Психология на ВИНАТА (юнгианска перспектива)

„Вината е най-уязвимата част на индивидуацията*,

тъй като всяко разширяване на съзнанието

е предателство както към човечеството,

така и към боговете“

Карл Густав Юнг

 

Човешкият живот е голямо предизвикателство и бих казал на моменти вълшебство. Той е съпътстван от премеждия, които ни гравират под формата на камък, извайвайки нашата собствена идентичност. Един от феномените, които силно влияят върху моделирането ни е вината и тъкмо на нея ми се иска да предам по-ясен облик, тъй като всичко по-видимо е по-разбираемо.

Как ще я видим?

А нима не я познавате?!

Не ви ли спохожда често и върви до вас или се е лепнала за гърба ви, сякаш е едно черно мазно петно, от което не можете да се отскубнете?!

Крещи ли ви, натъртвайки едни и същи слова, които дълбоко се забиват в плътта ви, напомняйки за силата на отровните стрели от Амазония?

Изморени ли сте от нея? Често е непоносимо тежка, водеща до прегърбване и усещането, че животът е стъпил върху вас.

Тя е разнолика.

…

Всеки човек е изпитвал вина и ще продължи да я усеща, защото тя е неотменна спътница в живота ни. Благодарение на паметта, можем да съхраним както хубави, така и лоши спомени: преживени тежки травмиращи събития, които са ни карали да мръзнем от студ и се озоваваме в мрака – вината диша чрез нашите сетива и всяка нейна капчица пот попива в плътта и ни преобразява. В този жизнен поток е разположен нейният дворец. Хората от околията й я познават като Черната господарка – мразена, ненавиждана, гонена, хулена… Затова цената на тежкото минало е вината, а на несигурното бъдеще е тревожността.

Вината ни прави разумни и морални. Нашето поведение е силно детерминирано от вината и често не правим връзка с нея, защото тя не е съзнавана. Неотработеното минало има способността да се превърне в настояще и така да повлияе върху бъдещето ни. Вината се появява в живота ни по три начина:

• Избягване;
• Свръхкомпенсация;
• Самобичуване.

Чрез модела на избягване, вината води до себеобезценяване, защото тя често е свързана със срама, който представлява чувство и убеждение, че аз не струвам нищо. Посредством свръхкомпенсацията човек се опитва да излекува себе си чрез демонстриране на своята стойност, а чрез самобичуването, човек търси възмездие, отчетност, отмъщение за извършеното.

В тълкуванието на мита за Прометей**, Карл Густав Юнг акцентира върху вината, присъща на индивидуацията и върху риска на онези, които разкъсват свещените тайни на боговете. В символичен смисъл, даряването на огъня на хората е акт на носене на познание и съзнание от Прометей на хората, което е вид табу, нарушение. А и чрез този дар се преживява вътрешната тъмнина, символизирана чрез отваряне на урната на Пандора. Всяка стъпка към разширяване на съзнанието е вид Прометеева вина: нещо, което е присъщо на несъзнателните процеси е откъснато и подчинено на съзнателния ум. Така човек разширява своето съзнание и вече не прилича на другите: доближава се до боговете и се отдалечава от хората. Болката от тази самота е отмъщението на боговете. Единственото възможно изкупление е, когато героят с божествено познание го връща обратно на човечеството.

Вината ни помага да:

• Израстваме психически;
• Преоткрием пластове от собствената личност и станем по-хармонични;
• Изследваме себе си и потопим във вътрешния мрак, където е скрит Философския камък като крайна цел на пътуването ни;
• Избягаме от наивността и нарцисизма.

За да се спасим от лапите на вината е необходимо да навлезем в себе си и осъзнаем своите действия и последствията от тях, признавайки ги.  Но и накрая да знаем, че това може и да не е само спасение, а нещо повече.

 

*Термин в аналитичната психология маркиращ процеса, при който човек става себе си.    

**В гръцката митология Прометей е титан и името му означава предсказание. Той се противи на боговете и краде от тях огъня и го дава на човечеството, акт, който дава възможност за прогрес и цивилизация. Заради това престъпление, Завес наказва Прометей. С помощта на Хефест, Прометей е прикован за скала в планината Кавказ и всеки ден един орел му кълве черния дроб, който през нощта се възстановява и на другия ден отново го яде. Като по-нататъшно наказание Зевс заповядва на Хефест да създаде първата жена направена от глина. Името й е Пандора. Тя носила със себе си урна с всички злини, които трябвало да не бъдат пускани на свобода. Но любопитството на Пандора я изкушило и тя отворила урната и освободила всички бедствия и злини, които спохождат човечеството: старост, болести, лудост, разрушителни емоции  и т.н. Само Надеждата останала в урната, за да попречи на хората на загубят умовете си или да се самоубият.

 

Рисунка: Persistence of guilt painting by David Ezziddine

Радослав Иванов