За да построиш замък…

Препоръчвам четенето на текста да го правите на фона на музиката!

Arros – Find yourself

 

Седя на дивана.

Потънал в мълчание.

Чувам птичките как пеят.

Душата ми спи в своя непрогледен сън, а навън е слънчев ден.

Безпътица…

„Къде си?“ – попитах, но Нещото не ми отвърна. Пак мълчание. Протегнах своите ръце напред в пространството, за да мога да го пипна и докопам до себе си. Въздухът се измуши през пръстите ми и ме остави отново сам и изгубен, с празната торба на вялата надежда.

„Къде си?“ – пак попитах. До мен достигна само съскането на вятъра, който ме облиза сластно по дясната буза и ми прошепна: „В теб!“.

Невярващ на ушите си аз се изправих изумен, неспособен да възнегодувам и се противопоставя на избухнали поток от мисли, които се превръщаха все повече в рояк от разгонени зли мухи, които се залепваха за всяка една част от тялото ми: можех да ги усетя с всяка гънка на кожата ми – нахапан, осмукан, прокървен от дърпането и неистовото им желание за изсмукване на кръвта, живота ми, който се опитваха да ми вземат. Разкрещях се по тях – „Пияници мръсни“, „Пиявици дебели“, но те нападаха, сякаш бяха на гладиаторски форум. Почнах отново да махам с ръце, заблуждавайки се, че ще ги прогоня. Вятърът усети моята болка и безпомощност и ми запя:

 

„От болката си ти чезнеш

и среща с нея в другия си уреждаш.

Недей търси я в него,

а в себе си погледни.

Разрови се в стария и прашен шкаф,

и надълбоко бръкни.

Извади дрехите скатани

и премяната си ти смени.

Хоп-троп, танц красив.

Изуй си ти изкуствените налъми,

Аз ушил съм ти сандали меки,

и точно по твоя мяра.

Облечи се за бал,

за да бъдеш крал.“

 

Напевът му се заби като игла в мозъка ми, превърна се в свредел, който си пробиваше път надолу, все по-надолу и надълбоко, преминавайки през поредната тъкан и кост, за да се домогна до разбирането, че Нещото е в мен.

Слизайки по този тъй стръмен път на хоризонта ми се появи онази жълто-бяла светлина, към която се стремях. Разбирах, че е много далече, но вече знаех посоката.

Това беше първата тухла на моят замък!

„Къде си?“ – вече не питам. Знам – каза Нещото!

Автор: Радослав Иванов

Рисунка: Chateau Chambord-Painting By Susan Marie Malek