нея. Случващото се пробуди в човека изблик на чувства, превръщайки се в мръсна пяна от жал, мъка, тъга, вина, срам…

Изправи се и прокърви. Седна изтощено. Тялото му тежеше като камък.

В това време камъкът безропотно го гледаше и си мислеше: „А аз на кого да плача? Ето ме, сам и неподвижен. Идват при мен и си отиват, оставяйки части от себе си, без дори да ме питат. Да, не говоря, а само слушам. Та те даже ме нямат за нищо. Просто един безмълвен и студен камък без сърце“.

Великата майка наблюдаваше случващото се и не изтърпя. Замахна със своята златна пръчка и от нея се отдели огнена звезда, чиито пръснати лъчи огряха човека и камъка. Движещият се сякаш се събуди от хтоничния сън и погледна с усмивка и радост в очите камъка, помилва го с дясната си ръка и доближи своето тяло до безжизнената и твърда плът. Камъкът веднага усети топлината от допира, пресви своето тяло, затвори спокойните си очи и се отпусна в своя вечен сън.

Великата майка отмести своя мъдър поглед.

 

Автор: Радослав Иванов

Картина: Portrait of a crying stone by Camelia Patrunjel

 

 

 

 

 

 

 

Соматизация и соматоформни разстройства

Соматоформните разстройства са тежка форма на соматизация, където физическите физическите симптоми могат да причинят голям дисстрес, която често протича дълго във времето. Обаче, хората със соматоформни разстройства са често убедени, че техните симптоми са физически причинени.

Какво е соматизация?

Соматизация – от гр. Soma=тяло.

Когато физически симптоми са причинени от ментални /психологически/ или емоционални фактори, състоянието се нарича соматизация. Например много хора имат главоболие от стрес, но стресът и други психичноздравно проблеми могат да причинят много други физически симптоми като:

  • Болки в гърдите;
  • Умора;
  • Виене на свят, замайване;
  • Болка в гърба;
  • Усещане за гадене, повръщане.

Как може нашият ум да причини физически симптоми?

Когато соматизираме, психическият или емоционалният проблем се изразяват частично или основно като един или повече физически симптоми. Тези симптоми са реални, а не въображаеми /наистина ви боли кракът, гърба, имате схващания, частични парези и прочие, но причината за тях е психична, а не телесна, защото медицинските изследвания показват, че тези органи не са физически болни!/.

Соматизацията може да възникне и при доказана телесна болест.

Какво представляват соматоформните разстройства?

*Соматоформни разстройства – Основната характеристика са упорити оплаквания от телесни разстройства, придружени от непрестанно настояване за медицински изследвания, въпреки повтарящите се негативни резултати и уверения от страна на лекарите, че симптомите не са телесно обусловени. Ако съществуват някакви телесни разстройства, те не обясняват същността и размера на симптомите или дисстреса и свръхангажираността с тях от страна на пациента.

Соматоформните разстройства са крайната степен на скалата на соматизацията. Така че физическите симптоми продължават да съществуват в дългосрочен план и/или са тежки, но не и причинени от физическо заболяване, което да обяснява симптомите.  Тук се включват: психогенно главоболие, психогенни болки в гърба, соматоформно болково разстройство, психогенна екзема и уртикария, скърцане със зъби, спиране на месечния цикъл, сексуални проблеми и други.

Основните симптоми могат да варират в различни моменти. Засегнатите хора са склонни да реагират емоционално на техните симптоми. Така че те могат да опишат техните симптоми като „ужасни“, „непоносими“ и т.н. и така да се засегне ежедневното им функциониране.

Най-често разстройството се развива на възраст между 18 и 30 г. и по-често засяга жени.

Хипохондрия

При това разстройство пациентите вярват, че страдат от някаква сериозна болест. Например, че главоболието им е причинено от тумор в мозъка или че лек обрив е признак на рак на кожата. Дори леки болки и нормални усещания могат да се възприемат като предупреждение за възникване на сериозна болест. Хората с това разстройство имат много страхове и отделят много време в мислене за своите симптоми. Много често посещават лекари с различни специалности, за да се уверят, че не са болни. Отиват при един лекар, който им показва изследвания и им обяснява, че не са болни, но в този момент те си мислят, че лекарят не е „видял“, „допуснал е грешка“ и това ги кара да посетят следващия специалист. Всичко това е съпроводено със силна тревожност и страхове.

Телесно дисморфно разстройство

Това е състояние, при което човек прекарва много време в притеснение и загриженост за външния си вид. Човек с такова разстройство може да се фокусира върху физически дефект, който другите хора не могат да видят. Или че има лек физически дефект, но опасенията за него са твърди силни. Например човек може да си мисли, че има странен нос или кожен дефект и въпреки това никой друг да не го вижда или ако го види да го счита за съвсем обикновен и незначителен. Обикновено такъв човек прекарва много време пред огледалото, опитва се да скрие дефекта и т.н.

Конверзионно разстройство

Конверзионното разстройство е състояние, при което човек има симптоми, които предполагат сериозно заболяване на мозъка или нервите, например:

  • Пълна загуба на зрение /тежко увреждане на зрението/;
  • Глухота;
  • Слабост, парализа или зитръпване на ръцете и краката.

Симптомите обикновено се развиват бързо в отговор на стресова ситуация. Стресът се преобразува във физически симптом.

Конверзионното разстройство обикновено възниква между 18 и 30 г. и по-често се наблюдава при жени. Продължителността му е различна.

Персистиращо соматоформно разстройство

Това е състояние, при което пациентът има постоянна болка, която не може да бъде приписана на телесно разстройство.

Как се лекуват соматоформните разстройства?

Главното лечение е психотерапия. Големи подобрения се постигат чрез аналитична /юнгианска/ терапия, която води до намаляване и отшумяване на болките.

Приемът на лекарства често не намалява страданията на пациентите, но това зависи от тежестта и продължителността на състоянието им.

*Психиатричен енциклопедичен справочник

Радослав Иванов

/юнгиански психотерапевт под супервизия и клиничен психолог/

0878 66 15 36

 

Доказателства за ефективността на Юнгианската психотерапия: преглед на емпирични изследвания

От 90-те г. насам в Германия и Швейцария са проведени няколко изследователски проекта и емпирични изследвания върху юнгианската психотерапия. В тази статия са обобщени чисти изследвания на изхода /резултата/ и ретроспективни изследвания, използващи стандартизирани инструменти и здравноосигурителни данни, както и няколко качествени изследвания на аспекти на психотерапевтичния процес.

Резултатите от изследванията са добре приложими в условията на амбулаторната практика /частния кабинет/.

Всички изследвания показват:

  • значителни подобрения не само по отношение нивото на симптомите и междуличностните проблеми, но и на нивото на личностната структура и поведение в ежедневния живот. Тези подобрения остават стабилни до 6 г. след приключване на терапията. Анализата винаги е твърдяла, че има по-нататъшни подобрения след края на терапията;
/60,4 % от пациентите преди психотерапията съобщават, че физическото им състояние е много лошо (тежък набор от диагнози); 86,6 % оценяват общото си физическо състояние при проследяването като много добро, добро или умерено (близко до нормалната референтна група на всички нива на психопатологията). 6 години след прекратяване на лечението с юнгиаска психотерапия 70-94 % съобщават за добри до много добри подобрения в: психологически дистрес, общо физическо състояние, удовлетвореност от живота, изпълнение на работата, партньорски и семейни отношения и социално функциониране. Глобалното здравословно състояние от 88 % може да бъде описано като „нормално здраве“. Пациентите са били по-добре отколкото всяка от клиничните групи, с които те са си споделяли диагнози преди лечението. Относно SCL-90-R юнгианската терапията може да премести извадката от пациенти с тежки разстройства в близост до извадка от нормални субекти, където може да се говори за психично здраве (виж фиг. 1 по-долу)/.

Фиг. 1

  • Данните за здравно осигуряване показват, че след Юнгианска психотерапия, пациентите намаляват използването на здравеопазването до ниво дори под средното от общото население;
/Налице е и значително намаляване на здравните претенции по застраховки: средният брой дни, изгубени вследствие на заболяване, средният брой дни на хоспитализация, приемането на психотропни лекарства, броят на посещенията при лекари за оказване на първа помощ са намалели значително, дори под нивото на средния германец, член на системата на здравното застраховане (виж фиг. 2 и фиг. 3 по-долу)/.

Фиг. 2 /Среден брой дни, загубени годишни поради заболяване/

 

Фиг. 3 /Среден брой дни на хоспитализация/

  • Лечението чрез юнгианска психотерапия премества пациентите от ниво на тежки симптоми до ниво на психологично здраве.

Тези резултати са статически значими. 

Всичко това прави юнгианската терапия ефективен и рентабилен метод на лечение. 

 

2013 by the author; licensee MDPI, Basel, Switzerland. This article is an open access article distributed under the terms and conditions of the Creative Commons Attribution license (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0/).
Christian Roesler 1,2
1 Clinical Psychology, Catholic University of Applied Sciences, Karlsstraße 63, 79104 Freiburg, Germany;
2 Faculty of Psychology, University Basel, Switzerland

Радослав Иванов /юнгиаски психотерапевт под супервизия/

Психология на ВИНАТА (юнгианска перспектива)

„Вината е най-уязвимата част на индивидуацията*,

тъй като всяко разширяване на съзнанието

е предателство както към човечеството,

така и към боговете“

Карл Густав Юнг

 

Човешкият живот е голямо предизвикателство и бих казал на моменти вълшебство. Той е съпътстван от премеждия, които ни гравират под формата на камък, извайвайки нашата собствена идентичност. Един от феномените, които силно влияят върху моделирането ни е вината и тъкмо на нея ми се иска да предам по-ясен облик, тъй като всичко по-видимо е по-разбираемо.

Как ще я видим?

А нима не я познавате?!

Не ви ли спохожда често и върви до вас или се е лепнала за гърба ви, сякаш е едно черно мазно петно, от което не можете да се отскубнете?!

Крещи ли ви, натъртвайки едни и същи слова, които дълбоко се забиват в плътта ви, напомняйки за силата на отровните стрели от Амазония?

Изморени ли сте от нея? Често е непоносимо тежка, водеща до прегърбване и усещането, че животът е стъпил върху вас.

Тя е разнолика.

Всеки човек е изпитвал вина и ще продължи да я усеща, защото тя е неотменна спътница в живота ни. Благодарение на паметта, можем да съхраним както хубави, така и лоши спомени: преживени тежки травмиращи събития, които са ни карали да мръзнем от студ и се озоваваме в мрака – вината диша чрез нашите сетива и всяка нейна капчица пот попива в плътта и ни преобразява. В този жизнен поток е разположен нейният дворец. Хората от околията й я познават като Черната господарка – мразена, ненавиждана, гонена, хулена… Затова цената на тежкото минало е вината, а на несигурното бъдеще е тревожността.

Вината ни прави разумни и морални. Нашето поведение е силно детерминирано от вината и често не правим връзка с нея, защото тя не е съзнавана. Неотработеното минало има способността да се превърне в настояще и така да повлияе върху бъдещето ни. Вината се появява в живота ни по три начина:

  • Избягване;
  • Свръхкомпенсация;
  • Самобичуване.

Чрез модела на избягване, вината води до себеобезценяване, защото тя често е свързана със срама, който представлява чувство и убеждение, че аз не струвам нищо. Посредством свръхкомпенсацията човек се опитва да излекува себе си чрез демонстриране на своята стойност, а чрез самобичуването, човек търси възмездие, отчетност, отмъщение за извършеното.

В тълкуванието на мита за Прометей**, Карл Густав Юнг акцентира върху вината, присъща на индивидуацията и върху риска на онези, които разкъсват свещените тайни на боговете. В символичен смисъл, даряването на огъня на хората е акт на носене на познание и съзнание от Прометей на хората, което е вид табу, нарушение. А и чрез този дар се преживява вътрешната тъмнина, символизирана чрез отваряне на урната на Пандора. Всяка стъпка към разширяване на съзнанието е вид Прометеева вина: нещо, което е присъщо на несъзнателните процеси е откъснато и подчинено на съзнателния ум. Така човек разширява своето съзнание и вече не прилича на другите: доближава се до боговете и се отдалечава от хората. Болката от тази самота е отмъщението на боговете. Единственото възможно изкупление е, когато героят с божествено познание го връща обратно на човечеството.

Вината ни помага да:

  • Израстваме психически;
  • Преоткрием пластове от собствената личност и станем по-хармонични;
  • Изследваме себе си и потопим във вътрешния мрак, където е скрит Философския камък като крайна цел на пътуването ни;
  • Избягаме от наивността и нарцисизма.

За да се спасим от лапите на вината е необходимо да навлезем в себе си и осъзнаем своите действия и последствията от тях, признавайки ги.  Но и накрая да знаем, че това може и да не е само спасение, а нещо повече.

 

*Термин в аналитичната психология маркиращ процеса, при който човек става себе си.    
**В гръцката митология Прометей е титан и името му означава предсказание. Той се противи на боговете и краде от тях огъня и го дава на човечеството, акт, който дава възможност за прогрес и цивилизация. Заради това престъпление, Завес наказва Прометей. С помощта на Хефест, Прометей е прикован за скала в планината Кавказ и всеки ден един орел му кълве черния дроб, който през нощта се възстановява и на другия ден отново го яде. Като по-нататъшно наказание Зевс заповядва на Хефест да създаде първата жена направена от глина. Името й е Пандора. Тя носила със себе си урна с всички злини, които трябвало да не бъдат пускани на свобода. Но любопитството на Пандора я изкушило и тя отворила урната и освободила всички бедствия и злини, които спохождат човечеството: старост, болести, лудост, разрушителни емоции  и т.н. Само Надеждата останала в урната, за да попречи на хората на загубят умовете си или да се самоубият.

 

Рисунка: Persistence of guilt painting by David Ezziddine

Радослав Иванов

 

Да бъдеш или да не бъдеш

„Да бъдеш или да не бъдеш“

фраза от III действие, I сцена в „Хамлет“ на Шекспир

Той говорил на себе си, повтаряйки думите на Шекспир. Бил в едно особено на духа и душата състояние, в което границите се доближават и животът се оказва на браздата между черния поток, бликащ от дълбините на смъртта и своята непорочна същност – напомняща за онова време, в което се е случило индивидуалното зачатие. Пак си повторил тези тъй тежки слова. Сломил глава, а умът му се изпълнил с вятър от всички цветове, оформящи вихър от неспиращи букви, които се свързвали по неспецифичен начин и преобразявали настъпилия хаос в ред, създаден от самия него.

„Да бъда“. Значи съм. Съществувам и живея. Къде живея? В какво живея? Какъв е моят живот? Ето, важното е, че ме има.

И какво от това, че  ме има! Кой ме вижда и усеща? А не е ли важно аз сам да си отговаря на тези въпроси?! Ощипват ме и аз усещам. Чувствам думите като стрели на другия до мен. Изпълват ме воплите на майка ми, която е застанала до прозореца на всекидневната и отново е недоволна от мен. Виждам лицето й. Нейните гримаси и разбирам как се сбръчква и започвам да осъзнавам, че бръчката между очите й е огледало на нейната сърдитост от съществуването й, което тя не цени подобаващо. Опитвам се да не приличам на нея и да не придобия за себе се кожни прорези около устата, оформящи усмивка на един обезобразен от компрачикосите човек, а да се превърна в ювелир на радостта, защото знам, че съществувам.

Виждате ли! Чувате ли, моето съществуване!

Аз съм човек като вас.

Няма кой да ме чуе и забележи. Понякога жестокостта на другия е безмилостна.

Да, сам съм сега в този свят, но съществувам. Цветето на терасата ме погледна и поклати изморено своята глава в знак на съгласие. Е, поне то ме разбра!

Човекът излезна от своята бърлога и се озова в потока от сиви костюми и безизразноста, долу на улицата, където глъчката напомняше за живота по своя специфичен начин. Блъскаха го, но той не им обръщаше внимание, защото за него в този момент външното беше само една проекция на вътрешната празнота, а там нямаше стълпотворение – убийствената тишина беше яхнала своя гърбав дракон и бълваше огнени езици върху цялата земя, изпепелявайки я до черно. Затова вървеше и не спираше да го прави. Знаеше априори, че в това е смисъла – да се движи и демонстрира своята виталност, напук на безплътното.

Той знаеше, че не е просто съществуване, а същност, изпълнена със смисъл и се опитваше отново да го докопа. В този момент се подсети как преди години се напъваше да излезе от окопа по време на войната, за да се спаси от неспиращия страх, че може да живее и геройски – тогава героят в него се събуди и извърши подвизи, за които той дори не подозираше, че може да постигне. Този млад и силен човек вътре в него беше задрямал от дълги години, но атмосферата и годините живот го съживиха. Искрата го превърна в жупел от смелост и непреодолима гордост, че е жив и може да крещи, независимо, че шумът от железата покрай него не спираха да гълчат жестоко и надвишаваха неговия глас. Важното беше, че той нямаше спиране и не усещаше онзи страх от погибелта – още тогава той беше победител. Животът триумфира над смъртта.

Един груб младеж го оттърси от тези мисли чрез лакът в реброто. Отново се върна в действителността и пак победител, защото болката му подсказа, че живее. Светофарът огря в зелено и той премина на отсрещната страна и се превърна в друг човек. Той поне знаеше, че улиците са нашите вътрешни енергийни меридиани и така умът му намекна, че е минал в друг поток, където вихърът го облада и преобрази.

Фениксът в него се пробуди и започна да пищи по своя си начин. Усети мъдростта на това „да бъдеш“. Вече беше на другия бряг, на срещуположната страна на „да не бъдеш“. Бликащият червено-жълт поток се беше устремил толкова бързо, че нахлувайки в него той едва се удържаше да не полети. И не след малко намери себе си в пъстрокрила птица, разперила широко своите криле.

Небето се беше отпуснало и се наслаждаваше на шарената птица, която се гмуркаше в диплите на неговата плът. Радваше се, защото виждаше свободата, която извира от нейната душа и пръскането на лъчите щастие.

Земята беше опънала врат и зорко наблюдаваше пируетите на този виртуоз в небето. Мечтаеше за досег с нея.

Човекът се прибра отново в дома си. Свали своите прашни дрехи и седна удобно на креслото, но с усмивка. Изрече гордо: „аз съм и не съм“.

Радослав Иванов – автор на текста

За картината – Inspirado en La Saga del Fénix, por Malon

Опит за феноменология на ВИНАТА

Дами и господа!

Понякога възприемам живота сякаш е цвете с безброй листа, докоснати от устните на майката природа, напоени с нейният дъх и оцветени по неповторим начин така, че нашите стъпки оставят собствените си следи, гравирайки изминатия ни път и минало.

Не помня кога се случи, но знам, че беше отдавна – някъде в моето детство, когато я намерих. Да. Нея, вината. До този момент тя е седяла сама в своя удобен сив диван и ме е чакала, а пък аз даже и не съм подозирал. Погледнах я в очите и потънах някъде надълбоко вътре в тях, отивайки отвъд видимото. Почувствах страх и разкъсваща самота. Имах чувството, че я познавам. Странно! Та това беше първото ни рандеву…

Минаваха години, аз растях, узрявах, променях се и пак я срещах: понякога за дълго време; друг път ми казваше само едно просто „Здравей!“; имаше и моменти, в които ме дърпаше за косите и яростно скубеше или пък душеше; веднъж точно да ме застигне, извъртя назад троснато своята глава и се върна в сивата си къща; когато бях на двадесет и седем години ми донесе букет от рози, които ухаеха толкова магично, че аз се загубих по пътя си и не можех да продължа по-нататък, защото не бях на себе си – но през всичките години тя винаги беше с различен тоалет и никога не изневеряваше на същността си. Не можех да я понасям, бягах от нея, повръщах от погнуса, бутах я, хулих я… а тя ми се усмихваше сластно и взираше своите кристали в мен, които ме преобразяваха.

Един ден се изправих насреща й и промълвих с равен тон в лявото й ухо „Ще те любя и опозная“, за да престане да ме преследва…

Интровертирах. Потънах в себе си!

Преживявах… Гмурках се, давих се, поемах си отново въздух и не се отказвах. Попадах в плен на безумния страх. Рових се в гниенето. След което поруменявах от силни пориви на гняв и агресия; тръшках се, виех се, раздирах себе си от умора и болка, изливах от очите си океана. Треперейки, постепенно започнах да поръсвам почвата със жълти семена на надежда, за да мога да достигна до бялата градина, в която живее мирът и спокойствието.

Така се научих…и живея.

Автор: Радослав Иванов

Кратък етимологичен преглед на думата „ВИНА“

Здравейте!

С тази и следващите две статии (феноменология и психология на вината) се опитвам да разширя разбирането и преживяването на Вината, която е неизменна спътница от живота ни.

Ползотворно четене.

Кратка етимология на вината

В „Речник на българския език“ думата вина се определя като постъпка, действие, което нарушава законни наредби, норми на поведение и подобни и има лоши последствия; провинение, грешка; и е свързана с отговорността.

Обръщайки се към езика на древните българи открих, че думата виноват означава виянатая (правя вреда, правя щета – авестииски).

В староанглийския език gylt има значение на „престъпление, грях, морален дефект, неизпълнение на задължения“, а някои изследователи подозират връзка с gieldan „плащам за, дълг“.

 

Радослав Иванов

Кой е Карл Густав Юнг? – СТАТИЯ № 1 ПО АНАЛИТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ

Дами и господа!

Често срещам на български език в интернет статии за Карл Густав Юнг, но ми прави впечатление, че повечето от тях отразяват негови сентенции и много кратки бележки относно неговата биография и дело. Затова реших спорадично да споделям с вас юнгианска информация, за да можем всички ние заедно да се учим от един от най-великите умове живели някога.

Приятно четене!

 

Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, и умира на 6 юни 1961 г. в Кюснахт, на брега на Цюрихското езеро. Прекарва целия си живот в Швейцария, без да имаме предвид пътуванията му по света.

Сама по себе си, Швейцария е уникален организъм, който се отличава от другите държави по административно устройство, начин на управление и ангажираността на всеки швейцарец в живота на общността, кантона и страната. Личността на Юнг отразява в голяма степен швейцарския манталитет.

В своето детство, Юнг е идентифициран като внука на известния Карл Густав Юнг (1794-1864), неговия дядо, който бил легендарна фигура в Базел, лекар, завършил медицина в Хайделберг, протестант и писател. Като член на студентска организация, Карл Густав Юнг старши, участвал в патриотичен празник във Вартбург, Саксония, но властите се намесили и смачкали всички студентски организации в Германия и го пратили за 13 месеца в затвор без съд. След освобождението му, заради съсипаната му кариера, Юнг старши емигрира във Франция. Там се запознава с Александър фон Хумболт, който му предлага работа в Базел като лекар и така става гражданин на Швейцария и известен човек в околността. Бил избран за ректор на университета в Базел, станал велик майстор на швейцарските масони и пишел научни публикации и театрални пиеси.

Прадедите на Карл Густав Юнг по майчина линия също били бележите личности. Дядо му бил известен теолог и хебраист, смятан за предтеча на ционизма. Втората му съпруга, баба на Карл Густав Юнг, имала ясновидска дарба.

Родителите на К. Г. Юнг са последните деца на големи семейства и са родени тогава, когато бащите им са вече обеднели. Баща му, Паул Ахилес Юнг (0842-1896) е скромен селски пастор, а майка му Емили Прайсверк – дете на учителя по еврейски на бащата.

Паул Юнг бил протестантски пастор в енорията на Кесвил, а после три години в Лауфен и психиатричната болница „Фрийдмат“ в Базел.

Емили Прайсверк била жена с труден характер и авторитарна личност.

Карл Густав Юнг прекарва детството си в една селска пасторска къща. Изпитва религиозно влияние от баща си, но понеже не можел да получи задоволителен отговор от него, насочил своето внимание си към други области извън обсега на традиционната религия.

Ходил на училище с другите селски деца, но се чувствал по-различен от тях. Баща му го учил на латински още от шестгодишна възраст. През пролетта на 1886 г. Юнг започнал да посещава гимназията в Базел, с което започва един труден период в неговия живот, защото не можел с лекота да общува с учениците си. След една случка със съученик, Юнг започва да губи съзнание, когато не иска да ходи на училище или си пише домашните. Шест месеца бягал от училище, скитал се по поляните. Лекарите били объркани, като един от тях смятал, че това е епилепсия. Един ден обаче Юнг чул баща си да изразява пред приятел загриженост за бъдещето на сина си и от този момент нататък той се преборил с припадъците и започнал редовно да посещава училище. Този епизод разкрива не само как може да възникне една ученическа невроза, но и как може да се излекува спонтанно. Тук се загатва и един от най-важните принципи на юнгианската психотерапия – връщането на пациента към реалността.

Младият Карл Юнг четял много. Бил силно впечатлен от Шопенхауер и Гьоте. Между 15 и 18 години преживява религиозна криза, време, което е белязано от дълги и безплодни дискусии с неговия баща. По този начин стигнал до следното: „Не мога да вярвам в това, което не познавам, а това, което знам, не се нуждае от вяра.“

През 1895 г. Юнг взел матурата си и започнал да учи медицина в университета в Базел като стипендиант. Баща му починал през 1896 г., когато Юнг е първи курс студент и оттогава той става глава на семейството. Отделя време да посещава и вечерни събирания в Базелската секция на „Зофингия“, швейцарско студентско дружество, където бързо печели симпатии и се отличава от своите състуденти с голяма начетеност и продуктивен ум.

Когато е на 23 години, Юнг започва да се занимава с изследване на една своя братовчедка – Хелене Прайсверк, който се занимавал със спиритични опити и имала пристъпи на медиумен сомнамбулизъм. Бележките на Юнг от тези експерименти стават основа на неговата медицинска дисертация. В края на следването, интересът на Юнг се насочва към психиатрията. На 11 декември 1900 г. започнал работа в болница „Бургхьолцли“ при проф. Ойген Блойлер. В първата година от неговата специализация по психиатрия, Юнг получава звание лейтенант. През 1902 г. се появява медицинската му дисертация, посветена на братовчедка му Хелене.

През 1902-1903 г. учи при Жане в Париж и след това продължава работата си в Бургхьолцли.

На 14 февруари 1903 г. се жени за Емма Раушенбах, дъщеря на богат индустриалец.

През 1905 г. Юнг бил назначен за първи главен асистент в болницата. Станал ръководител на амбулаторната служба, в която хипнозата вече била изместена от други форми на психотерапия. И получил титлата частен доцент в университета.

През 1906 г. публикува първия том на изследванията, които провежда върху Асоциативния тест; разменя си няколко писма с Фройд и напълно се отдава на психоанализата, а през 1907 г. до посещава във Виена.

Юнг получава световна известност през 1908 г. През септември 1909 г. заедно с Фройд четат лекции в САЩ. Връщайки се оттам, Юнг напуска Бургхьолцли и се установява в своята къща в Кюснахт до края на живота си, отдавайки се на частна практика.

От 1909 до 1913 г. Юнг бил първият председател на Международната психоаналитична асоциация.

Въпреки че Юнг винаги е възхвалявал Фройд, те стигнали до дълбоки противоречия по отношение на психоанализата, защото Фройд бил догматичен, авторитарен, а Юнг не можел да приеме теорията за едиповия комплекс и либидото. През октомври 1913 г. Юнг напуска психоаналитичната асоциация, отказва се от поста частен доцент и прекъсва връзките си с Цюрихския университет. Тези събития бележат един период от шест години от живота на Юнг, в който той се отдава на дълбинно изследване на себе си – сблъсък с несъзнаваното. Оттук започва своето начало и Активното въбражение (метод, използван в аналитичната психотерапия).

След Първата световна война, Юнг вече е ръководител на собствена психологическа школа и много търсен психотерапевт.

Появяват се негови значими произведения. Прави пътешествия в Африка, САЩ откъдето черпи важна информация за развитието на аналитичната психология.

През 1930 г. Юнг е избран за почетен председател на Германското общество по психотерапия, но през януари 1933 г. на власт идва Хитлер и Германското дружество по психотерапия е реорганизирано съобразно националсоциалистическите принципи.

На 15 октомври 1943 г. Юнг получава титлата професор по медицинска психология и психотерапия в университета в Базел.

На 24 април 1948 г. в Цюрих се открива института „К. Г. Юнг“.

По-късно Юнг става почетен гражданин на Кюснахт, където умира в дома си на 6 юни 1961 г.

 

Радослав Иванов

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Психичните разстройства след тежки травмиращи събития през ХIX век са били известни като „неврози след злополука“. Тогава, а и не малко време след това, се налага схващането, че екстремните натоварвания могат да доведат само до преходни разстройства, а трайните психични увреждания се случват само след структурно увреждане на мозъка или на нарушена още преди травмата личност. Мислейки по този начин, неврозата след злополука е уеднаквена с „невроза на желанията“ или „невроза за излизане в пенсия“. Психичните последствия на концлагеристите от Хитлеровия режим са били назовавани със „синдром на концлагеристите или оцелелите“, „депресии на обезличаването или хронична прогресивна астения“. В България до ден днешен често се премълчават и неглижират психичните травми на хората, които са били вкарвани насила в български лагери по времето на репресивния комунистически режим, чиито условия са благоприятствали развиването на тежки психични увреди.

Съвременното понятие за посттравматично стресово разстройство възниква след изследвания на ветераните от Виетнам в САЩ и с появата му в DSM-III (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства III ревизия). Това разстройство е следствие на краткотрайно или продължително и изключително силно и застрашаващо стресогенно събитие или ситуация. Следните събития могат да доведат до появата на посттравматично стресово разстройство (списъкът не е напълно изчерпателен, а примерен): жертви на насилие, но и свидетели; сексуална злоупотреба; отвличане; преживяване на бедствия, стихии; участие във войни и тежки битки; заложници; транспортни злополуки; ядрени и химически аварии; токсични ефекти; изгаряния III степен и други. Тези преживявания имат по-тежки и по-продължителни последствия, когато са свързани с активно преследване и терор, разрушаване на чувството за собствена ценност и идентичност. И друго, причинените от човека травми са по-тежки, отколкото тези, провокирани от природни бедствия.

При ПТСР се развиват следните оплаквания:

  • първоначално – напрежение, страхова възбуда, кошмари, пристъпи на паника, припомняне и предъвкване на травматичното преживяване и други.
  • вторично – неспособност за наслаждение на живота, загуба на радост, инициативност, отчаяние, неопределени чувства на страх и вина, отбягване на мисли и чувства, които биха могли да се свържат с травмиращото преживяване, отчуждение, липса на надежда и перспектива и други. 

Важно е да се знае, че ПТСР не е статично, а флуктуиращо (колебаещо се) и многомерно разстройство, което влияе върху: памет, познание, възприятие, мотивация, психичните защити, личностната идентичност, устойчивост на стрес, взаимоотношения и способност за свързване и други.

При лечение на посттравматично стресово разстройство препоръчвам аналитична психотерапия или психоанализа.

Радослав Иванов

Изгубваш себе си – намираш себе си

Човекът крещеше побесняло, подивяло, но и изморено, изцъкляше очи, …

Соматизация и соматоформни разстройства

Соматоформните разстройства са тежка форма на соматизация, където …

Трипанофобия

Трипанофобията представлява необосновано силен и патологичен страх …