Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Кой е Карл Густав Юнг? – СТАТИЯ № 1 ПО АНАЛИТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ

Дами и господа!

Често срещам на български език в интернет статии за Карл Густав Юнг, но ми прави впечатление, че повечето от тях отразяват негови сентенции и много кратки бележки относно неговата биография и дело. Затова реших спорадично да споделям с вас юнгианска информация, за да можем всички ние заедно да се учим от един от най-великите умове живели някога.

Приятно четене!

 

Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, и умира на 6 юни 1961 г. в Кюснахт, на брега на Цюрихското езеро. Прекарва целия си живот в Швейцария, без да имаме предвид пътуванията му по света.

Сама по себе си, Швейцария е уникален организъм, който се отличава от другите държави по административно устройство, начин на управление и ангажираността на всеки швейцарец в живота на общността, кантона и страната. Личността на Юнг отразява в голяма степен швейцарския манталитет.

В своето детство, Юнг е идентифициран като внука на известния Карл Густав Юнг (1794-1864), неговия дядо, който бил легендарна фигура в Базел, лекар, завършил медицина в Хайделберг, протестант и писател. Като член на студентска организация, Карл Густав Юнг старши, участвал в патриотичен празник във Вартбург, Саксония, но властите се намесили и смачкали всички студентски организации в Германия и го пратили за 13 месеца в затвор без съд. След освобождението му, заради съсипаната му кариера, Юнг старши емигрира във Франция. Там се запознава с Александър фон Хумболт, който му предлага работа в Базел като лекар и така става гражданин на Швейцария и известен човек в околността. Бил избран за ректор на университета в Базел, станал велик майстор на швейцарските масони и пишел научни публикации и театрални пиеси.

Прадедите на Карл Густав Юнг по майчина линия също били бележите личности. Дядо му бил известен теолог и хебраист, смятан за предтеча на ционизма. Втората му съпруга, баба на Карл Густав Юнг, имала ясновидска дарба.

Родителите на К. Г. Юнг са последните деца на големи семейства и са родени тогава, когато бащите им са вече обеднели. Баща му, Паул Ахилес Юнг (0842-1896) е скромен селски пастор, а майка му Емили Прайсверк – дете на учителя по еврейски на бащата.

Паул Юнг бил протестантски пастор в енорията на Кесвил, а после три години в Лауфен и психиатричната болница „Фрийдмат“ в Базел.

Емили Прайсверк била жена с труден характер и авторитарна личност.

Карл Густав Юнг прекарва детството си в една селска пасторска къща. Изпитва религиозно влияние от баща си, но понеже не можел да получи задоволителен отговор от него, насочил своето внимание си към други области извън обсега на традиционната религия.

Ходил на училище с другите селски деца, но се чувствал по-различен от тях. Баща му го учил на латински още от шестгодишна възраст. През пролетта на 1886 г. Юнг започнал да посещава гимназията в Базел, с което започва един труден период в неговия живот, защото не можел с лекота да общува с учениците си. След една случка със съученик, Юнг започва да губи съзнание, когато не иска да ходи на училище или си пише домашните. Шест месеца бягал от училище, скитал се по поляните. Лекарите били объркани, като един от тях смятал, че това е епилепсия. Един ден обаче Юнг чул баща си да изразява пред приятел загриженост за бъдещето на сина си и от този момент нататък той се преборил с припадъците и започнал редовно да посещава училище. Този епизод разкрива не само как може да възникне една ученическа невроза, но и как може да се излекува спонтанно. Тук се загатва и един от най-важните принципи на юнгианската психотерапия – връщането на пациента към реалността.

Младият Карл Юнг четял много. Бил силно впечатлен от Шопенхауер и Гьоте. Между 15 и 18 години преживява религиозна криза, време, което е белязано от дълги и безплодни дискусии с неговия баща. По този начин стигнал до следното: „Не мога да вярвам в това, което не познавам, а това, което знам, не се нуждае от вяра.“

През 1895 г. Юнг взел матурата си и започнал да учи медицина в университета в Базел като стипендиант. Баща му починал през 1896 г., когато Юнг е първи курс студент и оттогава той става глава на семейството. Отделя време да посещава и вечерни събирания в Базелската секция на „Зофингия“, швейцарско студентско дружество, където бързо печели симпатии и се отличава от своите състуденти с голяма начетеност и продуктивен ум.

Когато е на 23 години, Юнг започва да се занимава с изследване на една своя братовчедка – Хелене Прайсверк, който се занимавал със спиритични опити и имала пристъпи на медиумен сомнамбулизъм. Бележките на Юнг от тези експерименти стават основа на неговата медицинска дисертация. В края на следването, интересът на Юнг се насочва към психиатрията. На 11 декември 1900 г. започнал работа в болница „Бургхьолцли“ при проф. Ойген Блойлер. В първата година от неговата специализация по психиатрия, Юнг получава звание лейтенант. През 1902 г. се появява медицинската му дисертация, посветена на братовчедка му Хелене.

През 1902-1903 г. учи при Жане в Париж и след това продължава работата си в Бургхьолцли.

На 14 февруари 1903 г. се жени за Емма Раушенбах, дъщеря на богат индустриалец.

През 1905 г. Юнг бил назначен за първи главен асистент в болницата. Станал ръководител на амбулаторната служба, в която хипнозата вече била изместена от други форми на психотерапия. И получил титлата частен доцент в университета.

През 1906 г. публикува първия том на изследванията, които провежда върху Асоциативния тест; разменя си няколко писма с Фройд и напълно се отдава на психоанализата, а през 1907 г. до посещава във Виена.

Юнг получава световна известност през 1908 г. През септември 1909 г. заедно с Фройд четат лекции в САЩ. Връщайки се оттам, Юнг напуска Бургхьолцли и се установява в своята къща в Кюснахт до края на живота си, отдавайки се на частна практика.

От 1909 до 1913 г. Юнг бил първият председател на Международната психоаналитична асоциация.

Въпреки че Юнг винаги е възхвалявал Фройд, те стигнали до дълбоки противоречия по отношение на психоанализата, защото Фройд бил догматичен, авторитарен, а Юнг не можел да приеме теорията за едиповия комплекс и либидото. През октомври 1913 г. Юнг напуска психоаналитичната асоциация, отказва се от поста частен доцент и прекъсва връзките си с Цюрихския университет. Тези събития бележат един период от шест години от живота на Юнг, в който той се отдава на дълбинно изследване на себе си – сблъсък с несъзнаваното. Оттук започва своето начало и Активното въбражение (метод, използван в аналитичната психотерапия).

След Първата световна война, Юнг вече е ръководител на собствена психологическа школа и много търсен психотерапевт.

Появяват се негови значими произведения. Прави пътешествия в Африка, САЩ откъдето черпи важна информация за развитието на аналитичната психология.

През 1930 г. Юнг е избран за почетен председател на Германското общество по психотерапия, но през януари 1933 г. на власт идва Хитлер и Германското дружество по психотерапия е реорганизирано съобразно националсоциалистическите принципи.

На 15 октомври 1943 г. Юнг получава титлата професор по медицинска психология и психотерапия в университета в Базел.

На 24 април 1948 г. в Цюрих се открива института „К. Г. Юнг“.

По-късно Юнг става почетен гражданин на Кюснахт, където умира в дома си на 6 юни 1961 г.

 

Радослав Иванов

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Изгубваш себе си – намираш себе си

Човекът крещеше побесняло, подивяло, но и изморено, изцъкляше очи, …

Соматизация и соматоформни разстройства

Соматоформните разстройства са тежка форма на соматизация, където …

Трипанофобия

Трипанофобията представлява необосновано силен и патологичен страх …