Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Психосоматични разстройства – аналитичен (юнгиански) подход

Пиша тази статия, тъй като има хора, които ми споделят, че изпитват болки в различни части на тялото, за които са посещавали лекар и след прегледа той ги освобождава, защото не открива телесен проблем. Много често пациентите са посещавали друг лекар, с надеждата да чуят, че имат някакво заболяване и да им се назначи правилното лечение, но и той не открива телесно заболяване, което да предизвиква болките. Само когато поведението на човек се разглежда в по-широк контекст става видима възможността за соматизационно разстройство!

Соматизационните разстройства са на границата между психичните и физиологичните процеси. При соматизационното разстройство соматичните /телесните/ симптоми на човека предизвикват дистрес или нарушение на телесното здраве, което не съответства на медицинската болест. За диагностициране на разстройството човек трябва да има едно от следните:

  • Упорити мисли за сериозността на симптомите;
  • Високо ниво на тревожност за симптомите или да посвещава прекомерно време и енергия за здравето си.

Тези характеристики трябва да траят поне шест месеца.

Соматизационните разстройства включват хипохондрия /болестен страх от болести/, конверзионно разстройство /хистерия/ и други недиференцирани нарушения, определени чрез постоянни оплаквания от симптоми. Примери за подобни оплаквания:

„Не мога да вървя както преди. Изправя ли се и тръгна да вървя, имам чувството, че ще падна, защото не мога да си оправя краката“.

„Случва ми се да припадам и лекарите не могат да открият каква е причината за това“

„Не чувствам нищо в ръката си. Пръстите ми се изпъват, стават като въжета и не мога да си свия ръката“

„Прочетох една статия за рак и оттогава си мисля, че и аз имам рак“

„Имам усещането, че съм сериозно болен. Изморявам се, а нищо не ми откриват“

 

психосоматика ( psyché = ум, душа; somatikós = тяло)

Първото използване на термина психосоматика се приписва на психиатъра Йохан Кристиан Август Хайнрот (1773-1843) през 1818 г. (Margets, 1950). За него тялото и душата интегрират единство; психичното здраве означава хармоничното състояние между мисълта и желанието; и болестта възниква при загуба на този баланс (Margets, 1950, стр. 403). Проучванията са били разширени и възниква областта на психосоматичната медицина, като германският лекар Георг Валтер Гроддек (1866-1934) е пионер в тази област. По-късен акцент получава Хелън Фландрия Дунбар (1902-1959), в САЩ (Herrmann-Lingen , 2017).

Темата здраве-болест присъства още от митологията, с представители като Асклепий и Аполон, гръцки герои, посветили се на изцелението. Митологично е и схващането, че лечението на болестта не се ограничава само до физическото тяло; субективните аспекти интегрират цялата личност и не могат да бъдат отделени от този контекст.

В мита за Хирон, кентавърът лечител имал рана, която не заздравяла (Гугенбюл-Крейг, 2004). Противоречието, че той е наполовина човек и наполовина бог и е имал неизлечима травма, показва, че грижата за другия предполага грижа за себе си (за душата) и че преживяното страдание може да доведе трансформация.

Психосоматиката също така цели холистичната перспектива на човека (Херман-Линген, 2017). По този начин болестта не трябва да се диагностицира и лекува изключително във физическата сфера поради неразделността от психиката. Психичната динамика се държи като влияещ фактор и/или агент, пряко или косвено повлиян в този контекст.

Това функциониране се доближава до аналитичната психология (АП) чрез разбиране на взаимното влияние между съзнаваните и несъзнаваните аспекти. Данните са както в обсега на егото (на съзнанието), така и извън възможностите на неговата област (несъзнавано) и се разглеждат с цел разкриване на символичния смисъл на страданието по време на психотерапия.  

„Психиката е уравнение, което не може да бъде“ решено „без фактора на несъзнаваното; това е съвкупност, която включва както емпиричното его, така и неговата транссъзнателна основа“ (Jung, 2011a, p.211, §175).

Що се отнася до психосоматичната динамика, Юнг (2011b, стр. 127, §194) описва, че:

„Неправилното функциониране на психиката може да причини много нараняване на тялото, както и обратното, телесното заболяване може да засегне психиката; защото психиката и тялото не са отделни същества, а един и същ живот. Така рядко има телесно заболяване, което не показва психични усложнения, дори и да не е психически причинено.“

Юнг проверява връзката между ума и тялото чрез експерименти с Асоциативен тест /прилагам този тест на свои пациенти/ и резултатите позволяват развитието на теорията за комплексите, първоначално проучена за концептуализиране на чувствата.

Предвид горното е необходимо при наличието на психосоматика в лечението на пациента да се включи и аналитична психотерапия.

Painting by Nabakishore Chanda Psychosomatic

1 Comment

  • Диана Петрова

    Мога да споделя, че юнгианският подход към психосоматиката е ефикасен. Поне за мен, в личен план. При мен беше трудно да се съглася, че това е соматика, а не реална болест. След 9 месеца терапия разчетохме символиката и голяма част от симптомите отпаднаха. Но си е път. Трябва човек да си е приготвил вода и храна по него.

  • Напишете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Психосоматични разстройства – аналитичен (юнгиански) подход

    Пиша тази статия, тъй като има хора, които ми споделят, че изпитват …

    О, мой Дуат!

    О, мой Дуат![i] Лято. Заник… На път съм към не-себе си, макар и да не осъзнавам …

    Вечната любов

    Откакто космическото колело на времето вътре в мен започна да се върти …