За изкуплението

Изкупление… Начало или край на процес!

Имам чувството, че някаква част се откъсва от мен…

Себе си… Какво се случва вътре в мен?!

Грях… Какъв? Към кого? По какво причина?

Пропадане в света на мъртвите. Оглеждам се и около мен в абсолютния мрак плуват раздрани и окървавени лица, носещи се върху ешафода на несвършеното.

Плуване в световния океан… Вълни, вълни, големи колкото устите на много от нашите чада. Докосването о водата ми дава разбиране за тяхната гнусна осверепяла паст. Ще страдам, знам!

Все още мокър се нося немощен нагоре към точицата светлина.

Поемам дълбоко въздух.

Оттърсване.

Придобивам…

Трансформация.

***

Да, това е пътят на изкуплението през моите очи. Труден е, но е път, по който понякога се случва да минем. Замисляли ли сте се, че тръгвайки по тази, може би, нова за Вас пътека, ще можете да срещнете непознати за Вас хора, да посетите чудновати места, които ще Ви накарат да променяте настроението си като буря в средата на море, да смените старите и прашни одежди, да повръщате от погнуса и болка, да изстрадате себе си по първичен начин, но и да се преродите, сякаш сте феникс.

Боже, колко удивителна птица е това!

В моя живот съм имал моменти, през които ми се е случвало да бъда феникс. Знаете ли какво е усещането? Ха-ха-ха. Да, смея се, но сега. Преди не ми беше весело. Попаднах в лапите на огъня и първоначално ме обзе такъв ужас и неистов страх от смъртта, че се сковах и не можех да си отворя устата, камо ли да изрека нещо. Почувствах се парче лед в сърцето на слънцето. Ох! Вътре в жаравата пипалата на огъня започнаха да ме сграбчват и прегръщат мощно. Съпротивлявах се, но не устоявах на тяхната притегателна сила и магнетизъм. Те си мислеха, че ме галят, а аз се пържех. Кладата беше част от моя собствен съд, но тогава не го подозирах. Прибегнах до крещене, удряне и замеряне с думи, които отекваха в тялото на огъня, без да го преобразяват. Той си оставаше същият – мощен, развеселен и вътрешно студен. Нямаше жал към мен. Печах се и започнах да се обезобразявам. Мислех си, че ще загубя всичко, което съм изградил досега, но се лъжех. Накрая на мъките реших да му се отдам и видя неговото лице отблизо. Това беше и повратната точка на моите мъки. Отпуснат и вгледан в неговата жестокост, аз се носех почти аморфен във въздуха. Нямаше вече нито болка, нито живот. Бях между тъмното и светлото, но все пак аз. Огънят прозря настъпващите у мен промени. Видя как от плешките ми поникнаха крила и цялото ми тяло се сдоби с пера – превърнах се във Феникс. Представяте ли си – Аз бях Него. Какво чудо беше за мен това! Дотогава не знаех, че Фениксът това съм аз. Не усещах огнените ръце, макар да ме допираха. На мястото на страха се появи възторгът от постигнатото. Изпълних се с енергията на бебето за живот. Една по една вълните на промяната влизаха вътре в мен и ми казваха: „Огънят изпепелява всичко, но ти ще оцелееш, защото си борец“. Постепенно набрах сили и разперих крила, които ме отнесоха в ефира. Останах известно време там, за да се адаптирам към промяната. Кацнах на земята и отново поех, но не като Феникс, а човек, който може да бъде и Феникс.

И сега продължавам да вървя. Част от силата ми дойде впоследствие от изкуплението, което представлява архетипна идея. Архетипът е унаследена част от психиката, която може да манифестира себе си спонтанно и където и да е. Той е инстинктивен начин на преживяване на емоции, идеи и представи със символи.

Разкаянието е първата необходима стъпка в процеса на изкупление и изграждане на покаяние. Само когато това се случи можем да изпитаме помирение. Изкуплението е съзнателно смирение, а не морално самобичуване на суперегото от възвишеността. То е автентична, проницателна експресия и чувство на тъга, които изискват дълбинно изследване на себе си и рефлексия. В него неминуемо влиза акта на жертвоприношението, с изключение може би на самоунижението. Обикновено е свързано и с очистването от определена травма или травми.

В аналитичната психология често се говори за индивидуацията /да станеш такъв, какъвто си/, а тя не може да се случи без изкупление на някои съставни части на зрелостта, повличайки след себе си нараняването и възстановяване на вредите.  

Изкуплението е част от процеса на израстване и разширяване на съзнанието, което ни води и приближава към хармоничността.

С кураж в душата,

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия, клиничен психолог/

Картината е дело на Jacob Kramer (1892-1962) – The Day of atonement

Музика: Aaron Goodwyn – Atonement