Архетипът на Бащата

Замисляли ли сте се, че животът е едно кълбо, в което е втъкано и събрано на едно място всичко съществуващо. Понякога на нас ни се пада нишка, за която се захващаме, за да можем да живеем. Друг път – даже не ни пита, Той, животът, а сме заставени да приемем поредната бодяща нишка; да се хванем за нейния изгорял и изтънял край само за да съществуваме биологично. Има и друго – някои нишки се късат и колкото са по-близо до нас, толкова повече ни боли, виждайки как се прекършва нечий живот. Кръговрат!

А редовете по-долу са писмо за една определена нишка от кълбото – архетипа на Бащата.

„Липсва ми“

„Тежко ми е без него“

„Защо ме изостави?“

„Той е най-великият човек!“

„Нямаше го в моя живот и затова станах толкова женствен“

„Научи ме да се боря и оцелявам“

„Трудно ми е да се оправям в живота. Плашлив съм“

„Когато бях малък, татко идваше при големите ученици и ме защитаваше от тях. Чувствах се сигурен и същевременно горд“

„Крещях му: „Спри! Не бий майка, не я удряй повече.“ После дълго плачех“

„Спомням си как с него правехме хвърчило. Знаех, че има златни ръце“

Все гласове на души, преживели архетипа на Бащата.

Питам се в какво се изразява неговото влияние? Започвам да ровя…

Най-първичната функция на архетипа на бащата е да насърчава процеса на разграничаване на противоположностите и следователно диференциация на различни несъзнавани съдържания. Юнг казва, че не може да съществува съзнание, без разграничаване на противоположностите. Тази функция се осъществява чрез бащиния принцип, Логос, който вечно се бори да се измъкне от първичната топлина и тъмнина на утробата на майката; с една дума от несъзнаваното.

Едингер казва: „Тъй като Великата Майка се отнася до природата, материята и земята, архетипът на Великия Баща се отнася до сферата на светлина и дух“.

В митология и културата на човека можем да наблюдаваме мъжки фигури, които изпълняват ролята на освобождаване на духа от материята. Това е движение нагоре и неговата психологическа проява е развитие на интелекта и рационалността, но също и разширение на съзнанието като цяло. Вятърът, въздухът, ума са символи на духа, обратно на материята. Образи на пиърсинг и проникване като фалос, нож, копие, стрела, лъч се отнасят до духовния баща. Пера, птици, самолети и всичко, което се отнася до летене или височина са част от този комплекс от символи, подчертавайки небесната сфера. В допълнение, всички изображения, включващи светлина или осветление се отнасят до мъжкото начало, за разлика от тъмното притегляне на Великата Майка.

Архетипът на Бащата служи като регулатор на граници, рестрикции и социални ценности, които са наложени като правила и закони. Свързвайки се с архетипа на Бащата, ние сме повлияни от него и това се отразява на нашето поведение и взаимоотношения. Понякога нашето съзнание е замъглено от образа на бащата, който сме си създали и по този начин  нашите взаимоотношения с него могат да имат неочакван и разочароващ ефект. Може би в такъв момент е добре да умре част от нашия образ на бащата, за да се получат нови взаимоотношения /например идеализиран образ на баща или образ на баща насилник/.

Психологически е важно да разберем себе си по-добре, за да се промени и външната ни реалност, а това можем да постигнем чрез аналитична психотерапия.

Автори: Радослав Иванов и Vlado Šolc