Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Вечната любов

Откакто космическото колело на времето вътре в мен започна да се върти по-бързо, спорадично се сещам за онази най-чиста като рожба на планински поток капка – вечната любов. След подобни помисли главата ми започва да се върти в различни посоки, сякаш иска да улови всяка една частица, която се е разпръснала от Нея и затвърдя на себе си, а и докажа на други, че Тя съществува и е някъде в нас, но може би понякога е запокитена в някое трудно достъпно ъгълче, от което ние можем да я изведем на бял свят с усилия и желания за сбъдване и осъществяване.

Говорейки за нея, което означава, че ние й придаваме някаква форма, ако щете само чрез името, ние признаваме нейната екзистенция, защото тя е биващо като част от битието, но не и самото битие, а след като Тя е част от Него значи съществува и всяко биващо е определено като биващо благодарение на битието.

Словата ми отвориха вратата да споделя с вас моята лична и настояща феноменология на вечната любов. Поднасям ви я в табла с цветя и тръни!

Вечната любов

Дядото се беше наметнал със зелената разтегната, но топла жилетка и седеше в своя прегърбен люлеещ се стол на дървената веранда, откъм сенчестата й страна, и наблюдаваше с усмивка своя Север.

Мислите му шептяха: „Северът е моята любима!“.

Всеки път Тя му поднасяше различна мелодия и той се чудеше как може да е толкова изящна в композирането и владеенето до съвършенство на тона, акордите, гамите и изкуството на целия ромон на природата. Да не би неговите уши да чуваха различно – и това се питаше, защото Любимата му беше по-студена от своите сестри, но за него тя имаше най-мекия и мелодичен глас, откакто той наближаваше края на своя земен път. В Севера той имаше щастието да се срещне отново със своята земна любов, която отдавна го беше напуснала и сега му махаше оттам. Обичаше да е при нея, макар и да ги делеше времето и някакви си там светове, които може би щяха да се съберат някой ден и наистина да триумфират над черното и покажат, че законите на всевечното са разгадани. Тя протягаше нежно своята ръка в посока на юг достигайки до него през Севера.

Къщата имаше вид на заспала и дишаше тежко.

Есента се беше впуснала в своя вихър и разливаше жълта помада. Дърветата скубеха своите коси, а гласовете им минорно се подчиняваха и извиваха от болка. Едно дъбово листо докато падаше улови случващото се с дядото и изстена изумено: „Ох, Боже, дядо!“.

Дядото не реагира, защото листа падаха постоянно и някакси с времето беше се нагледал на подобен край, но всеки път чуваше техния разкъсващ вой и изричаше с дрезгав и глух глас:

         „Листата са мъдри – показват истината за кръговрата в живота по един много фин и безболезнен начин.

                     Не спирам да се уча от тях на всевечен ритъм и бащина любов.

                                   Може би всички някога сме били и пак ще бъдем листа! Аз знам кое е моето листо…“.

Северът беше неговото изгубено и жадувано листо. Сега то се намираше в хаоса и чакаше момента на претворение. Пътуваше без посока, но с цел – да пробие невидимата стена между своя Юг и навлезе през Севера в прегръдките на своята любов.

Дните прелитаха в пространството и къщата още повече се задъхваше. Листата бяха се превърнали в жълто-кафяв килим. Дядото продължаваше да се рее в Севера и се усмихва…

Автор: Радослав Иванов

Художник на картината William H. Johnson

Сълза

Майката прошепна: „Сълзата е небесно творение от дома на боговете“.

В стаята настъпи тишина. Синът беше навел надолу глава, сякаш искаше да пробие дупка в земята и извади оттам изгубеното от него. Появилата се сълза в неговите очи се забърза по лицето му и гравира пътя на промяната – дълбоките бразди образуваха белези и издълбаваха силно горещата и настръхнала кожа, като променяха вида й и тя започваше да изглежда по-страшна, груба и състарена. Самият той в този отрязък от време не беше Тук, а Там – при нея, при загубата, при мечтата, при образа, при изчезналата любов, при не-себе си, но в част-от-себе си и се превръщаше в Сизиф. Несъзнателно се опитваше да се откъсне и отдели от тази си част и затова му служеше сълзата.

Докато пътуваше надолу, сълзата усети пулсациите и леките потрепвания по пътя си; чувстваше с цялото си прозрачно, но пълно тяло, вибрациите, които я караха да се забързва и за момент като че ли да стои на едно място, след което стремително набираше скорост надолу, докато не опираше в нова планина и пак забавяше своя ход. На пръв поглед прозрачна до празнота, но тя носеше в своята тежка торба загубилото се вече време между тях двамата – зачервените бузи в миналото от любовта – и търкаше себе си в своя създател, за да остави за последно спомен от тази лава от чувства; тя беше чувствата – влажна, но и суха. Минавайки още по-надолу сълзата се сблъска с една голяма пещера, която хлипаше и беше зейнала сякаш е част от поредния кошмар, сънуван в студена и празна спалня. Сълзата се стресна и ужаси от вида на този виещ и гладен клетник. Тя разбираше, но не искаше да приеме, че си отива и оставя отпечатък върху земята, напоявайки я за сбогом със своя сок.

В следващия момент пътят й взе да свършва и се оказа пред огромна пропаст, от която нямаше връщане назад. Колкото и да искаше да се задържи не й стигаха силите; опитваше се да се закрепи, но не успяваше и с времето ставаше все по-малка и немощна, заприличваща на старец в заника на дните си. Тя осъзна своята участ и се отпусна и политна надолу. Движението я разсъбличаше и дялкаше, изтънявайки нежната й кожа и тя безропотно се прощаваше с част от себе си във въздуха, променяйки формата и теглото си – нейният аромат се разпръсна в атмосферата и полетя в един бяг, носен от вятъра.

В това време главата й вече се беше почти долепила до земята и очакваше сблъсъка, при който нейната плът щеше да се раздроби и изгуби завинаги своята цялостност.

При допира със земята сълзата извика тихо „Ох“, след което телесните й части се разбиха на малки парчета и полетяха в различни посоки. Тя вече не беше същата. Пътят я беше променил, но знаеше, че за да се събере отново в цялостност трябва преди това се раздроби и разпръсне.

Сълзата умря.

Нямаше сълзи за нея.

Остана споменът от сълзата.

Автор: Радослав Иванов
Tears Painting by Laurence Amato

 

За и от книгата „Отговор на Йов“ от Карл Густав Юнг

Бих нарекъл тази книга „тъмна“, преобръщаща, изпълваща с жестокост и удивление, но накрая даряваща ме с някакво разбиране за психичната динамика, което на моменти ми беше трудно да осмисля, смеля и преглътна. Четейки я, аз осъзнах, че божеството в мен се обажда. Чух част от неговия глас! Хвана ме страх.

За мен „Отговор на Йов“ е наистина божествена книга!

Книга! Да, с главна буква, защото тя е книга за тъмната страна на Бог и въздействието, което оказва върху човека.

В нея се разиграва една трагедия и безмилостна борба, която намира израз в определени моменти в нашата собствена къща.

За къщата! Йов се намира срещу Бог и знае, че божествения произвол изкривява правото му и това е непосилно за него, защото въпреки всичко не може да се откаже от вярата си в божествената справедливост, но същевременно Йов трябва да признае на себе си, че Бог извършва насилие над него и му причинява неправда. Въпреки всичко Йов продължава да вярва в единството на Бога и разбира, че Бог се намира в противоречие със самия Себе си. Йов е сигурен, че ще намери помощник и защитник в Бога срещу Бога. Колкото е сигурен в злото, толкова и сигурен и в доброто у Яхве. Така се оформя антиномичната природа на Яхве, което е предпоставка за вътрешната му динамика, за неговото всемогъщество и всезнание.

Естественото съществуване е значимо само дотолкова, доколкото се осъзнава от някого. Поради тази причина Бог се нуждае от съзнаващия човек, макар че поради собствената си неосъзнатост би предпочел да попречи на неговото собствено осъзнаване.

За разлика от Бог, на човек е нужда саморефлексия, защото се изправя срещу препятствия, а при Бог липсват непреодолими събития, неща.

Гневът на Господ се проявява, защото интуитивно е заподозрял, че човекът притежава малка концентрирана светлина като него и че Йов също може да крои нещо срещу него. Оттук Яхве се осланя на предизвикателствата на Сатаната. Яхве не иска да е справедлив и това Йов не може да проумее, защото е гледал на Бог като на нравствено същество. Той не е подлагал на съмнение божественото всемогъщество, но се е надявал на справедливост. Но сам се отказва от тази заблуда, стигайки до познанието, че божествената природа е изпълнена с противоположности.

Йов е само външният повод за спор в Самия Бог. Яхве не отговаря на въпросите на Йов, защото е твърде зает със себе си.

Яхве приписва на Йов скептични характеристики, които не обича, защото са негови и го наблюдават с ужасно критичен поглед. Бог иска да запази състоянието на неосъзнатост. Проецира върху човека собствената си сянка.

Яхве е феномен, а не човек! Успокоил се е благодарение на приемане без съпротива, което отново доказва своето благотворно терапевтично въздействие. Но Яхве се нуждае от човека, за да бъде обичан и почитан и го слави за справедливостта му.

Яхве става несигурен в собствената си вярност. По-късно саморефлексията става наложителна, а затова е нужда премъдростта. Щом Йов познава Бога, то и Бог трябва да познава Сам Себе Си. Когато познава Бога, влияе върху него. Провалът на опита да се погуби Йов е променил Яхве.

Така Бог желае да стане човек и намира това свое решение в спора с Йов.

Приближаването на София означава ново сътворение – Бог иска да преобрази собствената си същност. Създава се Богочовекът, който се ражда от жена, а не от ръката на Господ.

Яхве става човек благодарение на осъществяването си в живота и страданието.

Чрез създаването на конфликти и по този начин униние на душата, човек се приближава до познанието на Бог: всички противоположности са от Бога, затова човек трябва да поеме бремето им, носейки го, той е завладян от Бог с неговата антиномичност, т.е. Бог се инкарнира в него. Човек се изпълва с Божествения конфликт. Страданието идва от сблъсъка на противоположностите, но това се нарича изкупление. Изкуплението носи усещане за избавление!

Моралното поражение, което Яхве претърпява от Йов стига да възход на човека и безпокойството на несъзнаваното. Така човек е повече в несъзнаваното и несъзнаваното нахлува в съзнанието под формата на сънища, фантазии, видения и откровения.

Исус предпазва човечеството да не загуби общността си с Бога и да се изгуби в съзнанието и разумността. Това  е равносилно на дисоциация* между съзнание и несъзнавано, т.е. патологично състояние, защото човек пренебрегва ирационалните даденост на своята психика и си въобразява, че с воля и разум ще владее всичко.

Христос е със значение на обединяващ символ, поради което изобразява съвършенството и целостта; оттам идва и четвъртичността /Бог с четири животни, Христос с четири евангелия, квадратна форма, четири реки в Рая/. Кръгът означава заобленост и завършеността на небето и всеобхватната същност на пневматичната божественост. Квадратът се отнася към земята. Небето е мъжкото начало, а земята – женското. Затова Бог властва на небето, а Премъдростта – на земята. София е саморефлексията на Бога с четирите му функционални аспекта.

Бракът свързва Яхве със София, възстановявайки по този начин изначалното плероматично** състояние.

Бог действа от несъзнаваното на човека и го принуждава да обединява и хармонизира непрекъснатите противоположни явления, на което е изложено състоянието му от страна на несъзнаваното. Несъзнаваното иска едновременно и да разделя, и да обединява. Бог иска да стане едновременно човек, но не изцяло. Конфликтът в него е толкова голям, че вчеловечението му може да откупи единствено като принесе Себе Си като жертва срещу гнева на тъмната си страна.

Бог става човек благодарение на свързването на Мария със Сина и София с божеството. Целостта на човека е спонтанно създаден образ на жизнената цел отвъд желанията и опасенията на съзнанието. Цялостната личност*** е целта на човека като цяло, осъществяване на неговата цялостност и индивидуалност с или против волята му. Когато си даваме ясна сметка за това, което преживяваме или не, има голяма разлика. За осъзнатост и липса на осъзнатост Христос казва: „Ако знаеш какво правиш си блажен, ако не знаеш какво правиш си прокълнат и нарушител на закона“.

Бог става човек благодарение на помирението на неговите антиномии в човека. Сега вече това означава нова отговорност за човека – вече не е незначителен, защото Бог му е дал в ръцете тъмнината.

Чрез познаване на себе си, опознаваме Бог!

*дисоциацията е психичен процес и първичен защитен механизъм, който води до частично или пълно разпадане интеграцията на съзнанието. Чрез дисоциацията психиката отцепва част от съзнанието и по този начин се азът се дистанцира от неприятно преживяване, например травматично.
**плерома е гностичен термин, използван от Юнг, за да означи едно „място“ отвъд категориите време и пространство, където цялото напрежение между противоположностите /съзнание и несъзнавано/ е премахнато или разрешено. Чрез конфликта между двете противоположности се ражда символа като ирационално трето. Цялостната личност или Бога са символите, които трансцендират човешкото състояние чрез обединяване на противоположностите на духа и материята.
***цялостна личност е архетип, който съдържа в себе си пълния потенциал на човека и единството на личността като цяло.

Радослав Иванов

Тревожни разстройства и Щастие. Юнг и Спиноза. Аз и Ти

Дами и господа!

Под някаква форма в последните месеци в моето тяло и душа понякога се настанява нещо черно, което няма правилна форма, а прилича по-скоро на безплътна тъмна материя, която, като че ли попивам с всичките си сетива и ме превзема временно и започва да си играе с моите усещания, мисли и чувства, завихряйки ги и вкарвайки ме във вътрешни стенания, викове, роптаене и в тези моменти заприличвам на мушмул, който чака да бъде изяден, но Слава на Нещото успявам да отделя от себе си семката и раждам, за да се противопоставя на тази мътна сянка и я омаломощя. Това е моята иманентна трансформация и прочистване.

Споделям ви това лично преживяване, за да ви направя мои спътници!

Мисля, че през последните два месеца, откакто сме в пандемична обстановка, ние сме пасажери в един и същи влак, но с различни разбирания, отношения, вярвания…преживяванията ни са хем общи, хем чисто индивидуални. Ние по-осезаемо преминаваме границите между колективно и лично и все повече се намираме и присъстваме в едно преходно пространство, което ни кара да изпитваме много амбивалентности.

Всичко това ме мотивира да напиша тази статия, тъй като в тези времена тревожността ескалира и завладява все повече земя от нашата собствена територия и човек все повече се опитва да се домогне до онзи оазис наречен щастие.  

Ще вмъкна слова за тревожността, болката, промяната и щастието!

Ще отдам заслужена чест на едни колоси – Карл Юнг и Барух Спиноза!

Ще си позволя да построя мост между Мен и Теб!

Ще бъда Радослав!

„Изобщо не съм песимист по отношение на неврозата. В много случаи трябва да кажем: „Слава Богу, че Той би могъл да реши да е невротичен.“ Неврозата наистина е опит за самолечение … това е опит на саморегулиращата се психична система да възстанови баланса; по никакъв начин не се различава от функцията на сънищата – само доста по-силно и драстично. „

Карл Густав Юнг, Символичният живот

 

Юнг разглежда невротичното заболяване /тревожното разстройство/ като сигнал за страдащият, че е необходима промяна в неговия живот, а фармацевтичният модел се фокусира върху лечението на симптомите. Ако просто маскираме симптомите чрез лекарства, ние ще продължим живота си както обикновено, но по този начин ние „не искаме да чуем гласа на собствената си душа“ и така обедняваме себе си, губейки достъп до много ценна информация, която ни предоставя тревожното разстройство. Започваме да живеем „щастливо“ чрез химията, неглижирайки възможността за обновление.

Юнг вярва, че всеки от нас има поредица от житейски задачи, които не са по наш избор и затова могат да бъдат представени като наша съдба. Тези задачи са продукт на нашата еволюционна история, нашата смъртна природа и културата, в която живеем. Те са биологичният стремеж да предадем собствените гени; да постигнем психологическа независимост от своите родители; да култивираме социален живот; да допринесем за нашата общност; да намерим цел и в крайна сметка да се изправим пред смъртта. Според Юнг ние естествено сме подтикнати да изпълним тези задачи. Нашите инстинкти, нашата природа като социални животни, привличането от конформизъм и непрекъснато наближаващата ни смърт, ни тласкат в тази посока. Но докато ние сме естествено задвижвани да постигаме житейските задачи, ние също имаме склонност към инерция и самосаботаж или както Юнг казва:  

„[Ние] изпитваме силна неприязън към всички умишлени усилия и сме пристрастени към абсолютен мързел, докато обстоятелствата не ни приведат в действие.“

Карл Густав Юнг, Теория на психоанализата

 

Ако можем да преодолеем леността си, моралната си неспособност и проявим смелостта да се изправим пред житейските задачи, тогава тези задачи действат като водачи, които бележат пътя към здравословното развитие. Съдбата ни води напред. Но ако мързелът и страхът ни надмогнат и пренебрегнем задачите на живота, тогава те стават вериги около врата ни. Невротикът, според Юнг, е мъжът или жената, който има неправилно отношение към задачите на живота. Всеки от нас се сблъсква с моменти, в които тестваме нашата решителност, смелост и морал. Но това, което е характерно за невротичният човек е, че вместо да признае собствената неспособност, решава да се заблуждава и хвърля вината върху препятствията на пътя си. Или както казва Юнг:

„[Невротикът] се отдръпва [от житейските си задачи] не поради каквато и да било реална невъзможност, а поради изкуствена бариера, измислена от самия него … От този момент той страда от вътрешен конфликт. Сега реализацията на неговото малодушие придобива надмощие, предизвикателство и гордост. И в двата случая неговата [енергия] е замесена в безполезна гражданска война и човекът става неспособен за всяко ново начинание … Ефективността му е намалена, той не е напълно адаптиран, той е станал – с една дума – невротик. „

Карл Густав Юнг, Теория на психоанализата

В такова конфликтно състояние желанието ни да постигнем житейските задачи и енергията не изчезват. По-скоро се търси алтернативен изход. Или както Юнг обяснява:

„Енергията, натрупана за решението на задачата, потича обратно в старите речни корита, остарелите системи от миналото, отново се пълнят.“

Карл Густав Юнг, Теория на психоанализата

С други думи, ако престанем да вървим напред в живота, сме склонни да регресираме към по-незрели, или това, което Юнг нарича инфантилни, начини на адаптация. И този регрес  в отговора на конфликта е това, което поражда различните симптоми на неврозата – било то всепроникващото безпокойство, фобии, натрапчиво поведение, депресия, апатия или обсесивни и натрапчиви мисли. Но колкото и неудобни да са тези симптоми, те служат за важна цел, като ни предупреждават за факта, че се спускаме по опасен житейски път. Защото докато регресираме психологически, физическото ни съзряване не спира и един поглед в огледалото завинаги ни напомня, че не сме в крак със сезоните на живота и неумолимия марш на времето. Колкото по-дълго съществуваме в това конфликтно състояние, толкова по-малко адаптирани се чувстваме и ни превзема един порочен цикъл.

Юнг наблюдава, че има по-чувствителни хора, които са предразположени към невроза, но при други причината за тази дезадаптация е лошото възпитание. Но за повечето хора е виновно съчетанието от генетични и фактори на околната среда. Каквато и да е причината за нас е важно да прекъснем този цикъл на невротично страдание и бъдем щастливи.

Но нека сега хвърлим поглед и върху това тъй желано от всеки от нас щастие!

То вълнува всеки човек, но аз мисля, че е важно да отбележа гледната точка на Спиноза – нидерлански философ. За него щастието се постига чрез пълното развитие на разума, което включва „интелектуалната любов към Бога или Природата“ /за Барух Спиноза Бог това е Природата и затова „или“ трябва да се приема като знак за равенство/ и разбиране за човешката свобода. За него нищо в природата не е по-малко или повече перфектно. Идеите за съвършенство и несъвършенство идват от нашите човешки умове, а не от природата. Бог е идентичен с Природата като безкрайна продуктивна сила, която въвежда крайни неща в битието. Следователно, тъй като всички неща са извлечени от Бога и получават своята сила от Бога, значи всичко е съвършено само по себе си. Придобиването на разбиране за Природата е също като придобиване разбирането за Бога. Това от своя страна може да доведе до „интелектуална любов към Бога или Природата“. Култивирайки такова знание ние изпитваме непрекъснатост, върховна и вечна радост. Така нашата човешка любов открива безкрайното, единственото и вечното, което може да е способно да ни удовлетвори. Изграждайки такава връзка ние започваме да виждаме Природата като начало и край, такава, каквато е наистина.

Барух Спиноза ни учи, че усъвършенстването е щастието! Без да се опитаме да разберем Природата не можем да бъдем щастливи, защото така ние не можем да разберем законите, които управляват всички неща, включително и самите нас.

А самият аз?!

Опитвам се.

Трудя се да правя мостове, защото Пътят има нужда от тях.

С надежда за изграждане на мост между Мен и Теб!

Радослав Иванов

Картина: Broken Bridge – Paint Nite Painting

Психологическа криза вследствие пандемията Коронавирус

Дами и господа,

ние се намираме в пандемична обстановка, причинена от коронавирус, която оказва своето негативно влияние и върху психологичното ни функциониране. Като аналитичен психотерапевт и клиничен психолог ми се иска да обърна внимание на това, че някои от нас могат да се намират в състояние на психологическа криза, заради епидемията от коронавирус. Използвайки ресурсите на https://www.verywellmind.com/what-is-a-crisis-2795061 ще ви запозная с аспекти на психологическата криза.

От гледна точка на психичното здраве кризата не се отнася непременно до травматична ситуация или събитие, а до реакция на човек към събитие. Един човек може да бъде дълбоко засегнат от събитието, докато друг страда малко или няма признаци на влошено психологично състояние. Китайската дума за криза представя отлично описание на компонентите на криза. Думата криза на китайски език се формира от опасност и възможност.

Кризата представлява пречка, травма или заплаха, но също така предлага възможност за израстване или влошаване.

„Хората са в състояние на криза,

когато се сблъскат с пречка за важни житейски цели – и пречка, която за известно време

е непреодолима чрез използването на обичайни методи за решаване на проблеми.“

(Caplan, 1961)

 

„… Разстройство на равновесието при провал на традиционния подход за решаване на проблеми,

което води до дезорганизация, безнадеждност, тъга, объркване и паника.“

(Lillibridge and Klukken, 1978)

 

Признаци на психологическа криза:

  • драматични промени в навиците за сън – например трудно заспиване вследствие на невъзможност за излизане от темата за коронавируса; често събуждане; кошмари; стряскане по време на сън и други.
  • внезапни промени в настроението.
  • оттегляне от нормални дейности.
  • намалени способности на работа и/или в училище.
  • промени в теглото.

Какво да правите по време на психологическа криза, ако сте в нея?

  • съсредоточете се върху това, което е важно в момента – тук се намира вашият приоритет.
  • важно е да намерите помощ. Можете да се облегнете на приятели, семейство, близки и да потърсите професионална помощ от специалист по психично здраве, който може да ви помогне.
  • грижете се за себе си. Потърсете начини да намалите стреса, напрежението или паниката от коронавируса, защото те могат да доведат до психични заболявания.

 

Пазете себе си, защото така пазите и другите!

 

Радослав Иванов /аналитичен психотерапевт и клиничен психолог/

0878 66 15 36

 

Вечеря със сънищата

Сънувам. Будя се. Пак сънувам. Живот отвън. Живот отвътре. Цикъл. Живот като цяло. Аз…

Събуждам се на двадесет години и психологията е до мен. В началото се питах коя е тази пищна дама – полуосъзнато пръските й попиваха в кожата ми и навлизаха дълбоко в мен, за да пробудят онази дремеща част в мен, която щеше да позволи на тялото ми да се гмурне в океана на отвъдното; после се превръщаше в една стара прокъсана просякиня, която беше протегнала жадни, празни и сухи шепи към мен в очакване на моето действие, което щеше да й осигури препитание за години напред; друг път я виждах като ненаситен вълк, който се нахвърля срещу мен и се опитва да отхапе от месото ми, тази моя нежна, но издръжлива плът; имаше случаи в които тя седи точно до мен и ние си мълчим, а образът й се променя с всяка секунда и аз се обърквам коя е и затова тогава се сливах с тишината – оставях я да се променя, за да мога и аз да се променя!

Върховното ми преживяване е споделяне на тишината с психологията. Тогава бях себе си!

Не бих искал да ви звуча като самодостатъчен. Не, аз не искам да живея по този начин, защото това означава да пропускам моментите на допир с тези като мен. Не мога да живея без човеците. Искам да съм тишина, защото само тогава ще си позволя да бъда шарка в Живота, а не просто Негов оттенък.

Оцветявам се, когато се потърквам о сънищата, които извират от недрата ми.

Първата ми целувка със съня остави в мен отпечатък, тъй като неговата уста се отвори гръмогласно и звуците му изхвърчаха като стрели към мен – аз се браних, защитавах тази своя непрестъпна територия, но не успявах и си мислех, че сега ще се проваля и загубя това поле от привидна стабилност; всъщност, оказа се, че аз съм живял в илюзия, преди да се срещна със смисъла на съня. Колко странно и загадъчно е преживяването на ирационалното и как може да преобърне живота ти не наопаки, а просто да те върти в една центрофуга, от която ти се завива свят и не знаеш къде е горе, къде е долу /та нима не знаете и Вие, че в онзи свят няма горе и долу и че всичко е Едно!? Аз го преживях и осъзнах тогава/. Завихрянето понякога е голямо и ми е трудно да дишам, но след това усещам как дробовете ми се изпълват с кислород, който достига до материята на всяка клетка и я обновява по един невъобразим начин и аз самият се превръщам в един организъм с променена кожа и структура.

Така и аз се родих отново!

За мен психологията е и раждане.

Да, тишината е науката за душата – чрез нея мога да се докосна, проникна и живея в Природата в най-чистия й вид. Понякога търся сложността в живота, а в крайна сметка във външен план простите събития и преживявания ме отведоха до Сатори, а във вътрешен – чуването и осъзнаването на гласа на моите сънища, които всъщност бяха моя заглушен вътрешен глас, de profundis.

Подводният живот е пъстър и наистина прилича на снагата на океана със своите нюанси. Обичам водата. Мога да плувам. Вървя по своя вътрешен път, който аз чертая. С времето разбирането ми за Пътя се превърна в нещо съвсем естествено и необходимо, за да мога да бъда продуктивен. Вече създавам, а не само правя впечатление. Творя – а не умирам бавно и глухо.

Ето и сега е есента. Идва тя и покрива всичко в своята жълто-кафява премяна. Облича ме и ме подготвя за студа, където всичко на повърхността започва да замира, за да може на скрито да се формира новия живот и избуи през пролетта.

Не, не чакам пролетта. Изморително е постоянно да раждам!

Есен е, а вътре в мен няма сезони.

Аз съм и есента, и не.

Дишам и се наслаждавам на нахлуващия в мен вятър, който ми носи аромата на сънищата. Подушвам ги и сядам на масата заедно с тях…

Благодаря ти тишина, че ми позволяваш да чувам сънищата си!

 

Автор: Радослав Иванов

Картина: The alchemist who has achieved illumination by Raymondo Passero

Карл Густав Юнг за сънищата

„Сънищата са безпристрастни, спонтанни продукти на несъзнаваната психика, извън контрола на волята. Те са чиста природа; те ни показват неподправената, естествена истина и затова са пригодени, както нищо друго, да ни върнат отношение, което е в съответствие с основната ни човешка природа, когато нашето съзнание се е отклонило твърде далеч от своите основи и изпада в безизходица.“

Collected Works of C.G. Jung, Volume 10: Civilization in Transition

 

Юнг счита, че умът, тялото и чувствата работят заедно. Дори отрицателните симптоми могат да бъдат потенциално полезни, защото насочва вниманието на човека към дисбаланс, например, депресията може да бъде резултат от това, че човек потиска собствените чувства и не следва своя път, който е естествен и верен спрямо неговата конкретна личност. Така Юнг вижда психиката като саморегулираща се система с всички психични съдържания – мисли, чувства, сънища, интуиция и т.н., имащи цел, и затова смята, че психиката е целенасочена.

Основната идея на Юнг за сънищата е, че те повече разкриват, отколкото скриват! За разлика от Фройд, който смята, че сънищата са продукт на нашите изтласкани сексуални табута, желания, Юнг вижда в тях много повече – сънищата са митологични разкази и чрез интерпретацията им могат да послужат за интегриране на несъзнавани съдържания в съзнанието, което по този начин ще се обогати и развие по правилен за нас начин и започне да излиза от дисбаланса.

Сънищата са важна част от развитието на личността, процес, който Юнг нарича индивидуация, т.е. да станеш себе си!

„Сънищата не заблуждават, не лъжат, не изкривяват или маскират … Те неизменно се стремят да изразят нещо, което егото не знае и не разбира.“

[CW 17, para. 189]

Често сънищата са трудни за разбиране и това е така, защото те се изразяват, използвайки символен език.

Юнг също така пише, че сънят е:

„спонтанен автопортрет в символна форма на действителната ситуация в несъзнаваното“

[CW 8, ал. 505]

 Сънувайте и осъзнавайте!

Радослав Иванов

Картината е на Линда Манстрангело

Те

Музикален фон към текста!

––––

Двама са.

Мъж и жена.

Един срещу друг.

Прави.

Гледат се в очите.

Той: Как се казваш?

Тя: English, pls.

Той: Не говоря английски. Аз съм О.

Мълчание. И двамата се гледат изпитателно, но и разбиращо.

Тя: I am R.

Пак тишина.

Той я пронизва с бледосините си очи.

Тя усеща в гърдите си този красив и назъбен бледосин нож близо до хълбока си. Навлиза надълбоко и мускулите й потрепват, сякаш си отварят устата, за да подскажат, че езикът вече е проникнал в душата й и че разбира смисъл на неизреченото.

Той протяга ръцете си напред към нея и образува въздушен мост, по който тя да мине. Оформя се минно поле от емоции, което е замаскирано от усмихнати маргаритки. Той й посочва с пръст, че всяка една усмивка-цвете е мина, която натисне ли я избухва и започва да се излива в невъобразима скорост и без определена посока гъст червен сок, напоен с целувки и омайна сладост, сок, лепкав и ядлив, от който устните й ще пресъхнат и замляскат, все едно не са докосвали чужда плът от години, поради горест и безпокойство за собственото самочувствие, но глътне ли от него няма да може да му се насити цял живот, защото тази благодат е всевечна и не знае що е време, място, пространство, а само въздухът и безвремието я познава най-добре и разбира, защото там няма граници, както в човешкото сърце: онзи туптящ от живота живот, онзи, пулсатор и двигател на раждането, онзи, повелител на радостта, онзи, сатрап на самотата, онзи, принц галопиращ принц на бял кон.

Тя навлиза плахо в цветното поле. Облечена е с дългата рокля на точки, която нейната баба й подари за последния рожден ден. Вятърът мята нейните буйни руси коси и като че ли пречи понякога на погледа й да се фокусира върху поредната мина-точка щастие, стъпало към него. Но тя продължава. Тялото й се огъва на моменти, защото някои от точките са далече една от друга. Тя извършва еквилибристки умения, за да продължи напред. Появяват се мокри петна под мишниците. Бърза да пие от амброзията. Не спира. Маргаритките са безчет, но тя няма умора.

В това време Той седи на другия край на минното поле и чака. Слънцето върви към своя заник. Маргаритките се виждат по-трудно. И те разперват ръцете си, за да може Тя да ги вижда по-добре. Справят се някак си.

Той е тъжен от чакането.

Тя изморена от пътя.

Нощта спуска постепенно и сигурно своята пелерина и тварите загубват лицата си. Тъмно е. Няма й луна, за да освети допълнително Мястото и Пътя.

Той вече не може да вижда в полето. Загледал се е в нищото и чака оттам да се появи нещото.

Тя е изгубила зрението си като ориентир. Използва интуицията си, вътрешните си усещания и тактилността. Доверява се на вътрешния си глас, който се превръща в мощна звукова вълна и разцепва на ситни парченца мрака, за да го омаломощи и си пробие път през него. Успява, защото парчетата са по-малки и не толкова силни. Отмества ги едно по едно и продължава да върви към Мястото. Намира маргаритките.

Той е заспал в очакване, но не се събужда от провикналия се глас в него. Ококорва се и отново впива енергийния си поток в дрехата на нощта. Нищо не вижда, но усеща как въздухът пред него трепти и като че ли се мести. Казва си, че нещо се случва. Не може да си го обясни, защото разумът му вече се е предал и слезнал от почетната стълбичка на повелител на ирационалното.

Точно когато Нюкта се отдръпва и се появява зората, Тя достига вече края. Пред погледът й се оформят Неговите контури.

Той тръпне в очакване.

Тя е на края на силите си, поради много маргаритки.

Тъкмо да се сгромоляса на пристана, маскулинните обятия я хващат и стискат здраво. За първи път се докосват.

Природата ги дарява с пролетен дъжд.

Тя не може да повярва, че е успяла да го срещне, а той – че е създал толкова издръжлив мост. Безмълвни са.

Мълчанието отново ги поглъща.

Тя се е отпуснала в стоманените му ръце. Тялото й се е извило в спокойствие и сигурност. Лежи и се люля в къщата на безопасността. Роклята й се влачи по земята и сърцето й забавя своя ход: идва сладостта от отпускането и преливането в онзи флуид от невидими частици, които гравират в безплътната наслада от освобождението и преминаването в трансцендентното; става невидима за себе си, защото вече няма материя; останалото от нея се носи над всичко и е някъде там, където човешки крак не стъпва – среща се с онези, които са всевечни и те й изпращат подаръци, кичат я с нови цветя, връзват й гердани; там няма долу или горе, а някъде, неопределено, защото определеното е умряло за нея.

Той се скрива в своята раковина и започва да плаче. Зазидва всички стени само и само да няма никаква пролука. Обляга се на своите колене със сведена надолу глава и се отдава на потока, извиращ от очите му. Не може да ги спре. Не иска никой да го вижда, защото той е мъж. Срам го е. Не желае другите да разберет чрез извиращата от него вода, че е безпределно щастлив, че никога не му се е случвала Тя. Как да признае пред тях за Нея? Как да признае пред себе си, че Тя и Той се сливат. Сълзите му ще разкрият пустинното минало, където се скитал сам в онази огнена самота, където от жарещото слънце са изсъхвали всичките му потребности и се е спичал и заприличвал на мушмул; бродил е сам из вътрешните си улици, чувайки своето дихание, поради липсата на глъчка; мразел е обувките си, защото те са били единствения изпълнител на степ в главата му, превръщайки се в взривове от каменоломна; трошал е на пясък своя шанс, превръщайки го в пустинен път, в изгубена местност.

Той излиза от затвора си.

И Тя е готова.

Тя и Той се сливат.

Природата строи мостове и посипва земята с маргаритки за всички – Той и Тя,

                                                                                                                                                      Той и Той,

                                                                                                                                                                                        Тя и Тя!

Автор: Радослав Иванов

Painting Karen Margulis
Музика: Dimension-pres.-Oceano-Cabo-Del-Mar-On-The-Beach-Mix-HQ.mp3

За да построиш замък…

Препоръчвам четенето на текста да го правите на фона на музиката!

Arros – Find yourself

 

Седя на дивана.

Потънал в мълчание.

Чувам птичките как пеят.

Душата ми спи в своя непрогледен сън, а навън е слънчев ден.

Безпътица…

„Къде си?“ – попитах, но Нещото не ми отвърна. Пак мълчание. Протегнах своите ръце напред в пространството, за да мога да го пипна и докопам до себе си. Въздухът се измуши през пръстите ми и ме остави отново сам и изгубен, с празната торба на вялата надежда.

„Къде си?“ – пак попитах. До мен достигна само съскането на вятъра, който ме облиза сластно по дясната буза и ми прошепна: „В теб!“.

Невярващ на ушите си аз се изправих изумен, неспособен да възнегодувам и се противопоставя на избухнали поток от мисли, които се превръщаха все повече в рояк от разгонени зли мухи, които се залепваха за всяка една част от тялото ми: можех да ги усетя с всяка гънка на кожата ми – нахапан, осмукан, прокървен от дърпането и неистовото им желание за изсмукване на кръвта, живота ми, който се опитваха да ми вземат. Разкрещях се по тях – „Пияници мръсни“, „Пиявици дебели“, но те нападаха, сякаш бяха на гладиаторски форум. Почнах отново да махам с ръце, заблуждавайки се, че ще ги прогоня. Вятърът усети моята болка и безпомощност и ми запя:

 

„От болката си ти чезнеш

и среща с нея в другия си уреждаш.

Недей търси я в него,

а в себе си погледни.

Разрови се в стария и прашен шкаф,

и надълбоко бръкни.

Извади дрехите скатани

и премяната си ти смени.

Хоп-троп, танц красив.

Изуй си ти изкуствените налъми,

Аз ушил съм ти сандали меки,

и точно по твоя мяра.

Облечи се за бал,

за да бъдеш крал.“

 

Напевът му се заби като игла в мозъка ми, превърна се в свредел, който си пробиваше път надолу, все по-надолу и надълбоко, преминавайки през поредната тъкан и кост, за да се домогна до разбирането, че Нещото е в мен.

Слизайки по този тъй стръмен път на хоризонта ми се появи онази жълто-бяла светлина, към която се стремях. Разбирах, че е много далече, но вече знаех посоката.

Това беше първата тухла на моят замък!

„Къде си?“ – вече не питам. Знам – каза Нещото!

Автор: Радослав Иванов

Рисунка: Chateau Chambord-Painting By Susan Marie Malek

Компулсивно (натрапливо) сексуално поведение

Преглед

Компулсивното (натрапливо) сексуално поведение понякога се нарича хиперсексуалност, хиперсексуално разстройство или сексуално пристрастяване. Това е прекомерна загриженост от сексуалните фантазии, подтиквания или поведения, които е трудно да се контролират, причиняват ви дистрес или влияят негативно на вашето здраве, работа, взаимоотношения или други части от живота ви.

Компулсивното сексуално поведение може да включва разнообразие от често приятни сексуални преживявания:

  • мастурбация;
  • киберсекс;
  • множество сексуални партньори;
  • използване на порнография;
  • заплащане за секс.

Когато тези сексуални поведения станат основен акцент в живота ви, трудно се контролират и са разрушителни или вредни за вас или за други хора, те могат да се считат за компулсивно сексуално поведение.

Нелекуваното компулсивно сексуално поведение може да увреди самочувствието ви, отношенията, кариерата, здравето и други хора. Но с адекватно лечение и самопомощ, можете да се научите да управлявате компулсивното (натрапливо) сексуално поведение.

Симптоми

  • Имате повтарящи се и интензивни сексуални фантазии, пориви и поведения, които заемат много от времето ви и се чувствате така, сякаш са извън вашия контрол.
  • Чувствате се принудени да извършвате определени сексуални поведения, чувствате освобождаване на напрежението след това, но също така чувствате вина, разкаяние или срам.
  • Неуспешно сте се опитвали да намалите или контролирате сексуалните си фантазии, пориви или поведение.
  • Използвате компулсивно сексуално поведение като бягство от други проблеми, като самота, депресия, тревожност или стрес.
  • Вие продължавате да се занимавате със сексуално поведение, което има сериозни последици, като например възможността да получите или предадете на някого другиго инфекция, предавана по полов път, загуба на важни връзки, проблеми на работното място, финансови проблеми или правни проблеми.
  • Имате проблеми с установяването и поддържането на здрави и стабилни взаимоотношения

                      Fig. 1

Причини за развитие на компулсивно сексуално поведение

  • Травматични преживявания в детството, включително сексуална злоупотреба;
  • Употреба на наркотици;
  • Влияние от семейството;
  • Черепно мозъчна травма;
  • Генетика;
  • Задържане на импулсите;
  • Ненормално функциониране на някои невротрансмитери;
  • Симптомите на сексуално пристрастяване са подобни на нарушенията на импулсния контрол и нарушения на злоупотребата с наркотични вещества, като и двете могат да бъдат много разрушителни и изтощителни;

Фактори, които повишават вероятността от развитие на компулсивно сексуално поведение

  • Да сте мъж;
  • Да сте на възраст около 20 г.;
  • Да имате ниски нива на серотонин;
  • Да имате психично разстройство като депресия, проблеми с контрола на импулсите, тревожно разстройство или биполярно разстройство;
  • Да имате нараняване или разстройство на фронталния лоб на мозъка, тумори, лезии или деменция.

                                Fig.3

Кога да посетите психотерапевт?

Потърсете помощ, ако смятате, че сте загубили контрол над сексуалното си поведение, особено ако поведението ви създава проблеми за вас или други хора. Компулсивното (натрапливото) сексуално поведение има тенденция да ескалира с течение на времето, така че потърсете професионална помощ, когато за първи път осъзнаете, че можете да имате проблем.

При липса на органична причина за развитие на компулсивно сексуално поведение, най-важната част от лечението е психотерапията, която се провежда само от обучен за това психотерапевт.

Когато решите дали да потърсите професионална помощ, попитайте себе си:

  • Мога ли да управлявам сексуалните си импулси?
  • Стресирам ли се от моето сексуално поведение?
  • Моето сексуално поведение вреди ли на взаимоотношенията ми, засягайки работата ми или води до отрицателни последици, като например арестуване?
  • Опитвам ли се да скрия сексуалното си поведение?

Търсенето на помощ за компулсивно сексуално поведение може да бъде трудно, защото това е дълбоко личен въпрос.

 

Terracotta plaque from Babylon. (Vorderasiatische Museum Berlin 3576 13.5×7.5 cm) Image credit: Assante 2002: Fig.1
Terracotta plaque from Uruk (Warka). (Vorderasiatische Museum Berlin 3576 7.2×6.1 cm) Image credit: Assante 2002: Fig.2
Terracotta plaque from Tutub (Khafajeh) (Iraq Museum 11.4×10.4 cm) Image credit: Assante 2002: Fig.3
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/compulsive-sexual-behavior/symptoms-causes/syc-20360434

Вечната любов

Откакто космическото колело на времето вътре в мен започна да се върти …

Сълза

Майката прошепна: „Сълзата е небесно творение от дома на боговете“. …

За и от книгата „Отговор на Йов“ от Карл Густав Юнг

Бих нарекъл тази книга „тъмна“, преобръщаща, изпълваща с жестокост …