Емоционална и психологическа травма
В тази статия ще се отправим на пътешествие към тъмните кътчета на едно грозно, нелицеприятно и ужасно петно от нашата личност, което се създава и понякога вирее у нас в продължение на дълги години – нарича се емоционална и психологическа травма.
Ако някой от Вас е преживявал травма знае, че се бори с притеснителни емоции, плашещи спомени или усещане за постоянна опасност. Или пък може да чувства себе си като вцепенен, вкаменен, неизпитващ емоции и чувства. Често вследствие на травматични преживявание ние се дистанцираме от другите чрез липса на доверие към техните действия. Когато ни се случват лоши неща на нас ни е необходимо известно време, за да се съвземем от болката и се чувстваме отново в безопасност. Но с правилните стратегии за помощ и подкрепа, можем да ускорим възстановяването си независимо, че травмата се е случила преди години.
Какво е емоционална и психологическа травма?
Емоционалната и психологическа травма е резултат от изключително стресиращи събития, които разбиват чувството ни за сигурност и по този начин се чувстваме безпомощни в един опасен свят. Травматичните преживявания често включват заплаха за живота или безопасността, но и всяка ситуация, която ни кара да се чувстваме претоварени и сами може да бъде травмираща дори и ако това не е свързано с физическо увреждане.
Примери за събития, които могат да предизвикат травма: злополука, нараняване, природно бедствие, насилствена атака, постоянен силен стрес, живот в престъпността и други. Понякога се пренебрегват причини като хирургична интервенция /особено в първите три години от живота/, внезапна смърт на близък, разпадане на значима връзка, дълбоко унизително или разочароващо преживяване
Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувствате, толкова е по-вероятно е да бъдете травмирани.
Рискови фактори
Вие сте по-склонни към травма ако:
- сте подложени на силен и продължителен стрес;
- наскоро сте претърпели серия от загуби;
- сте претърпели травма по време на детството. Преживяването на травма в детството може да има тежък и дълготраен ефект. Когато тя не е „разрешена“, чувството на страх и безпомощност се пренасят и в зрелостта, подготвяйки почвата за бъдеща травма. Детската травма може да бъде предизвикана от:
- нестабилна и не безопасна среда;
- отделяне от родителя;
- сериозно заболяване;
- много и често на брой медицински процедури;
- сексуална, физическа или вербална злоупотреба;
- домашно насилие;
- пренебрегване;
- тормоз.
Симптоми
Следва да се знае, че хората реагират по различен начин на травмата, преживявайки широк спектър от емоционални и физически реакции. Няма правилен или погрешен начин да се мисли, чувства и реагира, така че не съдете собствените си реакции или тези на други хора. Вашите отговори са нормални реакции към анормални събития.
Емоционални и психологически симптоми:
- шок;
- отричане;
- недоверие;
- обърканост;
- трудно концентриране;
- гняв;
- раздразнителност;
- промени в настроението;
- безпокойство;
- страх;
- вина;
- срам;
- самообвинение;
- оттегляне от другите;
- тъга;
- обезвереност;
- вцепененост.
Физически симптоми:
- проблеми със съня, кошмари;
- умора;
- пребледняване;
- лесно стряскане;
- повишено сърцебиене;
- повишена тревожност /панически атаки и др./;
- възбуда;
- мускулно напрежение.
Жертвата на травмата може да пренасочи преобладаващо емоциите си към други източници като например приятели или членове на семейството. По този начин така се получава, че е трудно да се помогне на някого, когото обичаме, защото той може да ни отблъсква.
Какво пише Карл Густав Юнг за травмата в своята книга „Практическа психотерапия“?
„Когато Макдъгъл подчертава, че не просто предизвиканото от афекти напрежение, а дисоциацията на психиката е главният фактор за една невроза, и че следователно терапевтичният проблем не се състои главно в отреагирането, а в отстраняването на дисоциацията, то той засяга същността на проблема. Този аргумент придвижва нашата дискусия нататък дотолкова, доколкото съвпада с практическия опит, че травматичният комплекс води до дисоциация на психиката. Комплексът не се подчинява на контрола на волята, а има психична автономност.
…
Комплексът деспотично се налага на съзнанието.
…
Често съм наблюдавал, че типичният травматичен ефект се представя като диво и опасно животно – добра илюстрация за неговата автономна природа, когато той се отдели от съзнанието.“ /стр. 186-187, Леге Артис, 2011/.
Как се лекува емоционалната и психологическа травма?
Травмата се лекува чрез психотерапия от обучен психотерапевт. Тя би помогнала на личността на травмирания да се преструктурира и доближи по-близо до хармоничното си състояние.
Радослав Иванов
/аналитичен психотерапевт под супервизия и клиничен психолог/
Напишете коментар