Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Гоблен на депресия

 

Да, искрице моя! Далече си от мен. И ти ми избяга, както го направи… и онази част от мен, наричаща се…

Бягство и самота често вървят хванати за ръка!

Горе си, нали? Усещам изпосталелите ти ръце, но ме караш да се озъртам в този катран от несбъднати мечти и пробити желания; ето, успяваш – виждам се на какво съм заприличал – и се процеждам през процепа на остърганата мазилка от неосъществености, приличащ на изтъпял от употреба нож; въртя се в кръг, макар и да ми се завива свят, но знам, че ти си горе и все още ми задаваш посока и разбирам, че има нещо вътре, надълбоко, там, на дъното на клокочещия червено-черен казан, където не съм стъпвал, като че ли цяла вечност – вечността се измерва с индивидуалното ми време на живеене и зависи от моя вътрешен часовник – а сега съм стопанин на тази страшна къща.

Страх ме е. Сам съм вътре, където и вятър не духа, в дома на мръсотията и лапите на звяра: срамът се обади и зацвили като силно раздразнен и жестоко пребит кон, но събуди в мен неистова страст към избавление и изцеление (досега си мислех, че ще бъда все в центъра на вниманието и между другите, а за себе си какво оставях, освен парче мухлясал комат хляб) от собствената си греховност; той, моят срам, ме обля в собствените ми сокове и усетих тяхната горчилка и киселоч не само по гърлото си, но протече във вените и нахлу навсякъде, защото бързаше да види нов и непознат досега свят – най-накрая настъпи Видов ден.

Ти, мое небе, допреди закрилник, а сега похлупак на мен самия, даваш ми гръб, за да ми покажеш опакото на света. Нали?!

Да, ямата издълбах аз, без да осъзнавам това. Чак сега разбирам как можеш да блестиш, но и ослепяваш. Ти, доскорошна моя любов, а сега тиранин и освободител.

Виж ме! На ръба на скалата съм и гледам надолу благодарение на теб.

Победен се облегнах на себе си и се заслушах в музиката на живота. Постоях със затворени очи и наблюдавах своя вътрешен тъпан, който отброяваше ритмично всяко едно докосване до плътта на Природата. Музиката се беше превърнала в сивкава минорна оргия…

Извих бавно нагоре глава и устата ми избълва отровна храна.

Ето ме, хорааааа. Пак не ме чувате. Или пък просто не ме разбирате. Ох, колко ме дразните с тези Ваши съвети и уроци по живеене. Не разбирате ли, че това е мое творение и че аз сам съм си и Титан, и Хирон. Имам нужда от опора и показател. Търся си спътник и дружинка.

Даааа. Съзирам отново набръчкани и кисели физиономии, които сякаш ми казват: „Стига вече. Не ти ли омръзна? Стегни се“.

Добре. Връщам се долу.

Къщата беше изчистена, проветрена и лакомо отваряше своята жадна паст, която ме погълна доволно. Почувствах се като току-що изгорял предмет, трансформирал се в чисто нов засмян въглен. Поне тук мога да бъда нов и желан!

…дивото не спираше да крещи и обвинява. Натъртваше ми безжалостно: „Защо? Защо? Защо?“ и в мен се забиваха стрели, не, нагорещени и намазани със змийска отрова копия, които влизаха в плътта, без да срещат ни най-малка съпротива, което предполагаше желание за приютяване и съвместен живот; облакът от гняв се оформи в едно жълто-червено грамадно животно, приличащо на Змей и полетя нагоре, за да се бори с поредните суши, придошли от устата на съскащата Ламя – сърцето като видя това огромно наближаващо петно се стегна, сви до пръскане и запрескача, все едно е момиче в трети клас (имаше енергията на необуздан Сатир, но с прерязано гърло), а мозъкът се направи на заспал и реши да прожектира друг филм, без да предупреди своите зрители – тези каданси бяха изрязани с най-голям копнеж само за да има нещо за гледане (та нали този киносалон беше негова собственост).

Тогава червеното взе да драпа нагоре, излизайки от червено-черния съд. Знаеше, че е стръмно, но се опитваше. Същевременно горната глъчка взе да заглушава неговите протяжни стонове и аз се почувствах пак безпомощен.

Пак бях сам на ръба на скалата. Виках, крещях, опъвах и изкривявах от болка и емоции лице; останах без глас, но вътрешно се усещах гръмък все едно съм стадион от екзалтирани привърженици, очакващи всеки момент поредния гол във вратата на противника; ходех на сън в своите прокъсани дрехи; държах пробито канче с лявата си ръка, молещ за капка вода; стържех своите колене о майката земя, която в този момент ме гледаше вещерски и с усмивка на Горгона; прецеждах воплите въздух, за да си изтискам глътка живителен серум; мятах ръце, махах в различни посоки, но без особено постижение; падах от умора; просках се разбит, оголен и раним; тръсках и удрях своята глава с юмруци от пепелта; виках майка и татко; надявах се; паднах… животът демонстрираше себе си чрез стичащите се сълзи от очите ми (не казвайте на другите, но аз тайно ще Ви споделя – тези сълзи не мокрят; те са от бетон – твърди, грапави и на определени места остри и паднат ли върху плътта Ви правят дупки, които оставят белези за цял живот).

Реших да предпазя своето тяло и се изправих, за да мога да провеся глава и излея част от себе си в червено-черния съд. Превърнах се в непознат великан на ръст, но джудже по душа. С надупчена риза и наранени крака потеглих нагоре.

 

Автор на целия текст: Радослав Иванов /юнгиански психотерапевт под супервизия и клиничен психолог/

Гласът на свободата

„Ейййййййй, извика той.“

Стоеше на ръба на една сиво-черна скала, наместила се величествено и гордо на най-високото място в долината.

Екът отекна и се заби като кама в неговата душа,  пронизвайки и плътта, но без видими белези.

После дойде тишината, която, уж нямаше собствен глас, но го облиза със своя змийски език и той изтръпна. Усети, че това беше

                                                                                         Гласът

                                                                                                       на

                                                                                                             свободата.

Разпери ръце към небето, погледът му се насочи нагоре, към онова място, в което на пръв поглед няма нищо. Гледаше, без да вижда! В съзнанието му се мяркаше само една синя светлина, която плуваше към него сякаш е риба от безкрая на непознатото небе; дойде при него и той се усмихна; целунаха се и той я прие – тя обви майчински цялото му тяло, проникна в него и го изпълни. Той усети себе си нуминозно. Телесното се трансформира в стърготини от изсъхнало дърво; току-що родилите се прашинки се заизкачваха нагоре и превръщаха себе си в облак от минало и вечно. Виждаше собствения си живот отстрани и се превърна също в тишина.

Знаеше, че вече е свободен!

Вече нямаше привързаности, изисквания… чувстваше се благодарен. Усмихваше се, без да знае защо. Свободата в него бе разбила всички възможни граници.

Усети само една заливаща топлина, която му подсказа, че е жив. Енергията се движеше без посока, защото нямаше и пътища; беше навсякъде във всеки един момент. Не знаеше какво да прави Тук, а толкова искаше да се махне от предишното Там.

Инстинктивно поде търсенето на Пътека. Останките от неговия ум му шептяха – посока, цел! Но в абсолюта на свободата беше празно. Мятайки се хаотично в нея една жълто-червена точка го привлече към себе си. И колкото повече се приближаваше към нея, толкова червеното в нея се претопяваше в жълтото. Оформи се една жълта и заслепяваща сфера. Той вече беше тръгнал към нея, макар да не разбираше напълно нейната същност. Нещо дълбоко в него му говореше, че трябва да внимава с допира о кълбото. Заогледа я и видя, че в жълтото има скрито черно, което на пръв поглед не се откриваше.

Пътуваше. Навлизаше все по-дълбоко в себе си.

Тишината стана напълно черна и сковаваща.

Цветове също липсваха.

Остана само дивата и изначална свобода.

Автор на текста: Радослав Иванов

* Картината е дело на Marina Petro „Cosmic Heat“

Митове и факти за психичното здраве

Някои хора:

„Та той е луд, остави го.“

„Не. Не. Не се приближавай. Ще викам…“

„Виж го бе. Гледай на какво прилича. Махни се оттук бе, откачалко.“

„Ох, на тази жена и е нещо зле. Имате ли нужда от помощ?“

„Тази лудата ви взе парите.“

„Представяш ли какво се е случило с този човек…? Едно време беше голям ум.“

„А ние досега мислехме, че тя нещо не е добре! Държи са като смахната, а пък я виж що за човек била. Просто не знаеш кога и кой може да ти помогне.“

„Колко красиви стихове е написала болната.“

„Цяло кофа от сълзи напълни. Ох, не мога вече!“

„Този няма ли кой да го прибере в лудницата? Там ти е мястото ненормалник.“

„Че тя е като снежинка – крехка и мила. Другият отговаря: депресията я промени.“

„Гледай го пак се връща. Ха-ха-ха. Всеки ден го наблюдавам и знам, че мината по точно определен път и плочки. Тоя не е добре. А бе няма ли тия луди някой да ги сложи в ред?“

„Вижте човекът припадна. Да му помогнем.“

„Г-жо бледа сте. Страх ли Ви е? Спокойно. До Вас ще бъда. Сега ще Ви помогна.“

 

Карл Густав Юнг:

„Дайте ми един нормален и аз ще го излекувам“.

 

Митове и факти за психичното здраве

 

Мит: Проблемите за психичното здраве не ме засягат.

Факт: Проблемите с психичното здраве са всъщност много чести. През 2014 г.:

  • Един от всеки 5 възрастни в Америка има проблем с психичното здраве;
  • Един от всеки 10 млади хора е имал период на тежка депресия;
  • Един от 25 американци живее със сериозно психическо заболяване, като шизофрения, биполярно разстройство или тежка депресия.

 

Мит: Децата нямат проблеми с психичното здраве.

Факт: Дори и много малките деца могат да покажат ранни предупредителни признаци на безпокойство за психичното здраве. Тези психични здравни проблеми често са клинично диагностицируеми и могат да бъдат продукт на взаимодействието на биологични, психологически и социални фактори.

Половината от всички психични разстройства показват първите си признаци преди човекът да навърши 14 години, а три четвърти от психичните разстройства започват преди 24-годишна възраст.

За съжаление, по-малко от 20% от децата и юношите с диагностицирани проблеми с психичното здраве получават лечението, от което се нуждаят. Ранната подкрепа за психичното здраве може да помогне на детето преди проблемите да попречат на други потребности от развитието.

 

Мит: Хората с психични проблеми са насилствени и непредвидими.

Факт: По-голямата част от хората с психични проблеми не са по-склонни да бъдат насилствени от всеки друг. Повечето хора с психични заболявания не са насилствени и само 3% -5% от актовете на насилие могат да бъдат приписани на лица, живеещи със сериозно психическо заболяване. Всъщност, хората с тежки психични заболявания са над 10 пъти по-склонни да бъдат жертви на насилствени престъпления, отколкото населението като цяло. Много хора с психични проблеми са много активни и продуктивни членове на нашето общество.

 

Мит: Хората, които се грижат за психическото си заболяване, не могат да понесат стреса и да се задържат на работа.

Факт: Хората с психични проблеми са също толкова продуктивни, колкото другите служители. Работодателите, които наемат хора с психични проблеми отчитат добра посещаемост и точност, както и мотивация.

Когато служителите с психични проблеми получат ефективно лечение, това може да доведе до:

  • По-ниски общи медицински разходи;
  • Повишена производителност;
  • По-ниско отсъствие;
  • Намалени разходи за инвалидност.

 

Мит: Личностната слабост или характерни недостатъци причиняват проблеми с психичното здраве. Хората с проблеми с психичното здраве могат да се измъкнат, ако се опитат достатъчно.

Факт: Проблемите с психичното здраве нямат нищо общо с това, че са мързеливи или слаби, а много хора се нуждаят от помощ, за да се подобрят. Много от следните фактори допринасят за проблемите с психичното здраве, включително:

  • Биологични фактори, като гени, физическо заболяване, нараняване или промени в химията на мозъка;
  • Преживявания, като травма или история на злоупотреба;
  • Семейната история на проблемите с психичното здраве.

Хората с проблеми с психичното здраве могат да се подобрят и много от тях се възстановяват напълно.

 

Мит: Няма надежда за хора с проблеми с психичното здраве. След като някой приятел или член на семейството развие проблеми с психичното здраве, той или тя никога няма да се възстановят.

Факт: Проучванията показват, че хората с проблеми с психичното здраве се подобряват и много се възстановяват напълно. Възстановяването се отнася до процеса, при който хората могат да живеят, да работят, да учат и да участват пълноценно в своите общности. Съществуват различни терапии и системи за подкрепа, които работят добре.

 

Мит: Терапията и самопомощта са загуба на време. Защо да се притеснявате, когато можете просто да вземете хапче?

Факт: Лечението на проблемите с психичното здраве варира в зависимост от индивида и може да включва лекарства, психотерапия или и двете.

 

Мит: Не мога да направя нищо за човек с психически проблеми.

Факт: Приятелите и близките могат да направят много. Само 44% от възрастните с диагностицирани проблеми с психичното здраве и по-малко от 20% от децата и юношите получават необходимото лечение. Приятелите и семейството могат да бъдат важни влияния, за да помогнат на някого да получи необходимото лечение и услуги, от които се нуждаят:

  • Осведомете ги за място, откъдето могат да получат помощ;
  • Помогнете им с достъпа до услуги на психотерапевти, психиатри и психолози;
  • Изучаване и споделяне на факти за психичното здраве, особено ако чуете нещо, което не е вярно;
  • Третирайте ги с уважение, точно както бихте направили всеки друг;
  • Не ги наричайте „луди“.

 

Мит: Превенцията не работи. Невъзможно е да се предотвратят психичните заболявания.

Факт: Предотвратяването на психически, емоционални и поведенчески разстройства се фокусира върху овладяването на известни рискови фактори като излагане на травми, които могат да засегнат децата, младежите и младите хора да развият психични проблеми. Насърчаването на социално-емоционалното благополучие на децата и младежите води до:

  • По-висока обща производителност;
  • По-добри образователни резултати;
  • По-ниска престъпност;
  • По-силни икономики;
  • По-ниски разходи за здравеопазване;
  • Подобрено качество на живот;
  • Увеличаване на продължителността на живота;
  • Подобряване на семейния живот.

 

Радослав Иванов и https://www.mentalhealth.gov/basics/myths-facts/index.html

Па


На път съм към теб, мое творение!

Па…

Озовах се на сцената на живота и започвам да танцувам. Не, не, не просто танц, а сливане с онази енергия, която остава невидима за окото, но усещаща се от дълбините на вътрешната ми сърцевина.

Балет, изкуство, психотерапия…

Вие сте пред мен, а аз в центъра на вниманието Ви. Какво очаквате от мен?! Аз съм ювелир на безплътното и демиург на съзвучното трептене на моята душа, докосваща се о плътта чрез духа, който извира на моменти и прави грациозни пируети, напомнящи необуздан ураган, засмукващ и въвличащ Ви във формиралия се вихър от емоции. Елате при мен. Моля Ви! Не ме оставяйте сам, гледайки ме сякаш съм поредният материал на показ в някой запуснат паноптикум; станете приятели на вятъра мой; оставете се на усещането си и се потопете във водата от мед.

Чухте ли музиката? Тя пулсира в мен, защото аз я композирам и свиря, най-вече чрез ударите на моето сърце. Бум, бум…

Тялото ми се извива и прелива от енергия, която се стича и отлива, но не и губи. Потокът е постоянен. Вътре действа перпетуум мобиле, докато съм жив и мога да танцувам. За мен танцът е сътворение и докосване до Бога. Един вид посредник между осъзнатото и неосъзнатото; приказен мост, обкичен с диадеми от рози, които ухаят ароматно и страстно, но и бодят жестоко.

Танцът е психотерапия за душата и духа!

Движението задава посока към хармония и е усилие да вървя напред, макар понякога да не ми се иска и се чувствам отровен от поредната доза отпадна храна и поел пръските на хорска помия.

Ето, аз съм на сцената. Вие сте до мен. Танцувам. Боже, колко ми е леко на душата. Че тя отлетя! Къде отиде? Изпари ли се. Ха!… Даааа, сега разбирам, виждайки се отстрани. Аз летя, макар да нямам крила. Времето е утопия. Там, където съм сега няма време. Виждам, че ме гледате и отразявам това, но то все едно не е реално. Не мога да се докосна до Вас, все едно ни дели стена от вода и мъгла, в която плувам и се нося в безтегловност. И музиката спря. И тя си отиде от мен. Остана само сакралната тишина, в която наистина не съществува друго освен липса на звук и всякакъв тон. Дори моето „па“. Може би там живее само Божественото дихание!

Па…

Още съм вътре, а Вие отвън. Но не. Вие сте вече в мен. Слях се и се преродих. За мен светът се обедини, благодарение на танца.

Да, сега отново „стъпвам“, но не на почва. Там съм, където няма долу и горе. Всичко е в едно. Всяка част е от мен и не. Аз съм в утробата ти, мое творение.

Па…

Нашият съвместен живот отново запя, за да мога пак някога да се преродя.

* Па – балетна стъпка. На френски език „па“ означава стъпвам.

Автор на текста: Радослав Иванов

*Живопис „Танцьорка с букет цветя (звезда на балета)“, 1878, Едгар Дега

Честит празник, мили мои Цветя!

Полско цвете

 

Цвете мило, цвете красно,

кой те тука посади

и полива в утро ясно,

с твойта хубост наслади?

 

„Посади ме Дядо Господ

со светата си ръка,

напои ми земя изпод

чрез небесната роса.

 

Отгледа ме ясно слънце

с свойта жива топлина,

да ме милва твойто лице

да те радвам в младина!“

 

Васил Попович

ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА ГРУПА ПРИ ПАНИЧЕСКИ АТАКИ

ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ

Груповата терапия при панически атаки може да Ви бъде полезна с осигуряване на чувство на принадлежност: не всички членове на групата ще имат същите преживявания, но те ще могат да разберат борбата на всеки един друг с паническите атаки и по този начин да обогатят своя опит, направят изводи за себе си и усвоят нови ефективни модели на поведение. 

Чрез груповата терапия членовете могат да се чувстват сигурни и подкрепени, тъй като те споделят своите болки, неуспехи, стремежи, цели…

Общите преживявания и ситуации между членовете на групата намаляват отбранителността и насърчават себеразкриването, което обикновено води до „пречистване“ и редуциране на негативните емоции и чувства.

Когато вие помагате на другите участници в групата, тогава повече помагате на себе си.

ПРЕДИМСТВА НА ТАЗИ ГРУПОВА ТЕРАПИЯ

По време на груповата терапия ще имате възможността да разберете по-добре себе си и си отговорите на някои въпроси, свързани с преживяваенето на панически атаки: „Защо се случиха на мен?“, „С какво заслужих тези атаки?“, „Как да се измъкна?“, „Какво ми „говорят“ паническите атаки?“, „Как да се боря и справя с тях?“, „Кога ще спрат да се появяват?“ и други.

КАК Е СТРУКТУРИРАНА ГРУПОВАТА ТЕРАПИЯ?

Груповата терапия започва на 27 Февруари 2017 г. и ще се провежда всеки понеделник от 18.00 до 19.30 ч.

Брой участници – от 4 до 7.

Възраст – над 21 г.

Групата е затворена и няма да приема нови членове след започване на своя живот!

ИНВЕСТИЦИЯ

Таксата за една сесия е 12 лв. на участник, платима на място.

При желание за участие е необходимо да направите заявка преди началото на групата/ сесията и да заплатите таксата.  

МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ

Гр. Пловдив, кв. Капана, ул. „Атанас Самоковеца“ № 9.

Груповите сесии се организират и провеждат в терапевтичен кабинет в защитена среда и спокойна атмосфера, при конфиденциалност от страна на водещия!

ВОДЕЩ

Радослав Иванов

/АНАЛИТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ под супервизия,

КЛИНИЧЕН ПСИХОЛОГ/

За да имаш приятели

Не е чак толкова трудно да имаш приятели!

Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбраха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка.

Йордан Радичков

Архетипът на Бащата

Замисляли ли сте се, че животът е едно кълбо, в което е втъкано и събрано на едно място всичко съществуващо. Понякога на нас ни се пада нишка, за която се захващаме, за да можем да живеем. Друг път – даже не ни пита, Той, животът, а сме заставени да приемем поредната бодяща нишка; да се хванем за нейния изгорял и изтънял край само за да съществуваме биологично. Има и друго – някои нишки се късат и колкото са по-близо до нас, толкова повече ни боли, виждайки как се прекършва нечий живот. Кръговрат!

А редовете по-долу са писмо за една определена нишка от кълбото – архетипа на Бащата.

„Липсва ми“

„Тежко ми е без него“

„Защо ме изостави?“

„Той е най-великият човек!“

„Нямаше го в моя живот и затова станах толкова женствен“

„Научи ме да се боря и оцелявам“

„Трудно ми е да се оправям в живота. Плашлив съм“

„Когато бях малък, татко идваше при големите ученици и ме защитаваше от тях. Чувствах се сигурен и същевременно горд“

„Крещях му: „Спри! Не бий майка, не я удряй повече.“ После дълго плачех“

„Спомням си как с него правехме хвърчило. Знаех, че има златни ръце“

Все гласове на души, преживели архетипа на Бащата.

Питам се в какво се изразява неговото влияние? Започвам да ровя…

Най-първичната функция на архетипа на бащата е да насърчава процеса на разграничаване на противоположностите и следователно диференциация на различни несъзнавани съдържания. Юнг казва, че не може да съществува съзнание, без разграничаване на противоположностите. Тази функция се осъществява чрез бащиния принцип, Логос, който вечно се бори да се измъкне от първичната топлина и тъмнина на утробата на майката; с една дума от несъзнаваното.

Едингер казва: „Тъй като Великата Майка се отнася до природата, материята и земята, архетипът на Великия Баща се отнася до сферата на светлина и дух“.

В митология и културата на човека можем да наблюдаваме мъжки фигури, които изпълняват ролята на освобождаване на духа от материята. Това е движение нагоре и неговата психологическа проява е развитие на интелекта и рационалността, но също и разширение на съзнанието като цяло. Вятърът, въздухът, ума са символи на духа, обратно на материята. Образи на пиърсинг и проникване като фалос, нож, копие, стрела, лъч се отнасят до духовния баща. Пера, птици, самолети и всичко, което се отнася до летене или височина са част от този комплекс от символи, подчертавайки небесната сфера. В допълнение, всички изображения, включващи светлина или осветление се отнасят до мъжкото начало, за разлика от тъмното притегляне на Великата Майка.

Архетипът на Бащата служи като регулатор на граници, рестрикции и социални ценности, които са наложени като правила и закони. Свързвайки се с архетипа на Бащата, ние сме повлияни от него и това се отразява на нашето поведение и взаимоотношения. Понякога нашето съзнание е замъглено от образа на бащата, който сме си създали и по този начин  нашите взаимоотношения с него могат да имат неочакван и разочароващ ефект. Може би в такъв момент е добре да умре част от нашия образ на бащата, за да се получат нови взаимоотношения /например идеализиран образ на баща или образ на баща насилник/.

Психологически е важно да разберем себе си по-добре, за да се промени и външната ни реалност, а това можем да постигнем чрез аналитична психотерапия.

Автори: Радослав Иванов и Vlado Šolc

Емоционална и психологическа травма

В тази статия ще се отправим на пътешествие към тъмните кътчета на едно грозно, нелицеприятно и ужасно петно от нашата личност, което се създава и понякога вирее у нас в продължение на дълги години – нарича се емоционална и психологическа травма.

Ако някой от Вас е преживявал травма знае, че се бори с притеснителни емоции, плашещи спомени или усещане за постоянна опасност. Или пък може да чувства себе си като вцепенен, вкаменен, неизпитващ емоции и чувства. Често вследствие на травматични преживявание ние се дистанцираме от другите чрез липса на доверие към техните действия. Когато ни се случват лоши неща на нас ни е необходимо известно време, за да се съвземем от болката и се чувстваме отново в безопасност. Но с правилните стратегии за помощ и подкрепа, можем да ускорим възстановяването си независимо, че травмата се е случила преди години.

Какво е емоционална и психологическа травма?

Емоционалната и психологическа травма е резултат от изключително стресиращи събития, които разбиват чувството ни за сигурност и по този начин се чувстваме безпомощни в един опасен свят. Травматичните преживявания често включват заплаха за живота или безопасността, но и всяка ситуация, която ни кара да се чувстваме претоварени и сами може да бъде травмираща дори и ако това не е свързано с физическо увреждане.

Примери за събития, които могат да предизвикат травма: злополука, нараняване, природно бедствие, насилствена атака, постоянен силен стрес, живот в престъпността и други. Понякога се пренебрегват причини като хирургична интервенция /особено в първите три години от живота/, внезапна смърт на близък, разпадане на значима връзка, дълбоко унизително или разочароващо преживяване

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувствате, толкова е по-вероятно е да бъдете травмирани.

Рискови фактори

Вие сте по-склонни към травма ако:

  • сте подложени на силен и продължителен стрес;
  • наскоро сте претърпели серия от загуби;
  • сте претърпели травма по време на детството. Преживяването на травма в детството може да има тежък и дълготраен ефект. Когато тя не е „разрешена“, чувството на страх и безпомощност се пренасят и в зрелостта, подготвяйки почвата за бъдеща травма. Детската травма може да бъде предизвикана от:
  • нестабилна и не безопасна среда;
  • отделяне от родителя;
  • сериозно заболяване;
  • много и често на брой медицински процедури;
  • сексуална, физическа или вербална злоупотреба;
  • домашно насилие;
  • пренебрегване;
  • тормоз.

Симптоми

Следва да се знае, че хората реагират по различен начин на травмата, преживявайки широк спектър от емоционални и физически реакции. Няма правилен или погрешен начин да се мисли, чувства и реагира, така че не съдете собствените си реакции или тези на други хора. Вашите отговори са нормални реакции към анормални събития.

Емоционални и психологически симптоми:

  • шок;
  • отричане;
  • недоверие;
  • обърканост;
  • трудно концентриране;
  • гняв;
  • раздразнителност;
  • промени в настроението;
  • безпокойство;
  • страх;
  • вина;
  • срам;
  • самообвинение;
  • оттегляне от другите;
  • тъга;
  • обезвереност;
  • вцепененост.

Физически симптоми:

  • проблеми със съня, кошмари;
  • умора;
  • пребледняване;
  • лесно стряскане;
  • повишено сърцебиене;
  • повишена тревожност /панически атаки и др./;
  • възбуда;
  • мускулно напрежение.

Жертвата на травмата може да пренасочи преобладаващо емоциите си към други източници като например приятели или членове на семейството. По този начин така се получава, че е трудно да се помогне на някого, когото обичаме, защото той може да ни отблъсква.

Какво пише Карл Густав Юнг за травмата в своята книга „Практическа психотерапия“?

„Когато Макдъгъл подчертава, че не просто предизвиканото от афекти напрежение, а дисоциацията на психиката е главният фактор за една невроза, и че следователно терапевтичният проблем не се състои главно в отреагирането, а в отстраняването на дисоциацията, то той засяга същността на проблема. Този аргумент придвижва нашата дискусия нататък дотолкова, доколкото съвпада с практическия опит, че травматичният комплекс води до дисоциация на психиката. Комплексът не се подчинява на контрола на волята, а има психична автономност.

            …

Комплексът деспотично се налага на съзнанието.

            …

Често съм наблюдавал, че типичният травматичен ефект се представя като диво и опасно животно – добра илюстрация за неговата автономна природа, когато той се отдели от съзнанието.“ /стр. 186-187, Леге Артис, 2011/.

Как се лекува емоционалната и психологическа травма?

Травмата се лекува чрез психотерапия от обучен психотерапевт. Тя би помогнала на личността на травмирания да се преструктурира и доближи по-близо до хармоничното си състояние.

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия и клиничен психолог/

Гоблен на депресия

  Да, искрице моя! Далече си от мен. И ти ми избяга, както го направи… …

Гласът на свободата

„Ейййййййй, извика той.“ Стоеше на ръба на една сиво-черна скала, наместила …

Митове и факти за психичното здраве

Някои хора: „Та той е луд, остави го.“ „Не. Не. Не се приближавай. Ще …