Гранично личностно разстройство (Borderline personality disorder)

Здравейте, дами и господа!

Може би при Вас е ден, не знам, а може би – нощ, няма значение, защото след като четете тази статия значи сте Тук. Бих искал да ме хванете за ръка и придружите до една от най-вълшебните страни на психопатологията, наричаща се „Гранично личностно разстройство“, „Borderline“, „Гранична личност“, а в МКБ  10 – F60.31 „Емоционално нестабилна личност, граничен тип“.

Тя е дом на много странни същества, герои, животни, образи… на които понякога им липсва чувство за хумор или то е толкова изродено, че тръпки да Ви побият е меко казано – тогава човек има чувството, че е засипан с останки от умираща, но все още дишаща жарава. Тези същества са се заселили без покана и сега се въвличат в роли на господари, понякога, а и често за кратко, например като черни пирати, озверели от глад и изведнъж трансформиращи се в капки от момина сълза – нежни, гальовни и раними, а друг път – сякаш са войници от предните редове на фронтовата линия, насочили яростно щикове към онази мека и чиста част, където се раждат само пролетни цветя, от чието дихание природата се ражда; има ги и във формата на кралица, която си мисли, че може всичко на този свят и издава заповеди, без да пожали дори и своите близки, скимтяща непрекъснато за кръв и наказание. Там живее и един особняк, наречен Шапкаря. Да, същият е. Онзи пъстър персонаж от „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол, за който ми се иска да отделя повече време, защото чрез него ще Ви потопя по-надълбоко в структурата и спецификата на Граничната личност.

Убедете се сами.

 

В DSM V се указва, че, за да се постави диагноза „Гранично личностно разстройство“ за личността трябва да са налице следните критерии:

А. Значими увреждания във функционирането на личността, манифестирани чрез:

1. Нарушения в себефункционирането (от а до б):

а. Идентичност: значително обедняла, слабо развита или нестабилна самооценка, често свързана с прекалена самокритика; хронично чувство на празнота; дисоциативни състояния под стрес;

б. Самостоятелна посока: нестабилност в целите, стремежите, ценностите или плановете за кариера. 

И

2. Нарушения в междуличностното функциониране (от а до б):

а. Емпатия: компрометирана способност за разпознаване чувствата и нуждите на другите, свързана с междуличностна свръхчувствителност (т.е. склонност да се чувстват пренебрегнати или обидени); избирателно предубедено възприемане на другите спрямо негативните атрибути или уязвимости;

б. Интимност: интензивни, нестабилни и конфликтни близки взаимоотношения, белязани от недоверие, отчаяние и тревожна загриженост с реално или въображаемо изоставяне; близки взаимоотношения, които често се възприемат като крайно идеализирани или обезценени и се променят между прекалена ангажираност или оттегляне.

И сега, ако се върнем отново към нашата приказка и по-точно личността на Шапкаря, ще разберем как тя се свързва с тези критерии?

Шапкарят:

• има нестабилни отношения с Алиса.  Връзката му с нея е странна. Докато мисли за нея и й се възхищава, в следващия момент е готов да я изостави, защото се е разочаровал от нея;
• има склонността да се въвлича в рисково поведение: пренебрегва себе си, рискувайки живота си, за да спаси Алиса (самоубийствен уклон);
• се ядосва много бързо и трудно контролира своите емоции;
• се характеризира и с нарушения на паметта, осъзнаването, идентичността и възприятието;
• понякога взема решения не на основата на разума, а под влияние на силни емоции, по прищявка, без да взема предвид последствията;
• много често променя своето настроение. Лесно се разстройва и бързо преминава от топли към студени чувства;
• когато е отчаян лесно се изписва на лицето му самотата;
• има нарушено себевъзприемане –  объркан е по отношение на въпроса „Кой съм аз?“.

Шапкарят е рицар на сиво-черен кон, който понякога иска, друг път – не, но може да оседлае Пегас с помощта на аналитичната психотерапия!

Благодаря Ви!

Радослав Иванов (аналитичен психотерапевт под супервизия)