Полезно

…

За кои бухали става въпрос? На Бодлер или онези в гората?! Неееее!

А какво са бухалите?

Смисъл, тъга, капки роса… Те са вървеж по дълъг стръмен и криволичещ път. Представляват почти един цял човешки живот.

Бухалите са част от мен.

Те са в мен.

Те са във вас.

 

Радослав Иванов

/ЮНГИАНСКИ ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия, КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

Един цар имал един син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която било написано: „Промени света„

– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея било написано: „Промени другите„

– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

– Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: „Промени себе си„

– Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

– Добре – казал старият мъдрец.

– Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

– Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: „Приеми себе си„

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

– Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: „Приеми другите„.

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там било написано: „Приеми света„

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.

– Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.

Психоаналитикът е преди всичко „хирург на душата“. Той ежедневно констатира дълбинните механизми, които управляват човека. Той живее, ако мога така да се изразя, в почти непрекъснат досег с несъзнаваното на другите… и със своето собствено несъзнавано. Както вече казах, анализата е упорит труд и сътрудничество между аналитика и анализирания. Това означава, че аналитикът не може нищо без пациента, също както пациентът не може нищо без аналитика. Анализата е съвместна дейност, която цели възможно най-добра сполука. Това е работа „на двама души“, в която две личности влагат всичко от себе си.

Откъс от „Триумфът на психоанализата“ на Пиер Дако – юнгиански аналитик

Растителният свят е символ на фундаменталното единство на живота.

Растението е концентрирана проява на слънчевата енергия. Растенията всмукват огнените сили на земята и приемат слънчевата енергия. Те натрупват цялата тази мощ; оттук идват и лечебните им или отровни свойства, както и приложението им в магията.

Във връзка с мъжкото животворно начало те обозначават растежа.

Растението, първо стъпало на живота, е най-вече символ на постоянно раждане, на непрестанния прилив на жизнена енергия.

Във Ведите растенията имат лечебни свойства понеже самите те са небесни дарове и корените на живота. Към тях се обръщат като към божества.

Растителният свят е още символ на цикличния характер на всяко съществуване, раждане, видоизменение, смърт и преобразявано. Празниците на растителността, чиито обреди се различават във всяка култура и достигат връхна точка по време на лятното слънцестоене, възвеличават космичните сили, които се проявяват в годишните цикли, самите те образи на по-тесни и по-широкообхватни цикли, представляващи широките рамки, в които се вписва развитието на сътворения свят. Почти всички женски божества в Гърция са покровителки на растителността: Хера, Деметра, Афродита, Артемида; както и някои богове, като този на войната Арес (Марс), на любовта (Дионис).

Растителността е съвсем естествено символ на развитието, на възможностите, които ще се осъществят от зърното, от кълна. Въздушната част от растението е Дървото на Живота, от което се извлича мъзгата, която е питието на безсмъртието.

При все че всяко цвете притежава поне вторично собствен символ, цветето като цяло остава символ на пасивния принцип. Чашката на цветето като потира събира Небесната активност, измежду чиито символи трябва да се споменат дъждът и росата. Още повече, че развитието на цветето посредством земята и водата символизира развитието на проявлението посредством същата пасивна субстанция.

Тантрико-даоистката символика на Златното Цвете се свежда и до постигането на някакво духовно състояние: цъфтенето е резултатът на вътрешна алхимия, от съюза между субстанцията (цип) и дъха (ки), между водата и огъня. Цветето е идентично с Еликсира на живота; цъфтенето е връщането в центъра, в единството, в първичното състояние.

Освен метода и духовната позиция, които са му присъщи, японското изкуство за подреждане на цветя (икебана) съдържа много особен символизъм. В него цветето действително се схваща като модел на развитието, на проявлението, на спонтанното изкуство, без фалш и в същото време съвършено, какго и изображение на растителния цикъл, който е обобщение на жизнения цикъл и на временния му характер. Самото подреждане следва третична схема: горната клонка е на Небето, средната – на Човека и долната – на Земята; по този начин се изразява ритъмът на универсалната триада, в която Човекът е посредникът между Небето и Земята. Няма живо подреждане вън от този ритъм. Тъй като тези три естествени сили трябва да са хармонични помежду си, за да образуват вселена, стъблата трябва да се уравновесят в пространството без видимо усилие. Това е истинският вид на Икебаната от XIV век насам; но редом с него съществува и един комплексен или стичащ се вид със слизащи надолу стъбла. Тази подредба на цветята се стреми да изрази снижаващия се склон на живота, стичането на всички неща към бездната. Ето защо извивката на стъблата трябва да се огъне все повече към краищата. Икебаната може да изразява и космическия ред, и традициите на предшествениците, и чувствата на радост или тъга.

За маите цветът е символ на разврат. Той може да представя слънцето във взаимодействие с вярването във фундаменталната йерогамия слънце – луна. Също така той може да означава „знак“. Състои се от пет листчета (лунно число), по често представя само четири в йероглифа си, тъй като четири е соларно число.

Често цветето се явява архетипен образ на Цялостната личност, Себето, онзи духовен център, който направлява живота ни.

Честит имен ден на всички цветя и растения. Бъдете здрави и изпълнени със сила и енергия!

Радослав Иванов

               Добър вечер, приятели!

            С тази статия ще се опитам да ви запозная с един дълбоко личен и болезнен проблем за мъжа – еректилната дисфункция. Защо го правя? Личната ми мотивация е свързана с осъзнаване тежестта на проблема от мъжете и жените, разпознаването му от тези мъже, свързани директно с неговите особености и предприемането на адекватни мерки за справяне с тази сексуална дисфункция, която пречи на отношенията в двойката.

            Как аз мога да бъде полезен при наличие на еректилна дисфункция?

            Първоначално, моята компетентност е свързана с изследване на проблема и установяване на причините за него, които могат да бъдат органични или психологични. Органичните причини за еректилната дисфункция попадат в полето на медицината и е задължително в тези случаи да потърсите помощ от лекар. Но, ако те се окажат психологични ще ви предложа психотерапевтично изследване и лечение, чрез което да се опитаме заедно да се справим с тази трудност във вашия живот.

            Важно за еректилната дисфункция!

            Отслабената или липсваща ерекция води до трудно или некачествено реализиране на половия акт и дори до неговата невъзможност да се реализира. Има три разновидности на отслабена или липсваща ерекция:

• Нетрайна ерекция – това са всички онези случаи, при които еротичната стимулация предизвиква при мъжа пълноценна ерекция, но или непосредствено преди акта, или веднага след емисио (началото на акта), или по време на самия полов акт, ерекцията рязко се губи;
• Вяла ерекция – ерекцията е налице, но тя е недостатъчно изразена, т.е. кръвонапълването на пениса е недостатъчно и това или затруднява реализацията на половия акт или прави тази реализация невъзможна;
• Рядка или липсваща ерекция – тук влизат случаите, при които ерекция или много рядко се достига, или изобщо не се достига.

Живейте здравословно!

Радослав Иванов

/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия, КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

Здравейте, читатели!

Чрез тази статия ще се опитам да ви доближа по-близо до връзката тяло-психика, която, за съжаление, все още се отрича или подценява от някои хора.

Знайте, че тялото ви говори!

Научете се да го чувате!

Вслушвайте се в себе си!

Така ще разберете себе си по-добре!

Животът ще ви се промени чрез промяната във вас самите!

 

Негативни емоции	Засегнати органи	Засегнати тъкани	Засегнати сетива
Съмнение, лакомия, неконтролиран смях	Сърце, перикард	Кожа	Нос
Мъка, тъга	Бели дробове, дебело черво	Артерии и вени	Език
Безпокойство (тревога), натрапчива идея, летаргия, депресия	Далак, стомах	Мускули	Уста
Гняв, липса на смелост, неспособност да се вземе решение	Черен дроб, жлъчен мехур	Сухожилия	Очи
Страх, безволие, нисък капацитет за усилна работа, неустойчивост	Бъбрек, пикочен мехур	Кости	Уши

 

„Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.”

Лев Толстой

Из романа „Възкресение“, I част, 59 глава, откъдето тръгва определението, че „човекът на Толстой е като река“

Дефиниция

Паник атаката е внезапно интензивно преживяване на страх, свързано с огромно чувство на опасност, придружено от физически симптоми на тревожност, като сърцебиене, изпотяване, и учестено дишане. Човек с паническо разстройство може да има неколкократни панически атаки (поне няколко на месец) и да чувства огромна тревожност относно появяването на нова.

Описание

Въпреки че много хора преживяват моменти на тревожност, панически атаки са внезапни и непровокирани, имайки малко общо с реална опасност.
Паническо разстройство е хронично, омаломощаващо състояние, което може да има вредно въздействие върху семейството, работата и социалния живот на страдащия. Обикновено първата атака се случва без предупреждение. Човек може да върви по улицата, да шофира кола или се вози на ескалатор, когато изведнъж се паническата атака се появява. Сърцебиене, изпотяване и огромно чувство за надвиснала заплаха са общи характеристики. Докато атаката може да продължи само няколко секунди или минути, преживяването може да бъде силно обезпокоително. Човек, който е имал един пристъп на паника обикновено се тревожи, че може отново да преживее същото.

Когато страха от бъдещи панически атаки се задълбочи, човек започва да избягва ситуации, при които в миналото ги е получавал. При тежки случаи на паническо разстройство, жертвата отказва да напусне къщата от страх да не се появи нова паническа атака. Този страх от открити пространство се нарича агорафобия.

Хората с нелекувано паническо разстройство може да имат проблеми с получаването или функциоинрането по време на работа. По този начин светът на човека се стеснява и нелекуваното паническо разстройство може да доведе до депресия, злоупотреба с вещества и в редки случаи самоубийство.

Причини и симптоми

Учените не са сигурни какво причинява паническо разстройство, но те подозират, че тенденцията за развитие на състоянието може да се наследява. Някои експерти смятат, че хората с паническо разстройство може да има свръхчувствителна нервна система, която ненужно реагира на несъществуващи заплахи. Изследванията показват, че хората с паническо разстройство може да не са в състояние да използват правилно нормалния телесен стрес.

Хората с паническо разстройство обикновено имат първия пристъп на паника през 20-те си години.

Четири или повече от следните симптоми по време на панически атаки би означавало паническо разстройство, ако не са диагностицирани други медицински, свързани с наркотици, неврологични или психиатрични разстройства:

– силно, прескачащо или пулсиращо сърцебиене;
– недостиг на въздух или усещането за задушаване;
– виене на свят или замаяност;
– гадене или стомашни проблеми;
– болки в гърдите или тежест;
– усещане за задавяне или „бучка в гърлото“;
– втрисане или горещи вълни;
– изпотяване;
– страх от умиране;
– чувство на нереалност или отдръпване;
– мравучкане или изтръпване;
– разклащане и треперене;
– страх от загуба на контрол или полудяване.

Пристъпът на паника често е придружен от желанието да се избяга, заедно с чувство на сигурност, че смъртта е неизбежна. Други са убедени, че са на път да получат инфаркт, да се задушат, изгубят контрол или „да се побъркат“. Хората веднъж преживели паническа атака, са склонни да се тревожат, че в бъдеще ще я преживеят отново.

Диагноза

Защото неговите физически симптоми лесно се бъркат с други състояния, паническо разстройство често остава недиагностицирано. Необходим е телесен медицински преглед, за да се изключи друго болестно състояние. Тъй като физическите симптоми са толкова ясно изразени и плашещи, паническите атаки могат да бъдат сбъркани с проблеми със сърцето.

Превенция

Няма начин да се предотврати първоначалната поява на пристъп на паника.

Лечение

Пациентите с паническо разстройство се лекуват психотерапевтично и/ или медикаментозно.

Юнгианската психотерапия дава много добри резултати при лечение на паническо разстройство. Провежда се обикновено поне веднъж седмично и то само от дипломиран психотерапевт.

Препоръчвам на пациентите с паническо разстройство да направят някои промени в начина си на живот – отказ от употреба на кофеин, амфетамини и марихуана; намаляване до минимум или отказ от употреба на алкохол и никотин /особено на гладно/ – за да не провокират появата на нови панически атаки.

При лечение само с психотерапия благотворно въздействие върху страдащите оказва пиенето на чай от маточина и подходящо балнеолечение /бани с топла английска сол или вани с етерично масло от лавандула/, които водят до отпускане.

Прогноза

Въпреки че може да има случайни периоди на подобрение, епизодите на паника рядко изчезват сами по себе си. За щастие, паническо разстройство реагира много добре на лечение.

За съжаление, много хора с паническо разстройство никога не получават помощта, от която се нуждаят.

Ако не се лекува, паническо разстройство може да продължи с години и може да стане толкова тежко, че един нормален живот би бил невъзможен.

Много хора, които се борят с нелекувано паническо разстройство и се опитват да скрият симптомите си в крайна сметка могат да загубят своите приятели, семейство и работни места.

Радослав Иванов
/ЮНГИАНСКИ ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

ТРЕТА СТАТИЯ

Дрога и сън!

В тази статия ще ви запозная накратко с нарушения на съня, вследствие на употреба на алкохол, наркотици и медикаменти.

Алкохол – консумацията на алкохол има потискащ ефект. При употреба на алкохол се увеличава дълбокият сън за сметка на REM-съня през първата половина на нощта. Този начален ефект е последван от един прекъсван от будни фази неспокоен сън с бурни и наситени със страх сънища. През втората половина на нощта се увеличава дяла на будните и REM-фазите, а дълбокият сън е намален. Общата продължителност на съня е намалена. Под въздействието на алкохола може да се влоши съществуващо вече нарушение на дишането, което е свързано със съня. При отказ от алкохол настъпват нарушения на съня, които биват с различна продължителност /тук става въпрос за патологична употреба на алкохол/.

Амфетамини – водят до нарушения на съня с удължена латенция на заспиване и редуцирана обща продължителност на съня. В началото се потиска и REM-съня. При отказ от амфетамини се появяват хиперсомния /прекомерна сънливост/ и нарастване на REM-съня.

Кокаин – употребата на кокаин води след себе си болестни промени в съня /инсомния/, които имат негативен ефект върху здравословното състояние на употребяващия. Отказът от употреба на кокаин води до хиперсомния /прекомерна сънливост/.

Опиати – характерно за опиатите е, че имат успокояващ ефект, но след продължителен прием може да се развие инсомния /болестно нарушение на съня/. При отказ от опиати, обикновено се стига до хиперсомния /прекомерна сънливост/.

Сънотворни средства – водят до нарастване на общата продължителност на съня с потискане на REM-съня, но при хронична употреба успокояващият ефект намалява. Внезапното спиране приема на сънотворните може да доведе до инсомния със скъсена продължителност и многократни прекъсвания на съня, както и временно нарастване на REM-съня.

Следва ЧЕТВЪРТА СТАТИЯ!

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/