Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

За и от книгата „Отговор на Йов“ от Карл Густав Юнг

Бих нарекъл тази книга „тъмна“, преобръщаща, изпълваща с жестокост и удивление, но накрая даряваща ме с някакво разбиране за психичната динамика, което на моменти ми беше трудно да осмисля, смеля и преглътна. Четейки я, аз осъзнах, че божеството в мен се обажда. Чух част от неговия глас! Хвана ме страх.

За мен „Отговор на Йов“ е наистина божествена книга!

Книга! Да, с главна буква, защото тя е книга за тъмната страна на Бог и въздействието, което оказва върху човека.

В нея се разиграва една трагедия и безмилостна борба, която намира израз в определени моменти в нашата собствена къща.

За къщата! Йов се намира срещу Бог и знае, че божествения произвол изкривява правото му и това е непосилно за него, защото въпреки всичко не може да се откаже от вярата си в божествената справедливост, но същевременно Йов трябва да признае на себе си, че Бог извършва насилие над него и му причинява неправда. Въпреки всичко Йов продължава да вярва в единството на Бога и разбира, че Бог се намира в противоречие със самия Себе си. Йов е сигурен, че ще намери помощник и защитник в Бога срещу Бога. Колкото е сигурен в злото, толкова и сигурен и в доброто у Яхве. Така се оформя антиномичната природа на Яхве, което е предпоставка за вътрешната му динамика, за неговото всемогъщество и всезнание.

Естественото съществуване е значимо само дотолкова, доколкото се осъзнава от някого. Поради тази причина Бог се нуждае от съзнаващия човек, макар че поради собствената си неосъзнатост би предпочел да попречи на неговото собствено осъзнаване.

За разлика от Бог, на човек е нужда саморефлексия, защото се изправя срещу препятствия, а при Бог липсват непреодолими събития, неща.

Гневът на Господ се проявява, защото интуитивно е заподозрял, че човекът притежава малка концентрирана светлина като него и че Йов също може да крои нещо срещу него. Оттук Яхве се осланя на предизвикателствата на Сатаната. Яхве не иска да е справедлив и това Йов не може да проумее, защото е гледал на Бог като на нравствено същество. Той не е подлагал на съмнение божественото всемогъщество, но се е надявал на справедливост. Но сам се отказва от тази заблуда, стигайки до познанието, че божествената природа е изпълнена с противоположности.

Йов е само външният повод за спор в Самия Бог. Яхве не отговаря на въпросите на Йов, защото е твърде зает със себе си.

Яхве приписва на Йов скептични характеристики, които не обича, защото са негови и го наблюдават с ужасно критичен поглед. Бог иска да запази състоянието на неосъзнатост. Проецира върху човека собствената си сянка.

Яхве е феномен, а не човек! Успокоил се е благодарение на приемане без съпротива, което отново доказва своето благотворно терапевтично въздействие. Но Яхве се нуждае от човека, за да бъде обичан и почитан и го слави за справедливостта му.

Яхве става несигурен в собствената си вярност. По-късно саморефлексията става наложителна, а затова е нужда премъдростта. Щом Йов познава Бога, то и Бог трябва да познава Сам Себе Си. Когато познава Бога, влияе върху него. Провалът на опита да се погуби Йов е променил Яхве.

Така Бог желае да стане човек и намира това свое решение в спора с Йов.

Приближаването на София означава ново сътворение – Бог иска да преобрази собствената си същност. Създава се Богочовекът, който се ражда от жена, а не от ръката на Господ.

Яхве става човек благодарение на осъществяването си в живота и страданието.

Чрез създаването на конфликти и по този начин униние на душата, човек се приближава до познанието на Бог: всички противоположности са от Бога, затова човек трябва да поеме бремето им, носейки го, той е завладян от Бог с неговата антиномичност, т.е. Бог се инкарнира в него. Човек се изпълва с Божествения конфликт. Страданието идва от сблъсъка на противоположностите, но това се нарича изкупление. Изкуплението носи усещане за избавление!

Моралното поражение, което Яхве претърпява от Йов стига да възход на човека и безпокойството на несъзнаваното. Така човек е повече в несъзнаваното и несъзнаваното нахлува в съзнанието под формата на сънища, фантазии, видения и откровения.

Исус предпазва човечеството да не загуби общността си с Бога и да се изгуби в съзнанието и разумността. Това  е равносилно на дисоциация* между съзнание и несъзнавано, т.е. патологично състояние, защото човек пренебрегва ирационалните даденост на своята психика и си въобразява, че с воля и разум ще владее всичко.

Христос е със значение на обединяващ символ, поради което изобразява съвършенството и целостта; оттам идва и четвъртичността /Бог с четири животни, Христос с четири евангелия, квадратна форма, четири реки в Рая/. Кръгът означава заобленост и завършеността на небето и всеобхватната същност на пневматичната божественост. Квадратът се отнася към земята. Небето е мъжкото начало, а земята – женското. Затова Бог властва на небето, а Премъдростта – на земята. София е саморефлексията на Бога с четирите му функционални аспекта.

Бракът свързва Яхве със София, възстановявайки по този начин изначалното плероматично** състояние.

Бог действа от несъзнаваното на човека и го принуждава да обединява и хармонизира непрекъснатите противоположни явления, на което е изложено състоянието му от страна на несъзнаваното. Несъзнаваното иска едновременно и да разделя, и да обединява. Бог иска да стане едновременно човек, но не изцяло. Конфликтът в него е толкова голям, че вчеловечението му може да откупи единствено като принесе Себе Си като жертва срещу гнева на тъмната си страна.

Бог става човек благодарение на свързването на Мария със Сина и София с божеството. Целостта на човека е спонтанно създаден образ на жизнената цел отвъд желанията и опасенията на съзнанието. Цялостната личност*** е целта на човека като цяло, осъществяване на неговата цялостност и индивидуалност с или против волята му. Когато си даваме ясна сметка за това, което преживяваме или не, има голяма разлика. За осъзнатост и липса на осъзнатост Христос казва: „Ако знаеш какво правиш си блажен, ако не знаеш какво правиш си прокълнат и нарушител на закона“.

Бог става човек благодарение на помирението на неговите антиномии в човека. Сега вече това означава нова отговорност за човека – вече не е незначителен, защото Бог му е дал в ръцете тъмнината.

Чрез познаване на себе си, опознаваме Бог!

*дисоциацията е психичен процес и първичен защитен механизъм, който води до частично или пълно разпадане интеграцията на съзнанието. Чрез дисоциацията психиката отцепва част от съзнанието и по този начин се азът се дистанцира от неприятно преживяване, например травматично.
**плерома е гностичен термин, използван от Юнг, за да означи едно „място“ отвъд категориите време и пространство, където цялото напрежение между противоположностите /съзнание и несъзнавано/ е премахнато или разрешено. Чрез конфликта между двете противоположности се ражда символа като ирационално трето. Цялостната личност или Бога са символите, които трансцендират човешкото състояние чрез обединяване на противоположностите на духа и материята.
***цялостна личност е архетип, който съдържа в себе си пълния потенциал на човека и единството на личността като цяло.

Радослав Иванов

5 Comments

  • Мария Ковачева

    Благодаря за тълкованието на книгата, в която прозира вечният конфликт на човека със себе си, както и с обществото от което е заобиколен.
    Сливането на Бог и човечеството ни позволява да усетим дълбоката мъдрост как да общуваме помежду си, като отваряме сетивата си за нашето несъзнавано, вплитайки го в нашето съзнание.
    По този начин бихме могли да постигнем така необходимата хармония между нашия вътрешен и външен свят!

  • Николай Моллов

    Джоузеф Камбъл казва във връзка с понятието на Юнг coniunctio oppositorum , обединяването на противоположностите: „няма житейско преживяване, което да не съдържа дуализъм и все пак да не изразява и единството, скрито зад двойствеността“

  • Никой

    Пълни глупости. Способни сте да пишете пълни глупости, само и само да изразите егото си. Истината е, че или тази книга е измислица или Бог е жесток и си играе с човека. Край!!! Всякакви интерпретации по темата, са проява на лош вкус и самобичуване. Бог няма оправдание за това, което е сторил на Йов. Йов е Богът, а Бог е жалък. Факт!

    • radoslav

      Здравейте!
      Споделил съм гледната точка на Юнг, която аз също подкрепям и смятам, че неговата интерпретация е правилна. Знам, че всеки има право на мнение и аз го уважавам!

  • Анна Пехливанова

    Изключително задълбочен анализ , безкомпромисни аргументи , които показват връзката на Бога с човека … Много интересна теория за себеотричането , определено съм във възторг от статията…
    Като човек ,крайно детерминиран , мога да изкажа адмирации на автора за проникновението…!

  • Напишете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Психосоматични разстройства – аналитичен (юнгиански) подход

    Пиша тази статия, тъй като има хора, които ми споделят, че изпитват …

    О, мой Дуат!

    О, мой Дуат![i] Лято. Заник… На път съм към не-себе си, макар и да не осъзнавам …

    Вечната любов

    Откакто космическото колело на времето вътре в мен започна да се върти …