Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Па


На път съм към теб, мое творение!

Па…

Озовах се на сцената на живота и започвам да танцувам. Не, не, не просто танц, а сливане с онази енергия, която остава невидима за окото, но усещаща се от дълбините на вътрешната ми сърцевина.

Балет, изкуство, психотерапия…

Вие сте пред мен, а аз в центъра на вниманието Ви. Какво очаквате от мен?! Аз съм ювелир на безплътното и демиург на съзвучното трептене на моята душа, докосваща се о плътта чрез духа, който извира на моменти и прави грациозни пируети, напомнящи необуздан ураган, засмукващ и въвличащ Ви във формиралия се вихър от емоции. Елате при мен. Моля Ви! Не ме оставяйте сам, гледайки ме сякаш съм поредният материал на показ в някой запуснат паноптикум; станете приятели на вятъра мой; оставете се на усещането си и се потопете във водата от мед.

Чухте ли музиката? Тя пулсира в мен, защото аз я композирам и свиря, най-вече чрез ударите на моето сърце. Бум, бум…

Тялото ми се извива и прелива от енергия, която се стича и отлива, но не и губи. Потокът е постоянен. Вътре действа перпетуум мобиле, докато съм жив и мога да танцувам. За мен танцът е сътворение и докосване до Бога. Един вид посредник между осъзнатото и неосъзнатото; приказен мост, обкичен с диадеми от рози, които ухаят ароматно и страстно, но и бодят жестоко.

Танцът е психотерапия за душата и духа!

Движението задава посока към хармония и е усилие да вървя напред, макар понякога да не ми се иска и се чувствам отровен от поредната доза отпадна храна и поел пръските на хорска помия.

Ето, аз съм на сцената. Вие сте до мен. Танцувам. Боже, колко ми е леко на душата. Че тя отлетя! Къде отиде? Изпари ли се. Ха!… Даааа, сега разбирам, виждайки се отстрани. Аз летя, макар да нямам крила. Времето е утопия. Там, където съм сега няма време. Виждам, че ме гледате и отразявам това, но то все едно не е реално. Не мога да се докосна до Вас, все едно ни дели стена от вода и мъгла, в която плувам и се нося в безтегловност. И музиката спря. И тя си отиде от мен. Остана само сакралната тишина, в която наистина не съществува друго освен липса на звук и всякакъв тон. Дори моето „па“. Може би там живее само Божественото дихание!

Па…

Още съм вътре, а Вие отвън. Но не. Вие сте вече в мен. Слях се и се преродих. За мен светът се обедини, благодарение на танца.

Да, сега отново „стъпвам“, но не на почва. Там съм, където няма долу и горе. Всичко е в едно. Всяка част е от мен и не. Аз съм в утробата ти, мое творение.

Па…

Нашият съвместен живот отново запя, за да мога пак някога да се преродя.

* Па – балетна стъпка. На френски език „па“ означава стъпвам.

Автор на текста: Радослав Иванов

*Живопис „Танцьорка с букет цветя (звезда на балета)“, 1878, Едгар Дега

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Смачканият лист

Навън времето беше дружелюбно …

Здравец и синчец

Те се носеха върху килима …