Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Психичните разстройства след тежки травмиращи събития през ХIX век са били известни като „неврози след злополука“. Тогава, а и не малко време след това, се налага схващането, че екстремните натоварвания могат да доведат само до преходни разстройства, а трайните психични увреждания се случват само след структурно увреждане на мозъка или на нарушена още преди травмата личност. Мислейки по този начин, неврозата след злополука е уеднаквена с „невроза на желанията“ или „невроза за излизане в пенсия“. Психичните последствия на концлагеристите от Хитлеровия режим са били назовавани със „синдром на концлагеристите или оцелелите“, „депресии на обезличаването или хронична прогресивна астения“. В България до ден днешен често се премълчават и неглижират психичните травми на хората, които са били вкарвани насила в български лагери по времето на репресивния комунистически режим, чиито условия са благоприятствали развиването на тежки психични увреди.

Съвременното понятие за посттравматично стресово разстройство възниква след изследвания на ветераните от Виетнам в САЩ и с появата му в DSM-III (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства III ревизия). Това разстройство е следствие на краткотрайно или продължително и изключително силно и застрашаващо стресогенно събитие или ситуация. Следните събития могат да доведат до появата на посттравматично стресово разстройство (списъкът не е напълно изчерпателен, а примерен): жертви на насилие, но и свидетели; сексуална злоупотреба; отвличане; преживяване на бедствия, стихии; участие във войни и тежки битки; заложници; транспортни злополуки; ядрени и химически аварии; токсични ефекти; изгаряния III степен и други. Тези преживявания имат по-тежки и по-продължителни последствия, когато са свързани с активно преследване и терор, разрушаване на чувството за собствена ценност и идентичност. И друго, причинените от човека травми са по-тежки, отколкото тези, провокирани от природни бедствия.

При ПТСР се развиват следните оплаквания:

• първоначално – напрежение, страхова възбуда, кошмари, пристъпи на паника, припомняне и предъвкване на травматичното преживяване и други.
• вторично – неспособност за наслаждение на живота, загуба на радост, инициативност, отчаяние, неопределени чувства на страх и вина, отбягване на мисли и чувства, които биха могли да се свържат с травмиращото преживяване, отчуждение, липса на надежда и перспектива и други. 

Важно е да се знае, че ПТСР не е статично, а флуктуиращо (колебаещо се) и многомерно разстройство, което влияе върху: памет, познание, възприятие, мотивация, психичните защити, личностната идентичност, устойчивост на стрес, взаимоотношения и способност за свързване и други.

При лечение на посттравматично стресово разстройство препоръчвам аналитична психотерапия или психоанализа.

Радослав Иванов