Митове и факти за психичното здраве

Някои хора:

„Та той е луд, остави го.“

„Не. Не. Не се приближавай. Ще викам…“

„Виж го бе. Гледай на какво прилича. Махни се оттук бе, откачалко.“

„Ох, на тази жена и е нещо зле. Имате ли нужда от помощ?“

„Тази лудата ви взе парите.“

„Представяш ли какво се е случило с този човек…? Едно време беше голям ум.“

„А ние досега мислехме, че тя нещо не е добре! Държи са като смахната, а пък я виж що за човек била. Просто не знаеш кога и кой може да ти помогне.“

„Колко красиви стихове е написала болната.“

„Цяло кофа от сълзи напълни. Ох, не мога вече!“

„Този няма ли кой да го прибере в лудницата? Там ти е мястото ненормалник.“

„Че тя е като снежинка – крехка и мила. Другият отговаря: депресията я промени.“

„Гледай го пак се връща. Ха-ха-ха. Всеки ден го наблюдавам и знам, че мината по точно определен път и плочки. Тоя не е добре. А бе няма ли тия луди някой да ги сложи в ред?“

„Вижте човекът припадна. Да му помогнем.“

„Г-жо бледа сте. Страх ли Ви е? Спокойно. До Вас ще бъда. Сега ще Ви помогна.“

 

Карл Густав Юнг:

„Дайте ми един нормален и аз ще го излекувам“.

 

Митове и факти за психичното здраве

 

Мит: Проблемите за психичното здраве не ме засягат.

Факт: Проблемите с психичното здраве са всъщност много чести. През 2014 г.:

• Един от всеки 5 възрастни в Америка има проблем с психичното здраве;
• Един от всеки 10 млади хора е имал период на тежка депресия;
• Един от 25 американци живее със сериозно психическо заболяване, като шизофрения, биполярно разстройство или тежка депресия.

 

Мит: Децата нямат проблеми с психичното здраве.

Факт: Дори и много малките деца могат да покажат ранни предупредителни признаци на безпокойство за психичното здраве. Тези психични здравни проблеми често са клинично диагностицируеми и могат да бъдат продукт на взаимодействието на биологични, психологически и социални фактори.

Половината от всички психични разстройства показват първите си признаци преди човекът да навърши 14 години, а три четвърти от психичните разстройства започват преди 24-годишна възраст.

За съжаление, по-малко от 20% от децата и юношите с диагностицирани проблеми с психичното здраве получават лечението, от което се нуждаят. Ранната подкрепа за психичното здраве може да помогне на детето преди проблемите да попречат на други потребности от развитието.

 

Мит: Хората с психични проблеми са насилствени и непредвидими.

Факт: По-голямата част от хората с психични проблеми не са по-склонни да бъдат насилствени от всеки друг. Повечето хора с психични заболявания не са насилствени и само 3% -5% от актовете на насилие могат да бъдат приписани на лица, живеещи със сериозно психическо заболяване. Всъщност, хората с тежки психични заболявания са над 10 пъти по-склонни да бъдат жертви на насилствени престъпления, отколкото населението като цяло. Много хора с психични проблеми са много активни и продуктивни членове на нашето общество.

 

Мит: Хората, които се грижат за психическото си заболяване, не могат да понесат стреса и да се задържат на работа.

Факт: Хората с психични проблеми са също толкова продуктивни, колкото другите служители. Работодателите, които наемат хора с психични проблеми отчитат добра посещаемост и точност, както и мотивация.

Когато служителите с психични проблеми получат ефективно лечение, това може да доведе до:

• По-ниски общи медицински разходи;
• Повишена производителност;
• По-ниско отсъствие;
• Намалени разходи за инвалидност.

 

Мит: Личностната слабост или характерни недостатъци причиняват проблеми с психичното здраве. Хората с проблеми с психичното здраве могат да се измъкнат, ако се опитат достатъчно.

Факт: Проблемите с психичното здраве нямат нищо общо с това, че са мързеливи или слаби, а много хора се нуждаят от помощ, за да се подобрят. Много от следните фактори допринасят за проблемите с психичното здраве, включително:

• Биологични фактори, като гени, физическо заболяване, нараняване или промени в химията на мозъка;
• Преживявания, като травма или история на злоупотреба;
• Семейната история на проблемите с психичното здраве.

Хората с проблеми с психичното здраве могат да се подобрят и много от тях се възстановяват напълно.

 

Мит: Няма надежда за хора с проблеми с психичното здраве. След като някой приятел или член на семейството развие проблеми с психичното здраве, той или тя никога няма да се възстановят.

Факт: Проучванията показват, че хората с проблеми с психичното здраве се подобряват и много се възстановяват напълно. Възстановяването се отнася до процеса, при който хората могат да живеят, да работят, да учат и да участват пълноценно в своите общности. Съществуват различни терапии и системи за подкрепа, които работят добре.

 

Мит: Терапията и самопомощта са загуба на време. Защо да се притеснявате, когато можете просто да вземете хапче?

Факт: Лечението на проблемите с психичното здраве може да се променя спрямо индивида и да включва лекарства, психотерапия или и двете.

 

Мит: Не мога да направя нищо за човек с психически проблеми.

Факт: Приятелите и близките могат да направят много. Само 44% от възрастните с диагностицирани проблеми с психичното здраве и по-малко от 20% от децата и юношите получават необходимото лечение. Приятелите и семейството могат да бъдат важни влияния, за да помогнат на някого да получи необходимото лечение и услуги, от които се нуждаят:

• Осведомете ги за място, откъдето могат да получат помощ;
• Помогнете им с достъпа до услуги на психотерапевти, психиатри и психолози;
• Изучаване и споделяне на факти за психичното здраве, особено ако чуете нещо, което не е вярно;
• Третирайте ги с уважение, точно както бихте направили всеки друг;
• Не ги наричайте „луди“.

 

Мит: Превенцията не работи. Невъзможно е да се предотвратят психичните заболявания.

Факт: Предотвратяването на психически, емоционални и поведенчески разстройства се фокусира върху овладяването на известни рискови фактори като излагане на травми, които могат да засегнат децата, младежите и младите хора да развият психични проблеми. Насърчаването на социално-емоционалното благополучие на децата и младежите води до:

• По-висока обща производителност;
• По-добри образователни резултати;
• По-ниска престъпност;
• По-силни икономики;
• По-ниски разходи за здравеопазване;
• Подобрено качество на живот;
• Увеличаване на продължителността на живота;
• Подобряване на семейния живот.

 

Радослав Иванов и https://www.mentalhealth.gov/basics/myths-facts/index.html