Полезно

Намерете полезна информация за вашето психично здраве.

Да бъдеш или да не бъдеш

„Да бъдеш или да не бъдеш“

фраза от III действие, I сцена в „Хамлет“ на Шекспир

Той говорил на себе си, повтаряйки думите на Шекспир. Бил в едно особено на духа и душата състояние, в което границите се доближават и животът се оказва на браздата между черния поток, бликащ от дълбините на смъртта и своята непорочна същност – напомняща за онова време, в което се е случило индивидуалното зачатие. Пак си повторил тези тъй тежки слова. Сломил глава, а умът му се изпълнил с вятър от всички цветове, оформящи вихър от неспиращи букви, които се свързвали по неспецифичен начин и преобразявали настъпилия хаос в ред, създаден от самия него.

„Да бъда“. Значи съм. Съществувам и живея. Къде живея? В какво живея? Какъв е моят живот? Ето, важното е, че ме има.

И какво от това, че  ме има! Кой ме вижда и усеща? А не е ли важно аз сам да си отговаря на тези въпроси?! Ощипват ме и аз усещам. Чувствам думите като стрели на другия до мен. Изпълват ме воплите на майка ми, която е застанала до прозореца на всекидневната и отново е недоволна от мен. Виждам лицето й. Нейните гримаси и разбирам как се сбръчква и започвам да осъзнавам, че бръчката между очите й е огледало на нейната сърдитост от съществуването й, което тя не цени подобаващо. Опитвам се да не приличам на нея и да не придобия за себе се кожни прорези около устата, оформящи усмивка на един обезобразен от компрачикосите човек, а да се превърна в ювелир на радостта, защото знам, че съществувам.

Виждате ли! Чувате ли, моето съществуване!

Аз съм човек като вас.

Няма кой да ме чуе и забележи. Понякога жестокостта на другия е безмилостна.

Да, сам съм сега в този свят, но съществувам. Цветето на терасата ме погледна и поклати изморено своята глава в знак на съгласие. Е, поне то ме разбра!

Човекът излезна от своята бърлога и се озова в потока от сиви костюми и безизразноста, долу на улицата, където глъчката напомняше за живота по своя специфичен начин. Блъскаха го, но той не им обръщаше внимание, защото за него в този момент външното беше само една проекция на вътрешната празнота, а там нямаше стълпотворение – убийствената тишина беше яхнала своя гърбав дракон и бълваше огнени езици върху цялата земя, изпепелявайки я до черно. Затова вървеше и не спираше да го прави. Знаеше априори, че в това е смисъла – да се движи и демонстрира своята виталност, напук на безплътното.

Той знаеше, че не е просто съществуване, а същност, изпълнена със смисъл и се опитваше отново да го докопа. В този момент се подсети как преди години се напъваше да излезе от окопа по време на войната, за да се спаси от неспиращия страх, че може да живее и геройски – тогава героят в него се събуди и извърши подвизи, за които той дори не подозираше, че може да постигне. Този млад и силен човек вътре в него беше задрямал от дълги години, но атмосферата и годините живот го съживиха. Искрата го превърна в жупел от смелост и непреодолима гордост, че е жив и може да крещи, независимо, че шумът от железата покрай него не спираха да гълчат жестоко и надвишаваха неговия глас. Важното беше, че той нямаше спиране и не усещаше онзи страх от погибелта – още тогава той беше победител. Животът триумфира над смъртта.

Един груб младеж го оттърси от тези мисли чрез лакът в реброто. Отново се върна в действителността и пак победител, защото болката му подсказа, че живее. Светофарът огря в зелено и той премина на отсрещната страна и се превърна в друг човек. Той поне знаеше, че улиците са нашите вътрешни енергийни меридиани и така умът му намекна, че е минал в друг поток, където вихърът го облада и преобрази.

Фениксът в него се пробуди и започна да пищи по своя си начин. Усети мъдростта на това „да бъдеш“. Вече беше на другия бряг, на срещуположната страна на „да не бъдеш“. Бликащият червено-жълт поток се беше устремил толкова бързо, че нахлувайки в него той едва се удържаше да не полети. И не след малко намери себе си в пъстрокрила птица, разперила широко своите криле.

Небето се беше отпуснало и се наслаждаваше на шарената птица, която се гмуркаше в диплите на неговата плът. Радваше се, защото виждаше свободата, която извира от нейната душа и пръскането на лъчите щастие.

Земята беше опънала врат и зорко наблюдаваше пируетите на този виртуоз в небето. Мечтаеше за досег с нея.

Човекът се прибра отново в дома си. Свали своите прашни дрехи и седна удобно на креслото, но с усмивка. Изрече гордо: „аз съм и не съм“.

Радослав Иванов – автор на текста

За картината – Inspirado en La Saga del Fénix, por Malon

1 Comment

  • Невяна Добрева

    Слънцето грееше сред движещата се тълпа. Беше далеч от неговите близки, не бяха много, но бяха всичко. Слънцето ги носеше в сърцето си. И докато се движеше срешна Суетата и Сноба. Те не обичаха истинското, защото те го бяха загубили, боли когато разбереш, че си загубил истината в себе си. Слънцето продължаваше да грее. Настъпи мига да мине през блатото. Лъчите греят, докато Невежеството си поправяше път в блатистата вода. Слънцето намери Светлината и още по- силно топлише с лъчите си. Незнайно как един ден откри езерото на Сърцето, и от тогава рано сутрин се превръщаше в Изгрев, за да посреща Чудесата. Настъпи часа Розата в Слънцето да разцъфне. Вълшебството от аромата на Розата надари с магия Слънцето вечер да се превръща в Залез, за да я обгръща в нощта със слънчева топлина.

    Извод: понякога се случва Да не бъдем себе си, за да Бъдем себе си отново и да се превърнем в Розата на Слънцето край езерото Сърце.

  • Напишете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Психология на ВИНАТА (юнгианска перспектива)

    „Вината е най-уязвимата част на индивидуацията*, тъй като всяко разширяване …

    Да бъдеш или да не бъдеш

    „Да бъдеш или да не бъдеш“ фраза от III действие, I сцена в „Хамлет“ …

    ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА ГРУПА ПРИ ПАНИЧЕСКИ АТАКИ от 5 март 2018 г.

    Групата е подходяща за хора с клинични прояви на паническо разстройство. …