Емоционална и психологическа травма

В тази статия ще се отправим на пътешествие към тъмните кътчета на едно грозно, нелицеприятно и ужасно петно от нашата личност, което се създава и понякога вирее у нас в продължение на дълги години – нарича се емоционална и психологическа травма.

Ако някой от Вас е преживявал травма знае, че се бори с притеснителни емоции, плашещи спомени или усещане за постоянна опасност. Или пък може да чувства себе си като вцепенен, вкаменен, неизпитващ емоции и чувства. Често вследствие на травматични преживявание ние се дистанцираме от другите чрез липса на доверие към техните действия. Когато ни се случват лоши неща на нас ни е необходимо известно време, за да се съвземем от болката и се чувстваме отново в безопасност. Но с правилните стратегии за помощ и подкрепа, можем да ускорим възстановяването си независимо, че травмата се е случила преди години.

Какво е емоционална и психологическа травма?

Емоционалната и психологическа травма е резултат от изключително стресиращи събития, които разбиват чувството ни за сигурност и по този начин се чувстваме безпомощни в един опасен свят. Травматичните преживявания често включват заплаха за живота или безопасността, но и всяка ситуация, която ни кара да се чувстваме претоварени и сами може да бъде травмираща дори и ако това не е свързано с физическо увреждане.

Примери за събития, които могат да предизвикат травма: злополука, нараняване, природно бедствие, насилствена атака, постоянен силен стрес, живот в престъпността и други. Понякога се пренебрегват причини като хирургична интервенция /особено в първите три години от живота/, внезапна смърт на близък, разпадане на значима връзка, дълбоко унизително или разочароващо преживяване

Не обективните факти определят дали дадено събитие е травма, а субективното емоционално преживяване на събитието. Колкото по-изплашен и безпомощен се чувствате, толкова е по-вероятно е да бъдете травмирани.

Рискови фактори

Вие сте по-склонни към травма ако:

• сте подложени на силен и продължителен стрес;
• наскоро сте претърпели серия от загуби;
• сте претърпели травма по време на детството. Преживяването на травма в детството може да има тежък и дълготраен ефект. Когато тя не е „разрешена“, чувството на страх и безпомощност се пренасят и в зрелостта, подготвяйки почвата за бъдеща травма. Детската травма може да бъде предизвикана от:
• нестабилна и не безопасна среда;
• отделяне от родителя;
• сериозно заболяване;
• много и често на брой медицински процедури;
• сексуална, физическа или вербална злоупотреба;
• домашно насилие;
• пренебрегване;
• тормоз.

Симптоми

Следва да се знае, че хората реагират по различен начин на травмата, преживявайки широк спектър от емоционални и физически реакции. Няма правилен или погрешен начин да се мисли, чувства и реагира, така че не съдете собствените си реакции или тези на други хора. Вашите отговори са нормални реакции към анормални събития.

Емоционални и психологически симптоми:

• шок;
• отричане;
• недоверие;
• обърканост;
• трудно концентриране;
• гняв;
• раздразнителност;
• промени в настроението;
• безпокойство;
• страх;
• вина;
• срам;
• самообвинение;
• оттегляне от другите;
• тъга;
• обезвереност;
• вцепененост.

Физически симптоми:

• проблеми със съня, кошмари;
• умора;
• пребледняване;
• лесно стряскане;
• повишено сърцебиене;
• повишена тревожност /панически атаки и др./;
• възбуда;
• мускулно напрежение.

Жертвата на травмата може да пренасочи преобладаващо емоциите си към други източници като например приятели или членове на семейството. По този начин така се получава, че е трудно да се помогне на някого, когото обичаме, защото той може да ни отблъсква.

Какво пише Карл Густав Юнг за травмата в своята книга „Практическа психотерапия“?

„Когато Макдъгъл подчертава, че не просто предизвиканото от афекти напрежение, а дисоциацията на психиката е главният фактор за една невроза, и че следователно терапевтичният проблем не се състои главно в отреагирането, а в отстраняването на дисоциацията, то той засяга същността на проблема. Този аргумент придвижва нашата дискусия нататък дотолкова, доколкото съвпада с практическия опит, че травматичният комплекс води до дисоциация на психиката. Комплексът не се подчинява на контрола на волята, а има психична автономност.

            …

Комплексът деспотично се налага на съзнанието.

            …

Често съм наблюдавал, че типичният травматичен ефект се представя като диво и опасно животно – добра илюстрация за неговата автономна природа, когато той се отдели от съзнанието.“ /стр. 186-187, Леге Артис, 2011/.

Как се лекува емоционалната и психологическа травма?

Травмата се лекува чрез психотерапия от обучен психотерапевт. Тя би помогнала на личността на травмирания да се преструктурира и доближи по-близо до хармоничното си състояние.

Радослав Иванов

/аналитичен психотерапевт под супервизия и клиничен психолог/