Полезно

Пролетта е сезонът на началото, възраждането на живота, покълването на посятото и растежа.

Когато сме в нейните прегръдки се извършва трансформация в нас – от едно малко семенце се ражда нещо голямо, което може да се превърне в стабилна опора в бъдеще. Тя предизвиква у нас предприемането на нови стъпки, които биха ни отредили друго място в живота. Започваме да обновяваме своята къща, да планираме, да търсим нови запознанства, да създаваме стремежи, очаквания, да се изпълваме с живинка. Усещаме как природата се събужда, което води до премахване на задрямалостта и вътре в нас. Пролетта е надежда. 

Бъдете усмихнати, пъстри и изпълнени с енергия.

Тревожността е основна характеристика /признак, показател/ на емоционалната устойчивост /уравновесеност/.

Измерването на тревожността, като свойство на личността е особено важно, тъй като обуславя поведението на субекта. Равнището на тревожност е естествена особеност на личността. У всеки човек съществува оптимално или желателно равнище на тревожност, това е т.нар. полезна тревожност. Оценката на човека със своето състояние е съществен компонент за самоконтрол и самовъзпитание.

Под личностна тревожност се разбира устойчива индивидуална характеристика, отразяваща предразположението на субекта към тревога и предразполагаща наличието у него на тенденцията да възприема достатъчно широк спектър от тревожни ситуации, отговаряйки на всяка от тях с определена реакция. Като предразположеност личностната тревожност се активизира за въэприемане на определени стимули, оценявани от човека като опасни, свърэани със специфични ситуации на заплаха за неговия престиж, самооценка, самоуважение.

Ситуативната, или реактивна тревожност, като състояние, характеризира субективното преживяване на емоциите: напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. Това състояние възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и може да бъде различно по интензивност и динамичност във времето.

Предложението е част от поетата от мен инициатива

„АЗ СЕ ГРИЖА ЗА ПСИХИЧНОТО СИ ЗДРАВЕ“,

Гр. Пловдив,
кв. Капана, ул. „Атанас Самоковеца“ 9
0878 66 15 36
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

„Да се активира несъзнаваното,

значи да се събуди божественото, Кундалини – да се започне с развитие на надперсоналното в индивида,

за да се запази божествената светлина.“

К. Г. Юнг,„Психологията на Кундалини-йога“

Аз съм жираф.
Не.
Аз съм щраус.
Днес съм такъв. Може би и утре. Не знам. Бъдещето не е ясно. То е мъгла и догадки. Иска ми се да отворя неговата врата и да подам своята глава и надзърна в него, но какво ме очаква? А трябва ли да бъда толкова любопитен?! Къде отивам? Незнание. Бездънна дупка. Мъгла. Това е то.
Важно е сега, но днес аз съм щраус, който е заровил своята глава в земята от чувство на безпомощност и алиеанация. Казвам си: „Не искам да виждам образите от този свят. Не искам да чувам гласовете на хората от този свят. Не искам да усещам студените им тела. Не искам …“.
Живот!
Не е ли това вопъл за помощ и желание за чуваемост от другите? Къде са те? Няма ги. И те са си заровили главите, но не в пръстта, а в мръсното си пране, свикнали със собствената си воня и разкапваща се плът. Колко жалко!
Знаете ли, че щраусът е ужасно животно: глупаво при това; да си мисли, че се е скрило от другите и не се вижда, защото си е поставило главата в майката земя? Е, има и такива моменти. Да си фатазирам, че ще се скрия и остана незабележим. Та нали и аз съм щраус?!
Задавали ли сте си въпроса какво подитква един човек да се трансформира в щраус? Ако, не, сега ще ви споделя.
Отчаянието, покрусата, която пълзи по мазните коси на нечистите хора. В облаците около тях се вижда само разреден въздух, омая, от дихание на пресипнали от болка гърла. Посредствеността се настанява в техния разум и поглед върху живота. Заразява аналитичността и благоразумието със своя катран и ги превръща в едни хриптящи и нищо непомнещи умове, които не знаят колко е две и две, защото няма и нужда да знаят. На тях не им е необходимо това. Те си имат слугинаж, който може да смята наум до трета степен. Нали, живот? Че кой се интересува?!
Хората от новата раса, така ги наричам аз, са тези, които нямат най-вече морал и живеят в собствената сянка. Въпреки че знаят какво се е случило с Фауст, продължават да гребат и гълтат ненаситно от канала на обратната вода. Нямат спирачки, защото лакомията им е непресъхваща, поне засега. Е, и тя ще се възпре един ден, когато тленното се превърне в нетленно, но каква полза от това, че са били сред нас.
Брей, че то това си било чисто наказание да си щраус. Другите да ти гледат задните части и се смеят безнаказано, а ти да си мислиш, че си станал невидим.
Предтавяте ли си колко хора щрауси има точно в този момент в нашия свят?
Представяте ли си колко мъже убийци на щрауси бродят весело и издуват кореми сега, а жените им отварят крака и поглъщат жадно всеки сантиметър от тяхната псевдомъжественост?
Ха, мълчите. Защо?
Обзема ви отчаяние и тъга. Нека. Радвам се затова. Значи сте разбрали какво искам да ви кажа. Връхлита ви вихрушка от изсъхнали листа от къщата на бездуховността. Нека. Заляти сте от материалността и пошлостта.
Мен питате ли ме?
Това беше целта. Да ви превърна в щраус, за да го съпреживеете най-накрая.
…
Няма само щрауси.

Автор:
Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

ВТОРА СТАТИЯ

Кошмари!

Кошмарите са вид нарушение на съня. При него настъпват сънища, които предизвикват страх и водят до събуждане. След събуждане, засегнатият може да опише подробно своя сън, тъй като има ясен спомен за съдържанието на съня. Често кошмарите се съпровождат от интензивен страх, тревожност, тъга, отчаяние.
Кошмарите понякога започват още през детството между третата и шеста година, но диагноза за разстройство на съня с кошмари може да бъде поставена само когато те причиняват субективни страдания.
Хората сънуващи често кошмари могат да влошат своето ежедневно функциониране, тъй като тяхното въздействие е силно и продължително. Понякога сънуващият кошмари помни един или няколко от тях с години и когато се подсеща го прави с нежелание, тъй като усещанията и чувствата имат неприятен оттенък.
Кошмарите са силен „повик“ на несъзнаваната част от психиката на човек, защото в основата им стои конфликт, който може да бъде свързан с нещо, което сме преживели наяве /напр. травматична ситуация/, с мощно въздействие от страна на архетипите /колективното несъзнавано/. Чрез тях, несъзнаваното се опитва да ни „каже нещо“ важно. „Чуем“ ли го, кошмарите ще изчезнат, а това става посредством юнгианска/ аналитична психотерапия.

Следва ТРЕТА СТАТИЯ!

Радослав Иванов
/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,
КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/
https://www.facebook.com/psihoterapia.plovdiv/
https://www.facebook.com/psihoterapevt.plovdiv/

„Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа“.

Карл Г. Юнг